Корупция от флашки не се плаши

Гроздан Караджов | 31 януари 2019 в 14:25 | 3039 |0

За всичко е виновен Теодор Параскевакос!

Кой е той ли? Американец от гръцки произход, който през 1974 г. получава патент за „апарат за генериране и предаване на цифрова информация.“ Или, по-просто казано, това е изобретателят на съвременния смартфон – устройството, снабдяващо обикновения телефон с достатъчно памет, за да има операционна система и приложения за какво ли не. Някои от тези приложения особено ужасяват управляващите – нашите и по света. Това са приложенията за записване на разговори – не само по телефона, а и при срещи лице в лице. Заради Теодор Параскевакос периодично в България избухват скандали, които показват колко безпомощни са и управляващи, и опозиция, и колко прогнила от корупция е държавната система.

Скандалът с министъра на културата Боил Банов не е първият, нито ще е последният, който показва това. Защото проекти като Ларгото има бол, а „нашите“ фирми винаги ще имат нужда от едно рамо, за да спестят едни пари, които в последствие ще разпределят по веригата.

Какво показва изнесеното досега?

Във властта има хора, които записват всяка своя среща и използват записите за изнудване. И те не са моментално уволнени, а просто пратени в друго министерство.

Във властта има хора, които открито действат в комбина с частни фирми за печелене на проекти, злоупотребявайки с власт и информация. Но те не са предадени на прокуратурата, а преместени на друга хранилка. Очевидно е, че схемите са универсални и могат да се прилагат във всяко ведомство.

Във властта има министри, които допускат години наред подобни порочни практики да се вихрят под носа им. И не се задействат, дори когато лично се окажат жертва на изнудване. Чакат някой да извади флашка, за да се представят за „мъченици“.

Във властта има чиновници, които редовно приемат без забележки обектите, финансирани от държавния или от европейския бюджет, въпреки че са с явни дефекти. Затова скандалите са в изобилие, а наказани за некадърна работа фирми почти няма. Защото отговорните лица безотговорно и своевременно са „застраховали“ нехайните изпълнители срещу всякакви санкции. Това им позволява да имитират дейност при обществено недоволство, демонстративно пращайки някакви папки в прокуратурата. Накрая съдът излиза виновен за всичко – като оправдае нечие безхаберие, което е добре подплатено с документи.

В България при всеки такъв скандал битката се пренася на политическа почва. Започва замерване с обвинения, къде основателни, къде – не. Вадят се флашки – къде истински, къде манипулирани. Понякога може и оставки да се поискат, подадат и приемат. Но порочните практики не се пипат. Защото са удобни на всички. Днес едни са на хранилката, утре – други.

Какво тук значи някаква си личност? Нали има едни „глупаци“, дето ще платят за всичко. Понякога само с данъците си, понякога – с живота си. Докато всичко това не се промени, няма да станем нормална държава. И няма да има никакво значение кой е на власт и кой – в опозиция.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !