Малко смешният голям патриот

Доц. Георги Лозанов | 01 март 2019 в 10:59 | 4690 |1

С основание жестът на Димитър Маринов с българското знаменце при връчването на Оскарите в Холивуд направи силно впечатление в София и провокира лавина от мнения. И не защото е проява на кой знае колко добър вкус да се държиш като че ли ти лично си получил Оскар, след като имаш малка роля във филм, награден за друго. Или пък да се оплакваш от съдбата на белите мъже в САЩ, след като твърдиш, че тъкмо там си реализирал мечтите си.

Жестът на Маринов обаче в български контекст доби особена значимост, защото е израз на един непопулярен у нас добронамерен патриотизъм, алтернативен на свъсените му националистични варианти с техните стигми, вражди и трапезна воеводщина.

Патриотизмът на Маринов е космополитен – демонстрира, че не е необходимо да живееш в страната си, за да си ѝ предан и да се гордееш с нея. Това е патриотизъм, състоял се в мултикултурно общество, на което, колкото повече настояваш на културната си различност, толкова повече принадлежиш.

Маринов по един естествен и ненатрапчив начин показа, че емиграцията не само не е забравила и не се е отрекла от националната си принадлежност, но я изразява далеч по-добре от нейните самопровъзгласили се местни защитници; че черен килим ѝ отива далеч повече, отколкото черен национализъм.

Усмихнатият човек със знаменцето от екрана съобщи на същите тези защитници, че националното самочувствие не се храни от славата на миналото, от дълга и комплексите към пролятата кръв на предците, а от постиженията на настоящето, колкото и дребни да са, защото само те са в състояние да превърнат патриотизма от митологично преживяване на чужд гръб в спонтанна радост, която си способен сам да си доставиш с днешна дата. Съобщи им, че патриотизмът не е фанатизъм на ръба на психическото отклонение, както политически се практикува в България, а право на свободен избор, който ти носи удоволствие.

И не на последно място Маринов, станал жертва на репресии в комунистическа България, подсказва със знаменцето, че обичаш родината си, не защото се е отнесла добре с теб, не дори защото има дълга история или хубава природа, а просто така. Че тази обич, която, щеш не щеш, носиш в себе си, като всяка друга, е ирационална, не се нуждае от доводи и поради това те кара да се чувстваш малко смешен (на Маринов очевидно му харесваше) и не ти позволява да се вземеш много на сериозно като българин, патриот, син на юнашко племе. Оставя те да постигаш мечтите си, където и когато можеш. Защото Родината е знаменце, извадено от джоба, а не знаме, развято на партиен митинг.

Коментарът на Георги Лозанов е за предаването му „Необичайните заподозрени” по телевизия Bulgaria ON AIR. Можете да го гледате в петък от 22.15 часа. Темите са „Техники за манипулиране на изборния резултат” със събеседник доц. Димитър Димитров, социолог, и „Кое става и кое не става за национална гордост?” със събеседник Калин Терзийски, писател.

Препоръчани материали
Старши

Рейтинг : 900

01.03 2019 в 19:59 1
+ 0
- 2
За либерастите и мъртвите или добро или нищо.