През следващите няколко дни преди балотажа ще се води битка за сърцата – и гласовете – на избирателите от двете участнички в балотажа за кметския пост на София. И изходът ще зависи от това къде всеки избирател ще прекара своята разделителна линия между тях.

И Фандъкова, и Манолова са отдавна на обществената сцена, всяка със своя политически профил. Техните специфики получиха своето проявление на първия тур, където всяка една от тях успя да активира максимално ядрата на симпатизантите си и в не малка степен представители на перифериите си.

В началото на кампанията възприемането на Мая Манолова беше някъде между защитника на гражданския интерес и "левия" кандидат. Първото, защото БСП я подкрепи и не издигна собствен кандидат, а дори и не намигна на Георги Кадиев. Йорданка Фандъкова, от друга страна, като заместник-председател на ГЕРБ и представител на предизборната коалиция със СДС, е един от символите на местното управление на ГЕРБ заедно с Бургас и Стара Загора. Тя беше поставена на изпитание не толкова като десен кандидат, колкото като успешно и легитимно лидерство.

И ако гласоподавателите в София изберат да разсъждават за втория тур по оста „леви срещу десни“, то поддръжниците на кандидата на Демократична България арх. Борислав Игнатов би следвало да предпочетат да изберат Йорданка Фандъкова, макар и със сигурност не с пълния си потенциал. Интересна ще бъде реакцията и поведението на избирателите на несистемния кандидат Борис Бонев, чието поведение изглежда още по-трудно предвидимo, но основният въпрос, стоящ тук, е “Ще вземат ли активно участие в балотажа?“.

Но има и друга ос, по която софиянци могат да разсъждават при избора кой кандидат да подкрепят, а именно „статукво (а може би стабилност) срещу промяна“. Нека не забравяме, че София гласува на първи тур по този начин, не защото иска революция, а защото желае промяна. Основният фактор за протестния вот в София е да има консолидация около една кандидатура, което липсваше миналата неделя. От друга страна, перспективата за „промяна“ за много хора може да звучи дори плашещо по различни причини - дали защото в семейството има работещи в администрацията или доставящи услуги за Столична община. А може би защото много от столичани, въпреки мръсния въздух, презастрояването, задръстванията и лошите ремонти, живеят в добър стандарт.

За да бъде категоризирано едно местно управление на София като успешно, то трябва ефективно да се справи с текущите проблеми – чист въздух, презастрояване, транспорт, тротоари и т.н., все теми, по които се е натрупало голямо обществено недоволство и които софиянци не обвързват пряко с дясна или лява политика и това е прагматично обоснованото очакване за промяна. Обратната страна на тази монета е проектирането на ценностно-политическото виждане върху мажоритарната надпревара в столицата. В тази ситуация лявото е ясно позиционираният агент на промяната, докато дясното изглежда силно разколебано по оста статукво-промяна.

"Ако хората определят ситуациите като реални, те са реални в своите последици." Казва Уилям Томас - основателят на прочутата Чикагска школа. Ясно е, че Йорданка Фандъкова цели да се позиционира като десния кандидат на статуквото. Как обаче ще бъде възприета на балотажа Мая Манолова от гласувалите за Игнатов и Бонев – като реинкарнация на статуквото, или като промяна? Всичко зависи от това, по коя от двете оси столичани ще предпочетат да направят своя избор за следващия кмет на Столична община. А реалните последици ще покажат дали и доколко всеки от нас е бил прав.