В страните от Европейския съюз излизат резултатите от евровота. Гласуването продължи три дни, а избирателната активност надхвърли 50%. В много от държавите водещи са десните партии. Как реагираха чуждестранните медии на предварителните резултати, ето:

Financial Times, Лондон, Великобритания

Десните и националистическите партии в Европа значително укрепиха позициите си в хода на състоялите се в уикенда избори за Европейски парламент. Но едва ли това може да бъде определено като техен полет, какъвто някои от поддръжниците им обещаваха и от който противниците им се опасяваха. Проевропейските партии издържаха, този път влязоха и зелените, и либералите.

Тези избори дадоха още по-фрагментиран и раздробен парламент. За пръв път от 40 г. насам лявоцентристите и дясноцентристите изгубиха мнозинството си. Това неизбежно ще доведе до обстоятелството, когато по-малки партии ще получат по-голямо влияние и последствията ще се видят в екологичната политика, либерализирането на търговията и технологичното регулиране.

Но революция тук няма да има. Линията на противоречията по важните въпроси – укрепването на еврозоната и големия дял в разпределението на рисковете между нейните членове минават през всяка от основните партии. А те едва ли ще променят своя курс. По повечето въпроси парламентът и така действа чрез променящите се коалиции. Сега проевропейските партии се нагърбват с нова отговорност – те ще трябва да се организират и да работят в обща дисциплина. Ще могат ли те да се обединят под ръководството на един човек, който ще бъде кандидат за Еврокомисията – това ще бъде първото изпитание за тях. И то може да се окаже твърде тежко за тях.

Corriere della Sera, Милано, Италия

Европа е раздробена: политическата система, която в продължение на последните 60-70 г. диктуваше собствени правила, е сериозно разтърсена от състоялите се избори за Европарламент. Антиелитарните сили не пробиха, но засилиха своите позиции и непременно ще принудят ЕС да се вслушва в мнението им при избора на политиките, а в някои случаи те ще могат да задържат или да блокират важни решения.
И тук излиза големият въпрос за всички близки години: ще може ли Европа, толкова разкъсана между страните и политическите съюзи, да отговори на въпросите на своите граждани и на предизвикателствата на света? При това с отслабени лидери?

The New York Times, Ню Йорк, САЩ

Популисти и националисти, стремящи се да отслабят позициите на Европейския съюз, увеличиха присъствието си в Европарламента, но едва ли е възможно това, от което много се бояха поддръжниците на основните партии, да се нарече ураган… Затова високата избирателна активност показва, че като никога проевропейски настроените избиратели имаха по-силни стимули да участват във вота.

Като цяло резултатите от изборите показват, че борбата за бъдещето на блока – дали ще расте или ще отслабва интеграцията на европейските държави – тя само ще се засили. Разбира се, с получените повече гласове в Европарламента, популистите и националистите ще опитат да прокарат с натиск собствената си позиция по въпросите за контрол на имиграцията и бюджета. И те по-скоро ще правят опити да сринат плановете на проевропейците, като настояват за разширяването на пълномощията на държавите-членки, а не на бюрокрацията, която те считат за елитарна.

Най-значителните последствия от тези избори ще се усещат именно там, където за това се борят лидерите на крайно-десните и популистите – в техните страни, особено във Франция и Италия, където те заплашват още повече да ерозират системните партии и целят разширяване на своето влияние. В продължение на месеци те говориха за тези избори като за лакмус за собствената им популярност.

Die Welt, Берлин, Германия

Европа направи своя избор. Повече от половината граждани, имащи право на участие в гласуването, направиха това – най-добрият показател за последните 20 години. И това не е изненада: навсякъде разговорът беше само за „съдбоносния избор“. А това показваше опасението от възраждане на национализма и популизма. Но въпросът не е само в този избор.

Европа се нуждае от нов компас. И тези европейски избори са добра възможност ЕС да бъде върнат обратно в правилния курс в близките години. Идеи, проекти, работни документи и така са достатъчни, но досега те редовно изчезваха в недрата на Брюксел. Те преди всичко служеха за осигуряване на заетост на усърдните представители на 28 страни.

За да не остават никакви съмнения: независимо от всички кризи, ЕС не е изправен на ръба на пропаст. Той не е заплашен от фатален срив. Механизмите му са твърде добре смазани, та да се счупят. Но съществува рискът ЕС да продължи да дава все по-слаби резултати при растящите издръжки, да се увеличава икономическата разпокъсаност между изтока и запада, севера и юга, и да отслабва чувството за общност сред европейците. Европейските избори могат да се окажат повратен момент: да се появи ново мнозинство и на европейската арена да излязат много нови играчи. Този свеж вятър носи големи възможности.

The Washington Post, Вашингтон, САЩ

Избирателите се трупаха на тълпи – най-високата активност за последните 25 години, за да изразят негативното си отношение към партиите, които в продължение на десетилетия налагаха в Европа политиката си, базирана на консенсуса.

Лидерите на крайно-десните сили достигнаха най-добрите си резултати на ниво цяла Европа, но в сравнение с тези от 2014 г. ръстът им е незначителен. И това показва, че независимо от годините на неудовлетворение, избирателите още не са готови да се откажат от ЕС или пък да подкрепят лидери, които искат да го отслабят отвътре. Избирателите подкрепиха зелените и други проевропейски леви, като им показаха, че гражданите, негласуващи за традиционните партии, искат появата на нови свежи идеи, а не пълномащабна политическа революция.

The Jerusalem Post, Йерусалим, Израел

Какво ни казват на нас тези избори? В много страни крайно-десните получават от 10% до 30% от гласовете. Но такава е картината и при крайните леви. А делът на центристите се свива. И това е общата тенденция в Европа от момента на края на Студената война. Консенсусът се разклащаше в продължение на живота на двете последни поколения. И това не е изненада, като се вземе предвид, че ЕС не дава работни места и сигурност на тези поколения, които те искат.

Като започнем със заплахите за сигурността, заради които някои европейски градове приличат повече на въоръжен лагер и завършим с неспособността да реши проблема с миграцията, ЕС не даде отговори на тези въпроси. Неговите лидери, например Жан-Клод Юнкер, предизвикват смут. Преди изборите той нарече националистите „глупаци“.

След окончателното преброяване на гласовете в парламента предстои преговорен процес, докато се сменят партиите и блоковете. Но политиката на Европа ще запази своята раздробеност. Свиването на дела на центристите няма да сплоти крайните сили. Просто ще се появят още повече партии. Пророците на популизма и национализма не приключиха завземането на Европа, което предсказваха в последните десетилетия.

Le Figaro, Париж, Франция

Еманюел Макрон може да благодари на Марин ле Пен, а Марин ле Пен – на Макрон. Те се възползваха един от друг, за да затвърдят своята позиция лице в лице. Мобилизацията на силите, която предизвика държавният глава, напълно оправда себе си. Страхът от победата на националистите накара много от умерените, консервативните или социалдемократичните избиратели да направят полезния избор в полза на Натали Луазо.
Но изграждането на кампанията около личността на Еманюел Макрон подтикна към наказателен вот срещу президента, който остава крайно непопулярен за населението. Така много радикални избиратели като консерваторите, а и революционерите, се обединиха за другия „полезен“ избор – в полза на Жордан Барел.

Le Monde, Париж, Франция

Над 1 000 акредитирани журналисти, залата за заседанията се превърна в огромен пресцентър, всичко бучеше, администрацията на Европарламента следеше хода на гласуването с размах. А резултатите се оказаха над очакваните – исторически.

Историческа беше активността в целия Евросъюз. Над половината граждани с право на глас отидоха в изборните секции: 50,5% в 27 страни /с изключение на Великобритания/, по данните на Европарламента. Исторически стана и пробивът на популистките партии в целия ЕС. Както и отслабените позиции на двете политически формации, които почти 40 г. определяха политическия ландшафт в Европа – консерваторите от ЕНП и социалдемократите от ПЕС. И накрая – пробивът на зелените и либералите, единствените проевропейски и демократични формации, които успяха да се сдобият с реален ръст на гласовете.

Сега остава да се разбере ще могат ли всички тези националистически партии да работят заедно – не по силата на разпределението на гласовете, а като сформират широка коалиция и дори да се обединят.