През последните години изменението на климата, разрушаването на нашата естествена среда и технологичното развитие доведоха до ответни действия с безпрецедентни измерения от страна на международната общност. Въпреки това остава да се направи още много. Тъй като промишлеността постепенно става „по-зелена“ и цифрова, професионалният живот на милиони европейци ще се промени. Застаряващото население и увеличаващата се средна продължителност на живота също представляват нови предизвикателства за нашите системи на здравеопазване и социална закрила.

Настоящите социални показатели са положителни — данните за безработицата са на най-ниското равнище, регистрирано някога в ЕС, а 7 милиона души бяха извадени от бедност и социално изключване през последните десет години. Въпреки това продължават да съществуват неравенства и много хора продължават да се борят с бедността. Не всички деца и младежи имат достъп до качествено образование или здравеопазване. Жените все още са по-слабо представени на работното място и професионалното им развитие е много по-разпокъсано. Все още сме далеч от преодоляването на разликата в заплащането между жените и мъжете.

В България, въпреки продължителната низходяща тенденция (от 41,3% през 2015 до 32.8% през 2018 г.), все още 2,3 милиона българи са засегнати от бедност или социално изключване. Рискът от бедност е по-видим при възрастните хора, онези с по-ниска квалификация, при хората с увреждания и гражданите от ромски произход, като има различия спрямо различните региони.

С Европейския зелен пакт на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен Европа изрази амбицията си до 2050 г. да стане първият неутрален по отношение на климата континент. Преходът ще разкрие нови възможности за стопанска дейност, но ще наложи също така промяна в нашите модели на производство, потребителските ни навици, как се придвижваме и с какво се храним. Това означава иновативни и конкурентоспособни нови отрасли, нови начини за изкарване на прехраната и усвояване на нови набори от умения.
Същевременно навлизането на изкуствения интелект и роботиката означава, че много професии ще се променят, а някои от тях дори ще изчезнат. Работата през платформи и икономиката на работата по отделни заявки вече подриват редица бизнес модели. Социалната закрила в новата трудова реалност трябва да бъде гарантирана дори — и най-вече — за работещите на несигурни работни места.

Необходими са действия, както на равнище ЕС, така и на национално равнище, за да може бъдещата ни работна сила да се развие. Трябва да гарантираме, че всички работници в ЕС разполагат с необходимите средства, за да се възползват от възможностите и да се справят с предизвикателствата, появили се вследствие на тези преходи. Иновативната и приобщаваща социална пазарна икономика на бъдещето трябва да бъде насочена към хората, като им осигурява качествени работни места с адекватно възнаграждение. Въпросът за възможностите за преквалификация и повишаване на квалификацията ще бъде от първостепенно значение в това отношение. Нито един човек, регион или държава не могат да бъдат изоставени в нашия Съюз.

Новата Европейска комисия, която встъпи в длъжност през декември, вече набеляза областите, в които действията на равнище ЕС ще бъдат наложителни, но само те не са достатъчни. Европейските институции и лидерите на ЕС поеха ангажимент да поставят справедливостта в центъра на ежедневието ни, като провъзгласиха Европейския стълб на социалните права през ноември 2017 г. Този набор от 20 права и принципи насърчава равните възможности и работните места за всички, справедливите условия на труд, както и социалната закрила и социалното приобщаване във всички наши политики. Сега е моментът да пристъпим от думи към действия. Европейската комисия наскоро започна обсъждане с всички държави, региони и социални партньори от ЕС, като прикани всички заинтересовани страни да представят своите виждания относно следващите стъпки и ги призова да се обединят около споделената визия на ценностите на Европейския стълб. Тези обсъждания ще допринесат за подготовката на плана за действие за прилагане на Европейския стълб.

Започваме с размисъл по възможна европейска рамка за минималните трудови възнаграждения. Всички работници трябва да имат справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот. Прекалено много работещи хора в ЕС продължават обаче да изпадат в бедност. За да подобрим тази ситуация, трябва да намерим обща основа, която да насърчава високи стандарти за определяне на възнагражденията, като същевременно стимулира постепенното икономическо и социално сближаване в ЕС, насърчава системите за колективно договаряне и зачита автономността на социалните партньори. Всяко предложение ще отразява факта, че минималните трудови възнаграждения следва да бъдат определени в съответствие с националните традиции чрез колективни трудови договори или нормативни разпоредби. Разчитаме на членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество в България като водещи партньори в тази дискусия.

Неотдавнашните събития доказаха, че глобалните предизвикателства са твърде мащабни, за да се справим с тях сами. Това се отнася и за бъдещето на пазарите на труда и техния принос за конкурентоспособна, устойчива и справедлива Европа. Трябва да продължим да се стремим към най-високите стандарти, така че всички европейци да могат да живеят достойно и с амбиция.

*Анализът на европейския комисар, отговарящ за работните места и социалните права, е предоставен на OFFNews oот представителството на Европейската комисия в България.

По-късно днес Европейската комисия ще представи представи как ще подготвя за екшън плана за изпълнението на Европейския стълб на социалните права и първата фаза от консултациите със социалните партньори за европейско минимално заплащане.