Нашето общество стана лошо общество.

Лошо общество, завладяно, превзето, покорено, колонизирано от лоши хора.

Те създават лоши правила на съществуването на това наше общество, при което можеш да можеш, да успяваш, да се развиваш, да просперираш, само ако станеш и ти лош човек.

Поради тези лоши правила, обществото плоди лоши хора и става още по-лошо.

Това е спирала – хем движение в една посока (погрешната), хем въртене в един кръг (омагьосания). Само че тази спирала не се разгръща, а се свива – всяко завъртане е с по-малък радиус, в по-малък кръг.

Накрая подобни спирали приключват чрез експлозия (навън) или имплозия (навътре).

И в същото време се пробутват, пропиарстват, пропагандират, прокламират някакви евентуални успехи, някакви условни позитивни сдвигове, някакви хипотетични удачи, някакви имагинерни напредъци.

Може и да ги има. Но то са като гордото окуражаване на пуйките преди празник, че заради примерното поведение ще им се полага повече храна и дори - с добра воля и със загриженост за самите тях - може тя малко със сила да им бъде натъпквана в гърлата!

То е като решение на пленума на вълците преди наближаващия банкет - по случай новата вълча година да се увеличат временно тревните площи, за да има повече паша за зайците и дори да им бъдат отпуснати допълнителни количества моркови и зеле на всяка глава от заешката популация, за повишаване на качеството на техния живот.

Истинският проблем е, че даже някои отделно взети елементи на скромен напредък в България се губят в огромната сива и уродлива маса деструктивни процеси в нашето общество. Което наистина се превърна в лошо общество, попаднало в ръцете на лоши хора. И доведено до такава фаза на стагнация на ценностите и инфлация на деморализацията, че става все по-лошо и все повече единственият начин да съществуваш някак е да станеш и ти лош човек.

Ето тук сработва капанът на фаталната заблуда на иначе нормалните хорица – че за да те има, за да си потребен в едно такова лошо общество, трябва да се опитваш да виеш по вълчи с вълците, да ставаш лош като лошите. Или поне да се правиш на лош - като мимикрия, като имитация, като симулация, като елементарен защитен механизъм.

По този начин всъщност не само се правиш на лош, но ставаш лош. Така и благодарение на теб, и чрез теб, и заедно с теб, и в съгласие с теб, обществото става само още по-лошо.

А точно това искат лошите хора. Онези, които са ни завладели, превзели, покорили, колонизирали.

Не само въпреки нас, добрите хора, но и поради нас...

Б. ред. - Статията на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук.