На 11.06.2017 г. в местен референдум 93 % от трънските гласоподаватели отхвърлят инвестиционното предложение на „Евромакс Сървисиз“ ЕООД, дъщерна фирма на „Асарел-Медет“. Инвеститорът кандидатства за отваряне на 2 мини в община Трън. Възнамерява да възобнови експлоатацията на старата мина „Злата“ близо до с. Ерул и да разкрие още една в планината Руй. Въпросът, на който огромното мнозинство отговаря с „да“ е : „Против ли сте община Трън чрез Общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?”. С други думи посредством инструмента с най-висш легитимационен ранг в демократични общества – референдума, трънчани отхвърлят възможността на територията на общината да бъдат откривани мини.

Дълъг и нелек е пътят на местните хора, докато се преборят за правото си на волеизявление, въпреки че то е гарантирано в „Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“. Областният управител на Перник Александър Александров (ГЕРБ), както и наследникът му Васил Михайлов, назначен от служебния кабинет на Огнян Герджиков, правят опити като представители на изпълнителната власт да предотвратят референдума чрез съда. Едновременно с тях и инвеститорът „Евромакс Сървисиз“ подава в съда жалба да не бъде допуснато насроченото допитване, въпреки изявлението си пред БТА „…че разбира основанията на Общинския съвет (в Трън, б. а.) за провеждане на местен референдум“. ВАС потвърждава законосъобразността на референдума, а резултатът му е еднозначен – да няма мини в общината.

На 14.06.2017 г. в изявление до медиите „Евромакс Сървисиз“ обявява, че спира реализацията на проекта си в Трън, а на 3.07.2017 г. уведомява и РИОСВ-Перник, че „на този етап“ прекратява и процедурата по ОВОС. Трънчани остават с впечатление, че мнението им е окончателно зачетено и от инвеститора, и от държавата. Чрез своята страница във Facebook на 12.06.2017 г. президентът Радев дори официално ги поздравява за организирането на местния референдум като демократична процедура. Държавният глава пише:

„Приветствам гражданите на община Трън, които показаха, че местната демокрация в България може да функционира успешно.

Референдумът е пример за това как отговорни български граждани се самоорганизират, за да защитят правата си и да се произнесат по проблем, не само от местно, но и от национално значение.

Вотът на хората в Трън утвърждава здравето и чистотата на природата като основни ценности на нашето общество, в което интересите на гражданите трябва да са приоритет.“

И до ден днешен обаче президентът остава единственият висш политик в държавата, заявил подкрепа за вота на трънските гласоподаватели. Все още нито партиите в управляващата коалиция (ГЕРБ, ВМРО, Атака, НФСБ), нито пък опозицията в лицето на БСП, ДПС и „Воля“ са потвърдили, че застават зад решението на местните хора да няма мини на територията на общината им. Явно там, където се касае за много пари, партиите обичат да си оставят и много опции. 

При това трънчани все още чакат министърът на околната среда и водите Нено Димов да спази даденото на 13.06.2017 г. от ефира на bTV обещание. В изявлението си той заявява, че ще прекрати окончателно процедурата за ОВОС на проекта за златодобив в Трън, ако Върховният административен съд постанови, че местният референдум е законосъобразен. На 20.06.2017 г. ВАС дава положително становище. Процедурата по ОВОС обаче и до сега е само временно спряна и то по желание на инвеститора.

Въпреки резултата от референдума „Евромакс Сървисиз“ и Минно-геоложката камара продължават и делото си срещу Басейнова дирекция „Дунавски район“, в частност срещу „План за управление на речните басейни 2016-2021”, регулиращ опазването и управлението на повърхностни и подземни води в община Трън. Частното дружество вече е декларирало, че проектът в Трън официално е преустановен, но продължава да изисква отмяна на точки 6, 7 и 8 в плана, ограничаващи възможностите за рудодобив, а именно:

„6. Забрана за водовземане и ползване на воден обект в зони за защита на водите – ЗЗ „Руй” с код BG 0000313 и ЗЗ „Руй” с код BG0002112 при извършване на миннодобивна и минно-обогатителна дейност.

7. Реализацията на инвестиционни намерения, свързани с миннодобивна и миннообогатителна дейност във водосборна площ на поречие Ерма, да се допуска само, след като с конкретни изследвания е доказано, че реализацията на инвестиционните предложения няма да доведе до влошаване състоянието на повърхностните и подземните води и зоните за защита на водите.

8. При разрешаването на всички бъдещи инвестиционни дейности на територията на Дунавски район за басейново управление да се предвиди условие за прекратяване на дейността в случай/случаи на констатирано влошаване на качествените и количествените показатели на повърхностните и подземните води, причинено в резултат от дейността, доказано с данни от мониторинга, освен в случаите, когато са налице условия за обосноваване на изключения по реда на чл. 156в – чл. 156е от ЗВ.“

И общинската управа в Трън, и местното население негодуват и недоумяват, защо кандидат-инвеститорът и Минно-геоложката камара предприемат действия, противоречащи както на резултата от референдума, така и на дадените в миналото обещания. Трънчани са особено подразнени от факта, че „Евромакс Сървисиз“ обещава проектът й за мини в Трънско да не уврежда води във водосбора на р. Ерма, а същевременно си противоречи, като обжалва мерките в Плана за управление на речните басейни, които гарантират именно това.

На 14.03.2019 г. последната съдебна инстанция, петчленен състав на ВАС, въпреки противоположните решения на всички долни инстанции отсъжда в полза на минното дружество и камарата. На 26.09.2019 г. в сградата на Басейнова дирекция „Дунавски район“ в Плевен по инициатива на самата дирекция се провежда кръгла маса. Целта е заинтересованите страни да обсъдят изпълнението на съдебното решение. Поканени са община Трън, Членът на УС на сдружение „Балканка“ инж. Димитър Куманов, председателите на местните сдружения, обявили се срещу златодобива и г-н Тома Белев Председател на УС на Асоциация на парковете в България. Присъстват и представители на „Евромакс Сървисиз“ и Минно-геоложката камара. Инж. Куманов беше така добър да отговори на въпросите ми.

Какви предложения направиха страните по време на кръглата маса, за да бъдат изпълнени предписанията на ВАС?

Първоначално изказалите се опоненти на инвестиционното предложение настояха отменените от ВАС защитни мерки 6,7 и 8 отново да бъдат включени в сега действащия План за управление на речните басейни по съответния законов ред. Басейнова Дирекция-Плевен разясни обаче, че процедурата по връщането на мерките в плана ще отнеме много дълго време. Докато те реално бъдат вписани в действащият до 2021 г. настоящ план, самият план вече ще е към края на своето действие. След като ние от сдружение „Балканка“ съобразихме, че дори ако още утре тези мерки станат част от плана, инвеститорът вероятно пак ще ги обжалва и те ще останат без ефект до изтичането на сегашния план, окончателно стана ясно че това е безсмислено. Предложихме по-удачен подход, а именно веднага да започне работата по влизане на тези мерки в следващия ПУРБ. За целта е нужно да се извършат съответните анализи и оценка на въздействието – на експертен език „натиска“ - върху повърхностните и подземните води от страна на експлоатираната в миналото мина „Злата“. Така ще се спази стриктно законовата процедура и от 2021 г. трите предпазни мерки отново ще бъдат факт.

Потвърдиха ли представителите на „Евромакс Сървисиз“ по време на кръглата маса решението си да не осъществяват проекта за мини в Трън?

Не, не потвърдиха, че са се отказали. Говореха за преоценка на бъдещите си действия по това инвестиционно предложение. Точен отговор относно намеренията си може да даде само инвеститорът.

Както вече стана ясно, до 2021 г., до влизане в сила на новия план, в следствие на решението на ВКС мерки 6, 7 и 8 няма да действат. Те обаче гарантират опазване на водите при миннодобивна и миннообогатителна дейност. Може ли според Вас за целите на проекта си в Трън „Евромакс Сървисиз“ да използва облекчения режим през двугодишния период до 2021 г.?

Да. Сами по себе си отменените мерки и до сега не възпрепятстваха напълно инвестиционното намерение. Те забраняваха водовземане и водоползване в Защитена зона Руй, която е част от Натура 2000, и налагаха гаранции, че инвеститорът няма да увреди повърхностните и подземните води. Това обаче не означава, че той не можеше да развие дейността си, защото би могъл да извършва водовземане извън Защитена Зона Руй. Ако наистина нямаше да причини увреждане на повърхностни и подземни води, можеше да започне да копае златото веднага след приключване на съответните процедури по оценка на въздействието. Фактът, че „Евромакс Сървисиз“ се съпротивлява срещу тези мерки, означава че фирмата е напълно наясно, че дейността й ще причини увреждане както навсякъде по света при подобни дейности.

Нещо повече Басейнова Дирекция-Плевен издава последователно в периода 2013 – 2015 г. три становища, в които обявява инвестиционното предложение за напълно недопустимо. В четвърто по ред становище тя отново го определя като недопустимо, освен ако с конкретни изследвания „Евромакс Сървисиз“ не докаже, че няма да причини увреждане на водите. Инвеститорът е бил щастлив да се сдобие с това последно становище, което въобще дава някакъв шанс за реализация на проекта му. Парадокс е обаче, че сега обжалва мярка номер 7 от ПУРБ, която по смисъл буквално му предписва същото, а именно да докаже, че няма да причини увреждане на водите.

Има ли министър Нено Димов правомощия окончателно да прекрати процедурата по ОВОС, която за сега е в режим на изчакване?

Самото МОСВ реално не е компетентният орган относно процедурата по ОВОС. Компетентен орган е РИОСВ-Перник. Това следва от Административнопроцесуалния кодекс, който гарантира на компетентните органи самостоятелност при взимане на решения. От друга страна самият министър Димов действително пред медиите гарантира, че процедурата ще бъде прекратена. А как ще стане това, очевидно и той самият не е наясно. Разбира се той би могъл да въздейства на директора на РИОСВ-Перник, който му е подчинен. Защо не го е направил досега въпреки обещанията си, е въпрос, който чака отговор.

Споменахте документи от геоложки проучвания, доказващи наличието на уран в закритата мина „Злата“, чиято експлоатация с цел добив на злато „Евромакс Сървисиз“ желае да възобнови. Еколози твърдят, че тя дори е закрита като уранодобивна мина. Замърсяването на въздуха, водите и природата с уран, който е опасен за здравето, бе важен аргумент за местните хора да отхвърлят златодобива.

Тук се сблъскваме с интересен феномен. В първото решение на Министерски Съвет за закриване на уранодобива и преодоляване на вредните последици от него, мина „Злата“, участък „Ямка“, фигурира като подлежаща на закриване и рекултивация уранодобивна мина. В две последващи постановления на Министерски Съвет тя е изтрита от списъка на мините, за които се счита, че са нужни мерки за преодоляване на тяхното вредно въздействие. Оставам с впечатление, че наличието на уран в района целенасочено се крие от обществеността. Нещо повече, цели две години в изявления пред медиите различни представители на минногеоложката общност твърдяха, че там уран няма. Едва след като излязоха наяве няколко документа от националния геоложки фонд, компетентните органи заговориха за наличието на уран и че този факт трябва да се отчете при оценката на въздействието на инвестиционно предложение, касаещо мина „Злата“.

Освен това пак в изявление пред медиите инвеститорът е заявявал, че ще добива само златото без да уточнява какво ще се случи с урановите минерализации, които ще остават във вид на отпадък от производството.

Негативните последствия за човек и природа, криещи се в проекта на „Евромакс Сървисиз“ за мини в Трънско, според Вас са безспорни. Отчасти са дори посочени в описанието на инвестиционното предложение, изготвено от самия инвеститор за процедурата по оценка на въздействието в трансграничен контекст, по която Р Сърбия е страна. Защо тогава нито една партия не взе политическо решение в подкрепа на трънския референдум?

За това трябва да попитате представители на самите партии. До колкото си спомням от името на партия ГЕРБ бяха поемани устни ангажименти в тази посока по време на предизборната кампания при частичните избори за кмет на община Трън през есента на 2017 г. Нещо повече дори сегашният министър на околната среда и водите, който е от квотата на „патриотичните“ сили преди две години обеща, че процедурата ще бъде прекратена. До сега това си е само голо обещание. Едновременно същите „патриотични“ сили нееднократно декларираха подкрепата си за миннодобивния бизнес, с обещания за облекчаване на процедурите по разрешаване на подобни дейности. Изборно време е и партиите се нуждаят от субсидии…

Пореден интересен феномен е фактът, че на сайта на МОСВ са изчезнали всички следи от процедурата по оценката на въздействието в трансграничен контекст, в която Р България е страна на произход, а Р Сърбя е засегната страна. Самото описание на инвестиционното предложение в рамките на тази процедура вече не е налично и това само по себе си представлява нарушение на националното законодателство, на Орхуската конвенция и на конвенцията от ЕСПОО за оценките за въздействие в трансграничен контекст. Оставам с впечатление, че се цели данните за това инвестиционно предложение да бъдат скрити от обществото.

Според Вас възможно ли е, частен инвеститор да надделее над местна общност, която чрез референдум с резултат от 93% е отхвърлила инвестиционния му проект? Димитър Цоцорков Председателят на УС на „Асарел-Медет“ в интервю за „Капитал“ от 26.07.2019 г. заявява: „В Трън имаше един референдум, който е незаконен и ние мислим да докажем това в съда.“

Що се отнася до отговора на първата част от въпроса, ако бяхме в Швейцария или всяка друга нормална европейска държава въпросът с миннодобивната дейност в района на община Трън отдавна щеше да е приключил. У нас за съжаление законодателството не гарантира, че това инвестиционно предложение няма да бъде реализирано, въпреки категоричните резултати от референдума. Налични са различни юридически и процедурни хватки, а можете да сте сигурни, че за „Асарел-Медет“ работят добри, скъпоплатени юристи. Възможна е дори промяна на законодателството от страна на управляващите, ако бъдат подходящо „стимулирани“ от инвеститора. Не изключвам и ситуация, в която цялата държавна машина да бъде впрегната за обезсилване на резултатите от трънския референдум. Съветвам трънчани да не „лежат на кълката на референдума“, а да се готвят за дълга и изтощителна битка.

Що се отнася до изявленията на инвеститора, че ще обжалва законността на референдума, считам че този референдум не може да бъде обжалван за незаконосъобразност поради изтичане на сроковете за такова обжалване. Двама областни управители обжалваха референдума и загубиха. Третият сега действащ областен управител Ирена Соколова по настояване на настоящия кмет на община Трън Цветислава Цветкова изтегли жалбата на предшественика си от съда. Това прави чест и на двете.

Инвеститорът би могъл да обжалва референдума за нищожност. Това обаче може да се случи, само ако съответното решение или административният акт за него са издадени от некомпетентен орган или се базират на несъществуваща правна норма. И двете условия в случая не са налице.

Много от кандидатите за кмет на София се борят за избирателна подкрепа, обещавайки гражданско включване в управлението на града. Говорят за местни референдуми по ключови въпроси. Какви поуки могат да се извлекат в този контекст от историята на трънския местен референдум?

Главната поука е, че националното законодателство трябва да бъде изменено, за да гарантира категоричност и безпрекословност на решения, взети чрез местен референдум. Ако всеки би могъл да ги заобикаля с лека ръка, както вече е декларирано от кандидат-инвеститора „Евромакс Сървисиз“, а и от всички партии в управляващата коалиция, тогава от местни референдуми няма абсолютно никакъв смисъл. Обещанията за провеждане на местни референдуми, давани от кандидати за кметове, не само в София, а и на други места в страната, само целят да заблудят обществото, че след като изборите приключат, нещо ще зависи от избирателите.