Всяка година около 9 май се засилва чувството ми на неловкост и срам. Не за подвига на войниците и не за моите загинали предци, които аз никога не съм виждал, но цял живот съм ги уважавал и помнил. Неловко ми е срамно заради всичката тази глупост, в която превръщат най-великия ни празник – и го правят весело, с пламък, с размах. И година след година това става все по-безумно, а бесовете се вселяват в тъпите глави все по-силно.

Сега вече се стигна до парада на предучилищните войски. Блеснаха идиотите от Пятигорск. А с подобни истории е пълно в най-различните градове! Още някоя година и някъде ще проведат парад на бебетата, като въоръжат новородените с автомати и и пъхнат в устите им вместо биберон – някаква граната-играчка, ще ги опаковат в камуфлажни пелени, ще им обуят памперси с лампази, а люлките им ще са формата на танкове.

Глупаците са твърде изобретателни, ако сте забелязали. Изобщо, няма нищо ново в това, че децата си играят на война. Психолозите смятат, че момченце, тичащо с автомат и стрелящо по други връстници, се развива съвършено нормално и няма непременно да се порасне като убиец. Но децата сами решават да си играят на война. И сами искат от родителите си да им купят пистолети-играчки. Друга работа е, ако родителите купят оръжия и построят децата си в колона, и им кажат: „Е хайде сега, постреляйте се един друг!“.

Възрастните, кипрещи децата във военна униформа и заставящи ги да се представят като войници, това са болни безмозъчни хора. Спомнете си от историята кой въоръжаваше децата. Хитлер!Деца и юноши вече в наше време воюваха в армията на бившия Заир, в Уганда, в отрядите на терористите в Сомалия. Женевската конвенция от 1997 г. забранява участието в бойни действия на лица под 15 години, а ООН официално призова за забрана на военната служба до 18 г.

Ясно е, че в Пятигорск това беше такава военна игра. Но нима не е кощунство Денят на победата да се превръща в игра? Денят за памет за войната, в която загинаха дори не знаем колко точно милиони хора, да се превръща в панаир.Децата от предучилищната възраст са обучавани в това, че войната е игра, карнавал, смъртта – нещо не страшно, а да убиваш е даденост. Че да маршируваш трябва да започнеш едва ли не като проходиш и започнеш да говориш. Това изобщо не е смешно.

В съветско време, разбира се, имаше много патос, много победа, фанфари и гланц. Но на нас никога не са ни казвали, че войната е циркова шатра. Че хората изобщо не са разбирали нито цената на живота, нито ужаса от гибелта на милиони, а са се забавлявали. Нищо от типа среща с Дядо Мраз. И когато утре отново кажат „Благодаря на дядо за победата“, някой вече ще си помисли, че дядото – това е старец в халат и с брада, който раздава подаръци. Пошло и отвратително. Но ние отдавна поехме към това и продължаваме уверено да вървим в търсене на дъното.