През 2021 г. в Сирийската арабска република ще бъдат проведени избори за президент на страната. Потенциалните кандидати са много, но за сега най-сигурният е Башар Асад.

Според изданието svpressa.ru, създадената преди година и все още малко известна прокремълска руска организация Фонд за защита на националните ценности, занимаваща се основно с правозащитна дейност, е извършила социологическо допитване в Сирия. Направен е не най-приятният извод за сирийския президент – за него ще гласуват малко над 30%. Очевидно е, че в държавата трябва да се направи промяна в приоритетите от военното време (гарантиране на сигурност, борба с тероризма, приключване на войната) към потребностите на мирното време (борба с бедността и с корупцията, икономическо процъфтяване).

Опозиционните сирийски медии забелязали информацията и с радост я препечатали. Последвали заглавия от типа на „Кремъл възнамерява да смени Асад” и „Повече няма доверие в Башар Асад”.

Москва действително има поводи за недоволство. На първо място са тесните връзки на сирийския президент с Обединените арабски емирства, но политиката на Абу Даби не е сходна с руската: Емиратите се противопоставят на саудитското и турското влияние в региона, което не е приемливо за Москва и предвещава провал в политиката на Кремъл. Има предположение, че руският военен министър Шойгу именно затова посети Дамаск само за няколко часа на 23 март.

На второ място стои явният стремеж на Башар Асад към самостоятелност, но неговата власт се крепи преди всичко на руските и иранските военни сили в страната. Този стремеж рискува катастрофа не само за него, но и за руската геополитическа експанзия в близкоизточния регион, пише svpressa.ru. ОАЕ в никакъв случай не могат да заместят Русия.

Русия обаче не може да измести Башар Асад нито чрез избори, нито чрез друг „мек сценарий”. Първият фактор е Иран - през последните години Асад се утвърди като чисто „ирански проект”. „Руският проект” може да се отъждестви единствено с изграждането на Сирийската армия.

Иранците са вложили толкова много пари и са дали толкова жертви в Сирия, че всеки опит да се посегне на Башар Асад буквално ще срине руско-иранските отношения и ще последва по-нататъшно раздробяване на Сирия. Без Асад Техеран напълно ще загуби всякакво политическо влияние. Затова дори Асад да поиска да „абдикира”, Техеран няма да му позволи.

Вторият фактор за „незаменимостта” на Башар Асад е, че той няма с кого да бъде заменен.

Най-подходящи кандидати са генерал Сухейл Хасан и Имад Хамис. Първият е виден военоначалник, прославил се с ръководството на небезизвестните „Сили на Тигъра”. Той е любимец на руското Министерство на отбраната, има няколко ордена, сабя и благодарствено писмо от министър Шойгу.

Само че той не е така податлив като Асад, твърде е своенравен и е свикнал преди всичко да командва. Той има разногласия със сегашната сирийска власт, Асад дори го е премествал и разпускал войската му. Едва ли сегашната върхушка в Дамаск ще е доволна от такова назначение, твърди svpressa.ru.

Имад Хамис е сега действащият премиер. Направил е цялата си главоломна кариера благодарение на войната. По образование е енергетик, случайно станал министър на енергетиката. Безупречно изпълнителен. Със започването на войната верните хора на Асад ставали все по-малко, но Хамис останал. Затова през 2016 г. е назначен за премиер. Той не е най-добрият кандидат според Москва: първо, той не е достатъчно уважаван сред сирийския елит; за съжаление е сунит, а сунитите не са преизпълнени с любов към Русия, както алавитите и шиитите. Има подозрения, че Хамис тайно е свързан с опозицията. Така че изборът на този човек няма да е най-доброто решение за Русия.

Като цяло Асад е без алтернатива. Освен това той отново стана влиятелен политик, който едва ли ще се предаде без бой, а боят за Русия ще е гибелно занимание, пише svpressa.ru.