Представители на полската държава смятат, че преговорите с Москва за делото „Катин“ трябва да се възобновят. Това престъпление и до днес има значение за руско-полските отношения и се възприема принципно различно от двете страни, казва посланикът Полша в Русия Влодзимеж Марчиняк пред „Коммерсантъ“.

„Полската страна разглежда това като престъпление срещу човечеството, а руската го счита за военно престъпление. Русия се опира на резултатите от разследването на руската прокуратура по това дело. Но то бе закрито и материалите по него остават частично засекретени – значи, това е тема, която и до момента не подлежи на публично обсъждане“, подчертава дипломатът. Той отбелязва, че Полша все още очаква оставащите 35 тома по углавното дело да бъдат разсекретени и да ги получи.

Марчиняк пояснява, че въпросът за разсекретяването на материалите от разследването изобщо не е разглеждан в хода на официалните преговори. „Това произтича от нежеланието на руската страна да се върне към затворената, според нея, глава от историята. Това неведнъж бе подчертавано и от руските участници в двустранната Група по сложните въпроси /сформирана през 2002 г./. Руската страна отказва да възобнови срещите на групата, а така би било възможно да се върнем към диалога по тази тема“, коментира посланикът.

Делото „Катин“ обхваща разстрела през април-май 1940 г. на почти 22 000 полски граждани, пленени от 1939 г. /след като Германия и СССР си поделят Полша/ в лагерите и затворите на НКВД /Народен комисариат по вътрешните работи на СССР, 1934-1946 г. с 8 211 щатни служители в централния апарат/. В това число са 4 415 пленници в Козелския лагер, разстреляни в Катинската гора до Смоленск, 3 820 души от Старобелския лагер, екзекутирани в Харков, над 6 000 заточеници в Осташковския лагер в Тверска област, 7 305 затворници зад решетките в западните области на Украинската и Белоруската съветски републики.

До 1980 г. властите в СССР настояваха, че поляците са били убити от немците през есента на 1941 г. Едва през 1990 г. бе публикувано официално изявление на ТАСС за пряката отговорност за злодеянията в Катинската гора на Лаврентий Берия, Всеволод Меркулов и техните подчинени в НКВД. Самите злодеяния бяха квалифицирани като „едно от тежките престъпления на сталинизма“. През 2010 г. този извод бе потвърден от Държавната Дума на Русия.
Вчера междуведомствената група по увековечаването на паметта на жертвите на политическите репресии заседава в Смоленск и посети мемориалния комплекс „Катин“. Групата е сформирана от Владимир Путин с ръководител Михаил Федотов, шеф на Съвета по правата на човека в президентството. В нея влизат представители на президентската администрация, Главната прокуратура и министерствата. В мемориалния комплекс „Катин“ за погребани 4 415 поляци военнопленници. В програмата обаче не бе предвидено специално обсъждане на делото „Катин“, макар връщането към въпроса да е наложително.

„Темата все още е пълна с бели петна. Например, до днес разстреляните поляци не са признати за жертви на политическите репресии. Освен това засекретени остават 35 от общо 183 тома от разследването на това престъпление, което бе водено от Главната военна прокуратура на СССР от 1991 г.“, казва председателят на международното общество „Мемориал“ Ян Рачински, който се присъедини към работната група като специален гост.

Делото е било закрито през 2005 г. заради смъртта на заподозрени. Много от материалите от разсекретените томове не са публикувани в Русия. В резултат това провокира сред отделните историци и общественици спорове за вината на НКВД и дори за това дали изобщо се е случила тази трагедия, въпреки официалното признание на руските власти.
Ново обсъждане на делото „Катин“, свързано и с реабилитиране на загиналите, може да бъде продължено след публикуването на втората Книга на паметта – в нея ще влязат документи, които преди не са осветени в Русия, смятат в „Мемориал“. Роднини на убитите поляци през 2 000 г. и след това са подавали в Главната военна прокуратура заявления с искане за реабилитация. Прокуратурата не поиска да даде нито отказ, нито съгласие с аргумента, че не може да започне процедура по реабилитация заради липсата на материали, доказващи, че именно тези хора са били разстреляни, посочва ръководителят на полската програма на международното общество „Мемориал“ Александър Гурянов.

„Действително няма поименни постановления за разстрела: сътрудници на КГБ са информирали прокурора в хода на разследването, че през 1959 г. част от документите по Катинското дело, в това число и личните дела на военнопленниците, са унищожени. Във втората Книга на паметта ще посочим фамилиите на всички 6 295 разстреляни военнопленници от Осташковския лагер, документите им, материали от ексхумациите, които получихме в Полша, и стенограмата от разпита на бившия началник на НКВД в Калининска област /сега Тверска/ Дмитрий Токарев. Той е разказал на прокурорите как са извършени екзекуциите на поляците в сградата на комисариата“, посочва Гурянов.

През 2013 г. Европейският съд по правата на човека разочарова Полша с решението си. Съдът постанови, че Русия е нарушила задълженията си по разглеждането на делото за разстрела на хиляди полски военнопленници през 1940 г., но не задължи Москва да възобнови разследването. Полските експерти са убедени, че докато не се постави точка на този въпрос, той ще помрачава отношенията между Москва и Варшава. Руски правозащитници смятат, че за Кремъл е неизгодно да доведе разследването до край и това е по идеологически причини.