"Проблемът на путиновия режим е, че никой не може да си представи Русия без Путин"

Иван Кръстев | 09 май 2015 в 19:49 | 5846 |25

Публикуваме мнението на политолога Иван Кръстев за съвременната обстановка в Русия, кризата в Украйна и реакцията на ЕС, както и за възможните следващи ходове на Европа, изказано по време на дискусията „Какво се случва в Русия и как реагира ЕС?”, организирана от Европейския съвет за външна политика и портал „Култура“.

През 1989 г. проучване показва, че 74% от руснаците смятат, че СССР няма врагове. Проучване, проведено наскоро обаче показва, че сега 83% от руснаците смятат САЩ за враг на Русия и което е по-изненадващо, над 70% посочват, че Европейският съюз също е враг на Русия.

Дори във времето на Студената война има нещо, което държи Европа цяла. Това не са общите ценности и общите интереси, а е опитът от войната.

Независимо на коя страна са воювали, европейците имат усещането за общ опит и това е разрушителната сила на войната.

От тази гледна точка кризата, която изживяват в момента Русия и ЕС е много по-дълбока и е извън икономическите и политическите измерения – именно за разрушаването на тази идентичност на Европа и това много ясно личи в различните чествания на 9 май.

Първото, което се е случило, е, че хората, които помнят, вече ги няма. Единици са хората, които са останали, които имат реален военен опит, независимо с кого и как са воювали. Всичко, което е останало, все повече започва да се превръща в политически разказ, който се изгражда от медиите от една или друга политическа перспектива.
Така на практика ние в момента наблюдаваме появата на две различни войни. Една е войната на Русия – Отечествената война, която е за силата на руския дух и на руското оръжие. Другата се чества много силно в страни като Полша и в Балтийските страни – тя не е свързана единствено с участието на Русия във войната. За поляци, белоруси, украинци това е победата на СССР.

Освен това на дневен ред се връща и дискусията за фашизма. Русия обвинява във фашизъм новото правителство в Украйна. В същото време обаче Русия анексира Крим, което напомня на едни други събития от 1938 година. И ако досега се смяташе, че фашизмът е унищожен, сега се оказва, че фашизмът е навсякъде. И се оказва, че няма проблем да обвиняваш Украйна в това, че реабилитира Бандера и в същото време да подкрепяш крайнодесни партии. Това показва развалянето на символическия консенсус.

Досега лидерите на страните винаги са се събирали, за да отбележат заедно края на Втората световна война. Това вече не е така.

Досега имаше две неща, чрез които Европа определяше своята сигурност. Едното е икономическата взаимосвързаност – колкото повече търгуваш с някого, колкото повече икономически интереси са засегнати, толкова повече сигурност имаш. Енергийната зависимост на Европа от Русия се смяташе за източник на сигурност, а не на несигурност. Изведнъж обаче, когато започна кризата, това, което ти си мислил за източник на сигурност, се оказа източник на несигурност. По същия начин технологическата зависимост на Русия сега е източник на несигурност.

В момента, в който изчезва тази сигурност, е моментът, в който ЕС има проблем, защото ЕС е този, който настояваше, че военната сила няма значение. Когато обаче военната сила се връща, а икономическата зависимост не може да ни осигури сигурност, се надяваме тя да бъде гарантирана от институциите. Нито една от тези институции обаче не подейства за връщането на тази сигурност.

В тази ситуация обаче това, което изненада най-много европейските анализатори е не, че Русия иска да запази влиянието си в Крим, а анексирането на Крим – смяната на границите. Това е нещо, което беше неочаквано. А ако ти не знаеш другия какво ще направи, всичко става възможно. Изведнъж всички страхове излизат на повърхността.
Имаш също илюзията, че такава криза, като тази с Русия, ще помогне на ЕС да консолидира своята нова политическа идентичност.

Но това не може да се случи поради простата причина, че в момент, в който се появи тази несигурност, различни страни в ЕС се чувстват несигурни, но причините за това са различни.

Европа остана изненадана и от това колко се е променило руското общество. Имаше един период, в който ние се опитвахме да обясним всичко само с Путин и със силата на руската пропаганда. Това е красиво, ако сте политик, но ако искате да разберете какво става, не е вярно.

До голяма степен разговорът за пропагандата е свързан със спомени от Студента война - Радио Свобода, радио Свободна Европа. Но те са създадени на базата на икономика на информационния дефицит. В една страна, в която нищо не се научава, през чуждите гласове ти чуваш това, което иначе чуваш на улицата.

В момента руската пропаганда има съвсем различна структура. От една страна, хората чуват това, което винаги са знаели, като това, че Крим е руски. От друга страна, силата на руската пропаганда особено в Западна Европа е свързана с факта, че например Russia Today не излиза и не казва на немците колко прекрасна е Русия, а позволява вътрешни гласове, в техните си общества да кажат за проблеми, за които според тях никой не говори.

В този смисъл посланието е не "Вярвайте на нас", а "Не вярвайте на никого". А посланието "Не вярвайте на никого" е силно послание.

Това може да ни харесва или да не ни харесва, но в момента Путин автентично представлява определени тенденции в руското общество.

И руското общество се промени. А защо ние не видяхме тази промяна, това е свързано с няколко важни неща. Първо, защото когато има големи промени, всеки е загледан в себе си. Но загледани в себе си, не си дадохме сметка, че Източна Европа и Русия през тези тези 25 години като че ли откриха различни неща. Дали го вярваме или не, е различен въпрос, но в повечето страни от Източна Европа се появи усещането, че населението имат значение, че могат да променят неща.

Това, което руският елит разбра от 90-те години е, че населението няма значение. Че промените се свеждат до вътре в елита. Затова всеки път, когато се случваше нещо в Източна Европа като революция, това, което руският елит чуваше, беше "активно мероприятие", "полицейска операция". Ако вие не вярвате, че е възможно хората спонтанно да излязат на улицата, тогава въпросът е кой ги е организирал. И това е фундаментално различие в начина, по който чувстваш света.

Освен това Европейският съюз опита да убеди себе си, че от тази война всички сме победили. В това е много по-лесно да бъдат убедени страни, които след промяната гледат на себе си като спечелили от тази промяна. През 90-те години руската икономика загуби около 35-40% от БВП. Много хора освен това имаха усещането, че са загубили страната, в която живеят. Няма нищо по-провокиращо да ти казват, че си спечелил, когато ти си убеден в себе си, че си загубил. Това разделение също имаше огромно значение.

Властта в Русия отсана същата, но това какво значи да си на власт се промени значително.

Това, което се оказа най-голям шок за европейците след Крим, е, че вече не може да се каже със сигурност какво не може да се случи оттук нататък, защото какво може да се случи никога не се знае.

Но има едно много важно усещане за това какви са границите. Например, едното от нещата е, че да, Русия ще се опита да задържи Крим, но ще го направи като замразен конфликт. Или това, че не е възможно навлизането на руски военни части в Украйна. В резултат на кризата на тези представи, от европейска страна се появява другият синдром - че всичко е възможно.

Не мисля, че може да се очаква, че вследствие на санкциите в следващите години Русия ще има сериозен икономически проблем, който да се превърне в сериозен политически проблем и ще заплаши съществуващата политическа система в Русия.

От друга страна, за мен големият проблем, който путиновият режим има в себе си, е това, че никой - нито противниците му, нито поддръжниците му, могат да си представят Русия след Путин.

Колкото повече персоналната власт и фигурата на президента стават по-важни, толкова по-трудно е да си представиш какво следва. Защото за разлика от много други страни, тук няма механизъм на предаване на властта. Изборите не са вариант, защото в момента те са тотално дискредитирани.

От друга страна, Русия не е традиционна монархия. Президентът Лукашенко обича да ходи на футболни мачове със своя син, но в Русия дори тази версия не съществува.

Трето - няма партия. Китайската комунистическа партия е тази, която гарантира предаването на властта и появата на следващо поколение лидери. "Единна Русия" обаче не е такава партия. Тя е по-скоро профсъюз на чиновници, отколкото партия, която би могла да направи това.

От една страна, за да може Путин да бъде силен, никой не трябва да може да си представи алтернатива вътре в системата. Но колкото повече не можеш да си представиш алтернатива, не можеш да си представиш Русия на другия ден, независимо кога ще е този ден, когато Путин не е президент, толкова по-катастрофично започва да изглежда света.

Дори класическата маневра на приемника в момента не изглежда много популярна. Путин вече веднъж имаше приемник, Медведев беше приемник. И решението му да се върне в Кремъл е свързано и с това, че той не хареса приемника си. Страхът за това, че всеки следващ лидер ще дойде и ще предаде това, което той е направил, е изключително силен. Това създава тази структурна нестабилност на един режим, който иначе не е заплашен.

Затова започват да се задават такива въпроси като този дали когато има нов президент, който и да е той, Кадиров, който контролира изцяло Чечня, ще бъде лоялен на този президент, както той в момента е персонално лоялен на президента Путин. Ако това не е случаят, как ще се гарантира териториалната цялост на страната.

Преди няколко седмици федерални части извършиха операция на територията на Чечня за задържане на определено криминално проявено лице. Това толкова вбеси ръководството на Чечня, че Кадиров събра частите на Чечня, които са под негово ръководство, и каза, че ако още веднъж федералните сили, което значи руското вътрешно министерство, руската армия, извърши подобни действия на територията на Чечня, без да са уведомили чеченското ръководство, той ще позволи на чеченските сили да стрелят. При това трябва да се има предвид, че това е една от фигурите, които са най-лоялни на Путин.

По време на срещата си в България двете основни аташета на руската администрация казаха, че без Путин няма Русия. Ако това е вярно, това в някакъв смисъл е най-страшното изказване, правено от когото и да било през последните години.

Това обяснява защо опитите да се дестабилизира отвън режима са обречени. В същото време обаче несигурността вътре в системата е свързана с това, че не можеш да си представиш политическо бъдеще. От това следва и нещо друго - за да планираш отношенията си с Китай, трябва да планираш следващите 20 - 30 години, а не за този парад, за следващия парад.

Преди тази криза Русия имаше желание да се обърне към Азия, но това не означава непременно обръщане към Китай. За Русия беше много важно да се опита да диверсифицира, затова на първо място бяха поставени Южна Корея и Япония. Те се смятаха и за вариант за замяна на американските и европейските технологии. Сега това е много трудно, защото за Южна Корея и Япония е проблем сътрудничеството на Русия с Китай, защото специално за Япония това е тяхната собствена стратегическа логика.

В представата на Руския политически елит в момента няма Европа, има САЩ. В Украйна няма Европа, има САЩ. Според Русия европейските действия са тотално лишени от сувереност. Руското ръководство е напълно убедено, че САЩ са тези, които решават, а ЕС само консумира тази политика, защото не е суверенен по своя характер.

Една от грешките, които допускат руските анализи е да мислят, че рускоговорящите в Украйна са руско малцинство. Това, че вие говорите основно или само руски език, не определя в момента как се определяте от политически по отношение на конфликта Украйна - Русия. В момента украинците, които са настроени най-много срещу Русия, са тези, които не знаят дума украински, защото се чувстват предадени. В момента гласовете и от двете страни на фронтовата линия в Донбас са на руски.

Русия прави и още една грешка - не разчита правилно действията на Германия. Очакването е, че заради силните икономически интереси Германия би заела една мека позиция. За Германия обаче това, което се случва в Украйна, е въпрос за европейското единство, а проблема за украинската територия. Германия е заложила всичко на европейския проект и тя гледа на това като на директна атака срещу нейния проект.

Германия е една от страните, които най-много губят от санкциите срещу Русия. Но когато самият ти много губиш, очакваш и от другите да жертват. Това, за което много от страните в ЕС не си дават сметка е, че всяко съгласие с Русия, в момента е удар по Берлин, а не по Брюксел.

Попитах един от съветниците на Путин: "Какво иска Русия в Украйна?". Той ми каза: "Не съм в позицията да питам направо. Но мога да ви кажа как аз питах и как разбрах. Попитах го: "Владимир Владимирович, какво Обама иска в Украйна?". На което той ми отговори: "Ами какво иска, иска тотален контрол и никаква отговорност". На това моят събеседник каза: "И ние искаме това".

От гледна точка на руския елит в момента в света има голяма криза на американската хегемония в света. Всяко нещо, всяка провалена политика започва да се мисли като целенасочено действие, което цели дестабилизация. И това прави разговора много труден. Защото когато Путин казва, че американците са организирали протестите в Москва, позицията на американците на политическо ниво е следната: "Ние знаем, че той знае, че не сме ние, но говори тези неща, за да активизира собствената си публика". Истината е, че той мисли, че са те и докато това не бъде прието, не изглежда ситуацията да е лесно обяснима. 

Друг е въпросът, че ако се следва тази логика, ще излезе, че Путин е организирал безредиците в Балтимор. Този сблъсък е свързан с тотално различен начин за виждане на света.

От гледна точка на Путин това, което прави една страна силна, е лидерството. Ако ти вярваш, че всичко е въпрос на лидерство, на политическа воля, тогава ти не си задаваш въпроса: "Ние защо имаме под 1% от високия технологичен пазар в света?", а казваш: "Аз по-силен лидер ли съм от Обама?".

Препоръчани материали
Професор ХУЙЛОвски 11.05 2015 в 14:34 25
+ 7
- 6
Хуйлостан не може да си се представи без Хуйло Ботоксовый...., ха ха ха
Професор ХУЙЛОвски 11.05 2015 в 14:34 24
+ 6
- 5
Хуйлостан не може да си се представи без Хуйло Ботоксовый...., ха ха ха
Цвета Григорова 11.05 2015 в 11:38 23
+ 11
- 9
Путин не можа да намери елитна публика, за да сподели възгледите си за пакта Молотов-Рибентроп, но пък за сметка на това при него със закъснение се яви госпожа Меркел, пред която той изложи блестящите си умозаключения.
Интересно какво прави госпожа Меркел в държава, която отбелязва края на Второта световна война с парад, демонстриращ насъскани военни и бойна техника. Един вид - да отбележим мира с показно каква война подготвяме. Някои хора не правят много връзка с главния.
Tig 11.05 2015 в 11:12 22
+ 20
- 10
500 год. територията на днешна България се владее от Османската империя.По логиката на рубладжия номер 22 и България 'винаги' е била турска. Щото все пак Руската империя, СССР и сега Русия владее Крим от има-няма 200 години и то със съветското време и то с етническите чистки срещу местното НЕруско население.
Но историята няма значение, когато на дневен ред са оръжията и руско-фашистката пропаганда.
Приликите между Хитлер и Путлер са много. Много са и приликите между комплексираните им общества, но има и съществени разлики.
Най-важната е, че днешната Русия е икономическо джудже, а нацистка Германия през 30те години на 20 век е водеща иконом. сила.
Nok 11.05 2015 в 09:22 21
+ 14
- 23
В същото време обаче Русия анексира Крим, което напомня на едни други събития от 1938 година.

Крим е бил винаги Руски неграмотнико, беше подарен от колхозника Никита по случай годишнина, а пияндето Боря при разпада на СССР не си го поиска обратно...
Niki13 11.05 2015 в 02:05 20
+ 14
- 20
до кj 19
вие сериозно ли, толкова глупости на едно място просто, няма. Повтаряне на едни и същи клишета дето се въртят от година в публичното пространство било анализ. Надъхването на антируски настроения също е изкопирано. Лесно можем да видим от къде , ако човек се позачете в нета. Само глупости и никакви факти.
Idiot 11.05 2015 в 00:22 19
+ 18
- 11
Как да не знаят къде ще е Русия без Путин? Имената на следващите четирима президенти са известни - след Путин ще дойде Куроедов, след него Пиздин, а след него Хуесосов.
kj 10.05 2015 в 18:33 18
+ 28
- 13
За допуснатите грешки, винете изцяло редакцията на Офнюз. Бях на лекцията, Кръстев говори изключително интересно и ерудирано, но очевидно от редакцията са решили на някои места да орежат статията, за съжаление, доста некадърно. Иначе поздравления, че все пак сте публикували анализа, въпреки горните забележки. Основният смисъл се е запазил и определено бих казал, че това е най-обективният, задълбочен и информативен анализ, който съм чувал в последно време. На тролите, дето мрънкат, да ги питам първо аз те по колко рубли взимат на коментар и след това да питат колко е платил сорос. Как не ви писна едни и същи глупости да пишете, ако сорос плащаше на всеки, който е против фашистка Русия, досега да се е разорил човека. А ако научите къде точно ги плаща тия пари, кажете ми и аз да ида, че досега един цент не съм получил...
pesto 10.05 2015 в 15:38 17
+ 13
- 3
За мен това е ПОЛИТИЧЕСКА СЛЕПОТА , А НЕ ПОЛИТИЧЕСКО КЪСОГЛЕДСТВО ???
Smarty 10.05 2015 в 13:28 16
+ 14
- 20
Иване, на твое и тебе-подобните място всеки ден бих ходил в храма на Сорос за да паля по една свещ за здравето на Путин, Си Дзинпин, Ким Чен Ун и тям-подобните.
Има ги тия - има заплата, няма ли ги - blow the soup!