Състоянието на медиите в България се е влошило видимо за година: 4 бариери спират свободата им у нас

OFFNews | 29 декември 2018 в 13:43 | 2534 |1

Рисковете за медийния плурализъм в България са значителни и за една година ситуацията се е влошила видимо. Необходими са мерки от спешен порядък, предупреждават авторите на оповестения днес доклад за България в рамките на Мониторинга на медийния плурализъм доц. Орлин Спасов, проф. Нели Огнянова и Николета Даскалова.

Мониторингът изследва потенциалните рискове в 28-те страни членки на ЕС, както и в Сърбия, Македония и Турция с подкрепата на субсидия, предоставена от ЕС на Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите (ЦМПСМ) към Европейския университетски институт (Флоренция).

Изследването е за 2017 г. То разглежда четири основни тематични области, които покриват основните зони на риск за медийния плурализъм и свобода на медиите: основна защита (с индикатори "Защита на свободата на изразяване", "Защита на правото на информация" и "Журналистическата професия, стандарти и защита"), пазарен плурализъм ("Прозрачност на
медийната собственост", "Концентрация на собствеността на медиите (хоризонтална)" и "Крос-медийна концентрация на собствеността и прилагане на принципите на конкуренцията"), политическа независимост ("Политически контрол върху медиите", "Редакционна автономност" и "Медии и демократичен изборен процес") и социално включване ("Достъп на малцинствата до медии", "Достъп на регионалните/местните общности до медии" и "Достъп на хората с увреждания до медии").

Резултатите за всяка област и индикатор са представени по скала от 0 до 100%. Стойност между 0 и 33% се приема за нисък риск, при 34 -66% има среден, а между 67 и 100% – висок риск.

България

Налице е забележимо увеличение на риска в три от четирите области от 2016 до 2017 г.:

- основна защита (от 35% през 2016 г. на 41% през 2017 г.);

- социално включване (от 64% през 2016 г. на 73% през 2017 г.) ;

- политическа независимост (от 56% през 2016 г. на 63% през 2017 г.).

Няма промяна в зоната на пазарния плурализъм, която остава с високо ниво на риск от 71%.

„Тенденциите ясно сочат към влошаване на цялостния риск за медийния плурализъм в страната – се казва в доклада. - Най-високи отделни нива на риск са установени в индикаторите за разпределение на държавната реклама, за концентрацията на собствеността, за намесата в редакционното съдържание и за състоянието на медийната грамотност.“ Авторите му подчертават, че „нуждата от намаляване на рисковете за медийния плурализъм в България е от спешен порядък“.

Авторите, медийни експерти заключават, че четирите основни бариери пред медийния плурализъм в България препращат към начина на разпределяне на държавната реклама, концентрацията на собствеността, намесите в редакционното съдържание и състоянието на медийната грамотност.

Резултатите

Основна защита

Тук България регистрира средно ниво на риск, въпреки че са налице конституционни и други правни гаранции за свободата на изразяване. В сравнение с 2016 г., през 2017 г. то се покачва, което до голяма степен се дължи на текущи практики на посегателства срещу свободата на изразяване, особено по отношение свободата на медиите и журналистите, се казва в доклада.

Корпоративният и политическият натиск върху медиите, на фона на общия дефицит на върховенство на закона, често води до автоцензура.

Интернет доставчиците като цяло се въздържат от филтриране, блокиране или сваляне на онлайн съдържание по произволен начин, но и свободата онлайн понякога е застрашена. Има повдигнати обвинения за обида и разпити от държавните власти заради критични коментари във Фейсбук срещу публични фигури.

Защитата на правото на информация е със среден риск (50%), защото има адекватни законови разпоредби, но все още се срещат проблеми с прилагането на закона. Редица институции продължават да не отговарят на искания за достъп до информация и да поставят пречки пред достъпа до публична информация.

Освен това българското законодателство не предвижда защита на лица, които подават сигнали за нарушения (whistleblowers).

Нисък е рискът при „Журналистическата професия, стандарти и защита”, за което допринасят: свободният достъп до професията; наличието на правни гаранции за защита на източниците на информация; липсата на произволни арести или вкарване в затвора на журналисти; отсъствието на случаи на убити журналисти. И все пак се срещат сериозни проблеми в някои аспекти на индикатора: синдикалната защита е недостатъчна (на практика такава не съществува в частния сектор), условията на труд на журналистите се влошават - често медиите предлагат на журналистите граждански вместо трудови договори, работното време обикновено е ненормирано, социалните осигуровки са оскъдни или липсват, а заплатите в общия случай са около или под средната за съответния регион.

Авторите на доклада отбелязват обаче, че през октомври 2017 г. Асоциацията на европейските журналисти – България и Съюзът на българските журналисти инициираха професионална подкрепа (публични позиции, протест) срещу намесата на политически фигури в работата на медиите. Тя бе провокирана от заплахите и натискът, изразени в предаване на живо от страна на вицепремиер и депутат от управляващата партия срещу водещия на Нова телевизия Виктор Николаев.

Продължават да се срещат атаки и заплахи. Онлайн тормозът е сред основните форми на външен натиск над работещите в медиите. Най-уязвими са критичните и разследващите журналисти.

Пазарен плурализъм

И през 2016 г., и през 2017 г. страната отбелязва висок риск. Проблемите, свързани с концентрацията на собственост – хоризонтална (риск от 96%) и крос-медийна (88%), както и търговското влияние и влиянието на собствениците върху редакционното съдържание (92%), остават значими и без перспектива за устойчиви решения.

Индикаторът „Прозрачност на медийната собственост” е с нисък риск (33%, на границата със средния) единствено заради наличието на формални законови разпоредби за разкриване на собствеността на медиите. Те обаче са частични, не обхващат еднакво всички медийни сектори и не гарантират изцяло разкриването на факти за собствеността директно на обществеността, пишат авторите.

Не всички издатели на вестници, например, спазват изискванията за обявяване на крайния собственик на медията според задълженията, наложени от Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. Макар че се предвиждат от закона, санкции за неизпълнение на задълженията за прозрачност досега не са налагани на медии. Освен това, проследяването на крайния собственик в някои случаи просто не е възможно, тъй като регистрацията на компанията води до офшорна зона. Въпреки съществуването на три регистъра на медийната собственост и на общ Търговски регистър, крайният собственик на някои влиятелни медии остава неясен.

Нивото на хоризонтална концентрация на медийната собственост показва изключително висок риск, без подобрения спрямо 2016 г. Медийното законодателство все още не предвижда конкретни прагове на хоризонтална концентрация, които да я ограничават.

Пълните данни за общите приходи на компаниите по медийни сектори (включително приходи от реклама, от продажба, от абонамент и др.) не са известни. Достъпната информация за пазарните дялове включва единствено частични данни за приходите от реклама. На основата на подобна непълна информация, изчисленията за концентрацията на водещите 4 компании по сектори показват висока степен на концентрация в телевизионния сектор – 92%, и концентрация от 63% при издателите на вестници. Няма данни за радио сектора.

Достъпните данни за аудиторните дялове на водещите 4 компании по сектори също показват цялостно висока концентрация: 74% за телевизиите и 82% в сектора на радиото. Общият обхват на аудиторията при водещите 4 компании на пазара на вестници е около 36%.

Няма промени при „Крос-медийна концентрация на собствеността и прилагане на принципите на конкуренцията”, който остава в зоната на високия риск. И тук медийното законодателство не предвижда прагове на концентрация. Дефицитът на данни за собствеността и за пазарните дялове не позволява да се направи точна оценка на реалната концентрация на собствениците, притежаващи дялове в различни сектори на националния пазар. Липсата на подобна информация повишава риска.

В същото време, Комисията за защита на конкуренцията не взема под внимание съображения относно медийния плурализъм, когато прилага конкурентното право в сферата на медиите. В страната липсват регулаторни механизми, които да гарантират, че държавните средства, отпускани на обществените медии, не причиняват непропорционално въздействие върху конкуренцията. Продължаващото упражняване на влияние върху редакционното съдържание от страна на медийни собственици и други търговски субекти води до трайно високо ниво на риск.

Дефицитът на правни и саморегулаторни инструменти, които да гарантират редакционна независимост, допълнително допринася за високия риск: липсват механизми за социална защита на журналисти в случаи на промяна на собствеността или на редакционната линия; няма регулаторни защити, гарантиращи, че решенията за назначаване и освобождаване на главни редактори не се влияят от търговски интереси; не съществуват мерки, които да указват, че упражняването на журналистическата професия е несъвместима с дейности в областта на рекламата.

Въпреки че използването на редакционно съдържание за рекламни цели срещу заплащане от търговски субект, без това да е обозначено, са забранени, подобно съдържание се среща често.

Индикаторът „Медийна жизнеспособност” отбелязва среден риск (48%). През последните 2 г. приходите в аудиовизуалния и радио сектора, както и брутните рекламни бюджети в пресата, са намалели. Бюджетите за онлайн реклама бележат ръст, като почти 60% от приходите се акумулират от Фейсбук и Гугъл. Макар че някои медии развиват алтернативни източници на финансиране (организиране на платени събития, кандидатстване за проектни грантове, дарения от потребители), подобни практики са поскоро мерки за оцеляване, отколкото жизнени бизнес модели. Системите на „стени за плащане” (paywalls) на практика не са популярни.

Политическа независимост

Упражняването на политическо влияние върху редакционното съдържание е устойчива тенденция при българските медии - твърдят авторите. Продължават практиките на политически контрол чрез средствата за реклама, разпределяни от министерства и общини. Тенденцията е особено обезпокоителна при голяма част от регионалните медии (традиционни и онлайн), които подписват договори за информационно обслужване с общини, което води до автоцензура и до предимно положително отразяване на местните власти.

Политическата независимост, разбирана като съществуване и прилагане на законови гаранции срещу контролирането на медии от властта и политиците, отбелязва риск от 75%. В България няма конкретни разпоредби, които да регулират конфликта на интереси между собствениците на медии, от една страна, и партиите или политиците, от друга. Не съществуват и специфични правни ограничения за пряк и непряк контрол на медиите, информационните агенции или мрежите за разпространение от страна на политически лица и организации. В действителност партии и политици – като вицепремиера Валери Симеонов, депутата Делян Пеевски, участващата в управляващата коалиция партия Атака – притежават медии. На практика както национални, така и местни средства за информация са обект на политически контрол. Обхватът на намесите варира в отделните медийни сектори, като рискът е най-висок при печатните издания.

За втора поредна година „Държавно регулиране на ресурси и подкрепа за медийния сектор” е индикаторът с най-високото възможно ниво на риск (97%). В страната няма преки или непреки държавни субсидии за медии, различни от обществените. Налице са средства за реклама, насочвани от държавата към медиите, но липсват регулаторни гаранции за тяхното разпределение по справедлив и прозрачен начин, който да предотвратява преференциално отношение или злоупотреби. На практика разпределянето на държавна реклама не се основава на ясни и прозрачни критерии. Изследвания и мониторингови доклади обръщат внимание на редица негативни последици от така съществуващото положение: мека цензура и автоцензура; манипулиране на редакционното съдържание; изкривяване на медийния пазар; използване на средства от европейски фондове за закупуване на медиен комфорт и за очернящи кампании срещу политически опоненти.

Рискът по отношение на управлението и финансирането на обществените медии е повишен в сравнение с данните от 2016 и вече достига 67%. Влошаването се дължи основно на изменения в Закона за радиото и телевизията, които позволяват безкрайно удължаване на 3-годишните мандати на генералните директори и на управителните съвети на обществените медии, в случаи когато съответният мандат е приключил и няма избран нов генерален директор от СЕМ.

Финансирането на обществените медии остава проблематично. Основният източник е субсидията от държавния бюджет, определяна от правителството на годишна база въз основа на принципа „стойност на час програма”, но без публично обсъждане и без да се взима под внимание настояването на ръководствата на медиите и на професионалисти, че средствата са недостатъчни и че финансирането трябва да бъде съобразено с мисията на обществените медии.

Социално включване

При всички индикатори има застой или задълбочаване на неблагоприятните тенденции.

Индикаторът „Достъп на малцинствата до медии” отбелязва среден риск (63%). Като цяло няма ясно изведен принцип на пропорционалност между достъпа до ефирно време и размера на съответната малцинствена група. Обществените БНТ и БНР предлагат относително най-адекватно отразяване на теми и фигури, свързани с малцинствата, макар и с някои значителни дефицити и без специална медийна политика по въпроса. Единствените редовни предавания, посветени общо на малцинствата, се излъчват по канала за култура на БНР – програма „Христо Ботев”. Единствените новини на малцинствен език по национална медия са следобедните емисии новини на турски език по БНТ. Водещите частни телевизионни канали често отразявате теми, свързани с ромското малцинство, в централни новини и предавания. Отразяването обаче в повечето случаи акцентира на скандала и засилва съществуващите негативни стереотипи. Достъпът до ефирно време на други малцинства е твърде ограничен. Допълнителен проблем е повишената употреба на език на омраза в медиите, като обект на подобен тип говорене са преди всичко ромите и мигрантите.

Рискът по отношение на „Достъпа на регионалните/местните общности до медии; общностни медии” остава висок (75%). Въпреки че регионалните и местни медии са финансово нестабилни, те не получават подкрепа под формата на преки или непреки субсидии. Всъщност редица изследвания показват, че на практика, вместо да развиват подобни мерки за подкрепа, местните власти по-скоро се опитват да се възползват от общата слабост на регионалните медии, като им предлагат държавна реклама в замяна на положително отразяване. Общностните медии де факто не съществуват, нито статутът им е регламентиран в закона.

Достъпът до медии за хора с увреждания е със среден риск (60%). Политиките в тази област са все още недоразвити и фрагментирани. Въпреки че доставчиците на медийни услуги са насърчавани от закона да предоставят достъпно съдържание за хора с увреждания и СЕМ редовно напомня на електронните медии за техните задължения, няма съществен напредък по този въпрос. Водещите частни телевизии продължават да не предлагат достъп до новини и публицистично съдържание за хора с увреждания. Нито една медия в страната не осигурява аудио описания или аудио субтитри за слепи хора. Съдържанието, пригодено за хора със слухови дефицити, е ограничено и достъпно единствено по БНТ.

През 2017 г., индикаторът „Достъп на жените до медии” достига висок риск от 79%, което може да изглежда парадоксално на фона на общата феминизация на журналистиката в България. Делът на жените сред репортерите надвишава 80%. От друга страна, процентът на жените като обект и източник на новини е 35%. Назначаването на актуалните генерални директори на БНТ и БНР доведе до цялостен спад на участието на жени в ръководството на обществените медии (40%). Освен това, делът на жените изпълнителни директори и членове на управителните съвети на водещите частни телевизионни кампании е показателен за слабо участие на жените на най-високо управленско ниво.

Медийната грамотност (висок риск от 92%) е сред най-сериозните проблеми. В България няма държавна политика или национална стратегия в тази област. Медийната грамотност отсъства от задължителните часове в основните и в средни училища. Преподаването в училище по тези въпроси е твърде ограничено и е в рамките на индивидуални инициативи и проекти. На учителите не се предлага официално обучение по темата. Доколкото има дейности в сферата на медийната грамотност, те са на проектен принцип и се изпълняват основно от неправителствени организации. Усилията на НПО са откъслечни и спорадични поради липса на устойчиво финансиране.

Препоръки

Основна защита

• Насърчаване на кампании за по-добра професионална защита и работни условия на журналистите (от страна на неправителствени организации, професионални организации, медии).

• Защита на правото на информация чрез по-ефективно прилагане на Закона за достъп до обществена информация от страна на държавните институции.

• Подобряване на законодателството по отношение на състава, независимостта и ефективността на СЕМ чрез осигуряване на участие на представители на гражданското общество в номинирането на членове на СЕМ, в състава на органа и в мониторинга на решенията и отчетността на СЕМ. Подобни действия трябва да бъдат в съответствие с измененията в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

Пазарен плурализъм

• Насърчаване на прилагането на мерки за прозрачност на собствеността на медиите от страна на съответните регулаторни органи.

• Въвеждане на тест за „медиен плурализъм” в случаите на медийни сливания (в закона и в компетенциите на регулаторните органи).

• Постоянно и устойчиво наблюдение на влиянието на рекламодатели и собственици на медии върху редакционното съдържание – осъществявано от неправителствени организации, с цел да се насърчи предотвратяването на подобни намеси.

Политическа независимост

• Преразглеждане на Закона за радиото и телевизията в частта му, засягаща независимостта и финансирането на обществените медии, включително мерки, които да гарантират по-широко участие на гражданите в оценката на предоставяните услуги и във вземане на решения за значителни промени в програмата.

• Въвеждане на прозрачни и недискриминационни процедури за регулиране на разпределението на държавната реклама и на публични средства за медиите от страна на правителството, заедно с редовна отчетност от страна на държавните агенции и на получателите на финансиране, както и периодичен мониторинг (осъществяван от неправителствени организации) за ефективността на мерките.

• По-стриктно прилагане на разпоредбите на Изборния кодекс относно оразличаването на платено от редакционно съдържание при отразяване на политически теми.

Социално включване

• Развитие на публична политика в областта на медийната грамотност и въвеждане на темата за медийната грамотност в училищната програма и в неформалното медийно образование.

• Стартиране в рамките на мрежата на БНТ на специализиран канал, посветен на култура, със силен фокус върху социална проблематика и теми, свързани с малцинства и равенство на половете – с цел да се подобри представянето на различни български малцинства и социални групи.

• Увеличаване на достъпа до медийно съдържание за хора с увреждания, както и провеждането на консултации с потребителите и предоставянето на адекватна информация за услугите за достъп (както от страна на обществените, така и на частните медии, с помощта на съответните държавни институции).

• Въвеждане на политики за подпомагане на регионалните и локалните медии с оглед на тяхната финансова устойчивост, разпространение, политическа и икономическа независимост (от страна на правителството, местните власти, НПО). В заключение, както и при предишните издания на ММП, важно е да се подчертае огромната необходимост от осигуряване на надеждни и достъпни данни за състоянието на медийния пазар (пазарни дялове на собствениците във всички медийни сектори, данни за тиражите и разпространението, за потреблението и нивото на концентрация на онлайн медиите и т.н.). Такива данни биха могли да бъдат предоставени от прозрачни и безпристрастни държавни, частни или неправителствени организации, за да се гарантира най-прецизен мониторинг и оценка на медийния плурализъм в страната.

Препоръчани материали
Hissarion

Рейтинг : 2865

31.12 2018 в 16:28 1
+ 0
- 0
Четирите пречки са ниска обща култура, пропуски в грамотността, отсъствие на критично мислене и силна зависимост от рекламодателите.