Съветските военни си заминаха, а Ленин остана. Историята на градчето Вюнсдорф

Ганчо КАМЕНАРСКИ
01 май 2020 в 19:12 | 7799 |1

Някога във Вюнсдорф, на час път с мотрисата от Берлин, живеели 75 хиляди съветски военни със съпругите и децата си. Вече градчето е опустяло и овехтяло, пише в репортажа си Катриина Мякеля за финландското издание Iltalehti. Сега тук на площ 2600 дка живеят около 6000 души, като селището станало част от град Цосен.

През септември 1994 г. съветските военни казали „Довиждане” и напуснали най-голямата съветска база в Източна Германия, намираща се на около 40 км южно от Берлин.

Всъщност те можели да направят това още през ноември 1989 г., след падането на Берлинската стена, обаче нямало заповед. Тя пристигнала с 5 г. закъснение, но всички отдавна си били стегнали багажа и буквално за часове напуснали военния град. По масите в жилищата и досега стои не доизядена храна.

Съветските граждани също така „забравили” да си вземат 98 300 снаряда и 47 000 единици оръжия, без да се броят бомбите.

Останали също 45 куб. м. боклук, химикали, отработено масло, стари бои, автомобилни гуми, акумулатори и азбест.

„Беше ужасен хаос” – казал за шведския вестник Dagens Nyheter Юрген Науман, който работи като пазач във Вюнсдорф през последните 25 г. Преди това служил в съветската армия като гражданско лице.

Науман разказва на финландската репортерка, как една рускиня плакала, след като получила заповедта до два дни да напусне страната заедно с децата си. Тя, както и другите руски семейства, нямало къде да отидат в Русия, защото там нямали жилища, а и никой не ги чакал след толкова години.

Първите съветски войници влезли във Вюнсдорф на 20 април 1945 г. – точно на рождения ден на Хитлер и 10 дни преди той да се самоубие. Във Вюнсдорф съветски генерали уточнявали последните планове по овладяване на Берлин. След войната градчето попаднало в съветската окупационна зона.

Вюнсдорф станал най-голямата военна база извън пределите на СССР до голяма степен благодарение на своето минало.

Тук през 1870-те години провеждала учения пруската армия и така постепенно се образувала военна база. Голяма част от сградите са строени на границата на тогавашните столетия и съответстват на стила от онова време.

Стратегическото значение на града нараснало, когато в началото на 20 век е прокарана железница и телефонна линия. В годините на Първата световна война тук се появява първата джамия в Германия и то във връзка, че Турция воювала на страната на Германия.

В годините на Втората световна война Вюнсдорф станал главен щаб на нацистка Германия. Построени са нови бараки, бункери и комуникационни центрове. От тук е ръководен ходът на войната.

Пред основния шосеен вход на града е поставен голям паметник на Ленин, той и досега си е на мястото. В града има още една статуя на Ленин – пред сградата на някогашния главен щаб.

Веднъж на ден от Вюнсдорф потеглял за Москва директен влак. Градчето имало свое летище, кина, училища, детски градини и болница. В театъра гостували московски звезди.

Обикновените германци нямали достъп до закрития град, наричан от тях „малката Москва”. Там обаче се продавали неща, които липсвали в ГДР. Много стоки били по-евтини, защото не били облагани с данък „печалба”. Срещу рушвет обаче германците успявали да влязат в града.

След като градът бил предаден на германските власти, той бил изоставен и захвърлен на произвола на съдбата. В няколко сгради жилищата били ремонтирани и продадени.

Юрген Науман изразил пред Катриина Мякеля надежда, че някой някога може да купи този район и да го запази за бъдещите поколения, защото това е история. „Важно е да не се забравя какво е ставало тук, за да не се повтарят предишните грешки.”

В съветско време на територията на ГДР били разположени около 380 хиляди военнослужещи и 180 хиляди граждански лица.

Източник: Iltalehti

Препоръчани материали
Пенчо бре

Рейтинг : 910

02.05 2020 в 07:48 1
+ 0
- 0
"День за днем бегут года —
Зори новых поколений.
Но никто и никогда
Не забудет имя: Ленин.
Ленин всегда живой,
Ленин всегда с тобой"

:)