Наказателен кодекс: "Чл. 103. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, изпълнявайки държавна служба и… умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години… "

31.03.2011 г.

Правителство “Борисов 1”

Дългогодишният и минал през безброй превратности проект за АЕЦ “Белене” е в поредния си етап.

Според разкрития на Биволъ: “Превишавайки правомощията си Красимир Първанов, изпълнителен директор на НЕК, подписва критичното ангажиращо Допълнение 12 (Анекс 12) към Споразумение от 2006 г. между НЕК и "Атомстройекспорт" (АСЕ) за изграждане на два блока на АЕЦ “Белене”, което по-късно ни струва 1,2 милиарда лв."

Първанов е уволнен от тогавашния енергиен министър Трайчо Трайков, но вместо да бъде предаден на правоохранителните органи, почти веднага е възстановен от премиера Борисов, а по-късно назначен за заместник-министър на енергетиката в кабинета ”Борисов 3”, представител е и на златната акция на държавата в… "Лукойл".

2016 г.
Правителство “Борисов 2”

На база този специфичен Анекс 12 е постановено решение на Арбитражния съд в Женева, с което НЕК е осъдена да заплати 600 млн. евро на руската компания "Атомстройекспорт".

“White&Case” е кантората, която защитава НЕК срещу руската държавна компания, а същевременно защитава руската държава по друго арбитражно дело за 50 милиарда. Сериозен конфликт на интереси, "пропуснат" от правителството.

Не е използвано специалното обследване от бившия шеф на проекта “Белене” инж. Илчо Костов с категорични изводи, че реакторният блок е негоден.

Не се иска отмяната на решението в швейцарски съд, не се предприема защита срещу признаването и допускането до изпълнение на арбитражно изпълнение в България.

Борисов прехвърля цялата вина на предходните правителства, удобно “забравяйки” онзи Анекс 12, а обществото и парламентът са сплашени с тежки икономически последствия и сумата е изплатена по най-бързия начин.

2017 г.
Правителство “Герджиков”, назначено от Радев

Радев назначава за енергиен министър дългогодишния шеф на “Булгаргаз” при управлението на Борисов Николай Павлов. От ищаха на президента за размахване на юмрук срещу държавната мафия в лицето на ГЕРБ още няма следа.

Това е периодът, в който тече делото на Европейската комисия срещу монопола на “Газпром”, като е извоювана възможността за предоговаряне на цените и компенсации за стар период за редица държави от Източна Европа.

Точно в този момент и при този министър обаче България “пропуска” срока за изявяване на претенции, това ощетява страната с милиарди - по думите на бившия енергиен министър Трайчо Трайков.

2021 г., август
Правителство “Янев 1”, назначено от Радев

През лятото на 2021 г. същият Николай Павлов, отново шеф на “Булгаргаз”, подписва скандален анекс по договора с Азербейджан за доставка на газ, като така намалява заявените количествата по-евтин азерски газ.

Тогавашният зам.-министър на енергетиката и впоследствие редовен енергиен министър в правителството “Петков” Александър Николов публично разказа за събитията.

На 12.08.2021 г. на среща в Министерство на финансите от ръководствата на “Булгаргаз” и Българския енергиен холдинг отказват да предоставят подписаните анекси с азерите, а опитите му да се противопостави на ощетяващите сделки, които явно са в защита на чужди интереси, са “наградени” с уволнението му още на следващия ден от служебния премиер Янев.

2021 г., септември
Правителство “Янев 2”, назначено от Радев

При второто служебно правителство на Янев шефът на “Булгаргаз” Николай Павлов подписва още по-ощетяващ анекс към договора с Азербайджан, по който според Александър Николов пропуснатите ползи за България са огромни на ежедневна база, като в някои дни достигат до загуби от 1 млн. лв. дневно.

2022 г., февруари
Правителство “Петков”

Николай Павлов и цялото ръководство на “Булгаргаз” са сменени от новия премиер Петков.

В първите дни на февруари, след оповестяването на новината, президентът реагира остро на рокадата в “Булгаргаз”, като това реално е първият открит конфликт между Радев и Петков и ясен знак за еманципацията на премиера.

Петков подава сигнал към ДАНС за разследване на евентуална злоупотреба със служебно положение от страна на ръководството на “Булгаргаз”, но нещата отново се потулват някъде в прокуратурата.

Промяната в ръководството на “Булгаргаз” е ключово, навременно и може би едно от най-добрите решения на Петков и правителството, както ще се окаже седмици по-късно след началото на военната агресия на Русия в Украйна и последвалата пропаганда и енергиен шантаж в България.

27.04.2022 г.

“Газпром” спира едностранно газа на България.

“Българската страна е изпълнила изцяло задълженията си и е извършила всички плащания, изисквани по настоящия договор… От Газпром е предложена нова двуетапна процедура за плащане, която не е в съответствие на съществуващия до края на тази година договор и крие значителни рискове за българската страна, включително да извършва плащания, без да получи каквито и да било доставки на газ от руската страна" - съобщават от Министерство на енергетиката.

Правителството осигурява доставките на необходимия газ до края на лятото.

Нещо повече. След среща на премиера Петков с вицепрезидента на Съединените щати Камала Харис и със съдействието на САЩ американската компания “Cheniere” отправя ангажираща оферта към българското правителство за доставяне на 7 танкера с втечнен газ до терминала при остров Ревитуса в Гърция (3 за есента и 4 през следващата година).

Количествата са и част от общия пакет на Европейската комисия за справяне на Европа с газовата криза. Те са достатъчни за нуждите на България, без да са необходими доставки от “Газпром”, а и на далеч по-ниски цени съгласно нивата на американската борса “Хенри Хъб”.

Енергийният експерт Васко Начев, съветник по добив на петрол и газ в Близкия Изток, Египет, Казахстан и др. и един от най-известните български анализатори на петролните пазари, посочва пред “Блумбърг ТВ България”: “Трябва да кажем, че американската борса “Хенри Хъб” е най-ликвидната борса в света и да можем да сключим подобен договор е привилегия.” (По сметки на експерта, публикувани в профила му в социална мрежа към 24.08.2022 г., “цената на американския газ с включени премия, втечняване, транспорт и разтоварване е 175MWh, а според цените на TTF борсата газът от “Газпром” към същата дата би ни струвал 201MWh.”)

Ангажираща оферта означава, че клиентът може да потвърди или откаже заявката, в случая - със срок до 19 август, но доставчикът няма право да се отказва едностранно.

2022 г., юни

ИТН изтегля министрите си от правителството, като така “взривява” отвътре четворната коалиция. Отстранен е председателят на НС Никола Минчев (ПП) с гласовете на опозицията и ИТН.

Внесен е и е гласуван вот на недоверие на правителството “Петков”.

На политическата сцена е формирана нова негласна коалиция  - “Газпром”.

Обществото е достатъчно запознато с участието на Доган и ДПС в енергетиката на България и пряката защита на руските интереси в сектора.

Вече никой не се трогва от празните декларации на Борисов за неговия “евроатлантизъм” предвид подаръка към Кремъл за АЕЦ “Белене”, задържането над 10 години на строителството на интерконектора с Гърция и построената с публични български средства неизгодна тръба на Путин - "Турски поток". Не закъснява и открито лобиране за “Газпром” от бившия министър Делян Добрев.

Янев и Костадин Костадинов пряко и праволинейно си защитават руските интереси. 

Корнелия Нинова очаквано си лобира за нормализиране на отношенията с Русия и преговори с “Газпром”, а зад сянката ѝ се появяват вечните ангажирани по темата Румен Овчаров, Румен Петков и т.н. БСП отломки.

2022 г., август
Правителство “Донев”, назначено от Радев

На втори август президентът Радев разпуска парламента и обявява предсрочни парламентарни избори през октомври.

Първите думи на Радев след назначаването на новото служебно правителство са за “тежко наследство в енергийния сектор” и “хаос и разруха”. Започва пряко необосновано насаждане на страх у обществото за люта и страшна зима без доставките на “Газпром”.

Създаден е напълно безсмислен междуведомствен орган, плашещо наречен “Кризисен щаб”.

Целта е да се провалят алтернативите за доставка на газ и да остане единствената възможност - “Газпром”.

Радан Кънев, евродепутат от ЕНП, обобщава ситуацията така:
“Пет нагли лъжи, които доминират публичния дебат и се превръщат в “истини” по Гьобелс:
- България е прекратила договора с "Газпром"
- Руският газ е евтин
- Европа плаща газ в рубли
- България е силно зависима от газови доставки…
- Няма друг газ освен руския (тази взе да поувяхва)”

Азерксият газ е редуциран вече от бившия министър на Радев и шеф на “Булгаргаз” Николай Павлов.

Следва саботаж на интерконектора с Гърция. Със скрита от Министерството на енергетиката заповед се блокира вписването на промени в управлението на българо-гръцкото дружество в Търговския регистър.

Манипулациите за липса на слотове за разтоварване на американския втечнен газ се налага да бъдат разбити от изказванията на самия премиер на Гърция Мицотакис.

Не се взема предвид фактът, че “Газпром” е спрял вече доставките към 12 европейски държави, въпреки изрядното им поведение и е обявен за ненадежден доставчик от ЕК.

Датата 19.08.2022 г. е пропусната и не е потвърдена офертата за всички 7 танкера на “Cheniere”.

Освен че губим сигурни и евтини количества газ, отправяме изключително негативно послание към нашите партньори от ЕС и НАТО в борбата им срещу руския агресор и за пореден път демонстрираме, че сме най-слабото звено в евроатлантическия пакт.

Целта е изпълнена и министърът на енергетиката заявява:
"Вече е неизбежно - ще преговаряме с "Газпром"

Шантажът с арбитража

Москва не иска да продава газ. Не търси пазари - не търси печалби. Изгарят се огромни количества газ от седмици, но не го доставят. “Северен поток 1“ е спрян.

Целта е да се дестабилизират западните икономики, да се засили общественото напрежение и чрез натиск над управляващите, подпомогнат с платените проруски лобита, политици и журналисти в целия ЕС - да се извоюват позиции, полезни за Кремъл при преговорите с Украйна.

Казано по-простичко - чрез енергийното оръжие “Газпром” да се извоюва победа над Украйна, която не се отдава на руската армия на бойното поле.

На този фон усилията на президента и служебното правителство да изпълнят плана на Кремъл продължават, като залогът вече не е просто по-големи печалби на руския режим, а политическа доминация и пълна зависимост на България.

Инжектираната в едновременните изказвания на министъра на отбраната Димитър Стоянов и министъра на енергетиката Росен Христов теза за опасност от загуба на евентуален арбитраж, иницииран от страна на “Газпром”, е крайно безотговорна от юридическа, енергийна и политическа гледна точка. Нито сме в неизпълнение на договора, нито е имало подобни индикации от руска страна, нито има правни основания за това. И е ясен знак за отчаяни действия в полза на Москва.

Играта се завързва

При разговор с Европейската комисия вицепремиерът по икономическите въпроси Христо Алексиев се принуждава да увери представителите на Комисията, че правителството няма да подписва нов договор с “Газпром”, а само щяло да търси изпълнение на настоящия, който изтича в края на годината. Това се различава от първоначалните сигнали на кабинета.

Сделката с американците пропадна, няма достатъчно азерски газ, "Газпром" не реагира и може и да не потече руски и тогава е възможно да се сбъдне прогнозата на Радев за тежка зима, но с тази разлика, че я е предизвикал той и неговото служебно правителство.

Това принуждава президентът да предприеме отчаяни PR ходове.

Среща се с компаниите, които изграждат терминала за втечнен газ в Александруполис, който обаче е планиран да заработи най-рано през 2024 г.

Провежда неводещ до нищо разговор с колегата си от Азербайджан Илхам Алиев, тъй като действат новите анекси.

Анонсира стартирането на някакви прозрачни процедури за доставки на газ, но те щели да се изпълняват от следващото правителство, което обезсмисля цялото упражнение.

Ключов е въпросът, който задава енергийният експерт и бивш посланик на България в Русия Илиян Василев в свой материал в “Алтернативата”: “Ще инвестира ли Кремъл в свое правителство на изборите - чрез възобновяване на доставките?”

Но възниква и следният въпрос: Трябва ли да наблюдаваме събитията безучастно и да оставяме Кремъл да продължава да решава съдбата ни чрез своите проксита и петата си колона у нас?