Не искам България да приема еврото.

Отказът от национална валута по същество е отказ от суверенитет.
Отказ от свобода.

И избор на безотговорност.

Нека някой друг се грижи за паричната ни политика. Не ние. Защото ние не си вярваме, че можем.(Да валутният борд е същото. Но решенията относно валутният борд са наши и винаги ще бъдат наши.)
Склонността на българите да търсят външни решения на проблемите не е от вчера.
Освобождението от властта на Османската империя става с чужда помощ. То по-скоро е страничен резултат от враждата между две империи, маркетиран по-късно като освободителна война.

Веднага след освобождението от турско управление, българите сами си избират за цар друг чужденец, който няма нищо общо с нашия народ.

По-късно, когато историята отново ни поставя в трудно време си избираме да бъдем васали на Съветския съюз. Отново, защото нямаме вяра, а може би и воля да се самоуправляваме.

През 2007 година за пореден път с огромен ентусиазъм и надежда се присъединихме към най-новата кандидат империя в човешката история, очаквайки, че чуждите управници ще се погрижат за нас по-добре отколкото самите ние.

Нещо повече. Въпреки, че сме част от една империя, ние гледаме с надежда към други две, ако може и те да ни спасят от самите нас.

Ние сме промискуитетни роби.

В нито един исторически период, на нито едно място на тази планета нито един чужд управник не се е грижил за местния народ, воден от интересите на този народ.

Всеки чужденец, който има власт над нас винаги ще я използва, за да преследва собствените си интереси.
Не казвам, че те задължително не съвпадат с нашите понякога.
Може и да съвпадат понякога.
Но може и да не съвпадат.

Самата надежда обаче, че чужд управник, а още повече чиновник, го е грижа за нас е наивна, а всяко решение основано на нея е вредно.

Доброволният отказ от суверенитет във всяка негова форма е жалък.

Желанието за присъединяване към еврозоната не е нищо повече от пореден наивен копнеж някой чужденец да се погрижи за нас, докато ние безгрижно си живеем.

В дългосрочен план вредите от еврото ще бъдат много по-големи от ползите.

Тъй както антибиотиците разглезват имунната система, така чуждите управници разглезват обществения организъм.
Всеки път, когато някой се опитва да ми продаде безгрижие, за което плащам със загуба на свобода, аз не купувам.
Жалко е, че нашият народ винаги е имал тази тъжна склонност.

Б. ред. - Ивайло Пенчев е собственик на най-голямата компания за стени за катерене в света "Уолтопия". Мнението му е от профила му във фейсбук.