Детски рожден ден не много отдавна. Докато хлапетата играят в клуба, родителите сме се разположили в близкото заведение, бъбрим за децата и училищата, отпиваме от студените питиета и се опознаваме.

Групата е доста смесена, защото освен съучениците, присъства и тайфата от квартала, както и компанията от приятелски семейства и роднини. От изучаването на езици, разговорът се завърта към следването в чужбина, предпочитаните университети, къде таксите са високи, къде се живее по-добре и изведнъж една майка заявява:

- Ама то скоро няма да има Европейски съюз, така че не се знае дали децата ни изобщо ще могат да учат в чужбина, когато пораснат.

На което друга майка отговаря:

- И по-добре. България само губи от този Европейски съюз. Те, англичаните, не са вчерашни.

- Французите и те ще се махнат. - добавя трета.

- Чакайте, чакайте малко. Защо мислите, че губим от Европейския съюз?

- Е, как? Ние плащаме милиарди за членство, вместо да ги инвестираме за България. Уж ни финансират, пък всъщност ние тях финансираме.

Гледам я жената, интелигентна на вид, децата й учат в елитни училища, знаят по няколко езика...

- Но вие нали сте наясно, че получаваме много повече средства от еврофондовете от това, което плащаме като вноска за членство? Може да се каже, че бедните държави са повече бенефициенти, а богатите - най-вече донори.

- Ами, не знам, аз чета други неща.

- Къде ги четете?

- В интернет, много ясно. Не помня точно къде, но много интересно беше обяснено.

Единият от гостите, икономист, се захвана да обяснява на дамата на дълго и широко с точни цифри защо сме "на далавера" от Европейския съюз, а аз се замислих за тези фалшиви новини, които толкова обсъждаме напоследък и колко време е нужно, за да се научат хората да ги отсяват от истинските. И най-вече дали изобщо е възможно. Медиите и социалните мрежи бълват ежедневно фалшива информация. Всеки може да напише каквото си поиска и ако то звучи достатъчно шокиращо, се разпространява мълниеносно до стотици хиляди. Както казва Тери Пратчет в "Истината":

"Двама-трима младежи, които си човъркат нещо в работилница, могат да променят подредбата на света".

В същото време неманипулираната информация стига до много по-малко хора, защото обикновено не е достатъчно скандална и плашеща. Хората просто обичат да четат и да разпространяват най-вече провокативни статии. Виждам го дори по една бутикова медия като mamaninja.bg, която може да се похвали с изключително интелигентна аудитория. Заглавието ви прикова веднага, нали така? Дали щяхте да прочетете статията, ако се казваше "Случка от рожден ден"?

Реших да споделя с вас няколко простички правила за отсяване на фалшивите новини, които следвам. Не съм ги измислила аз, нямам такива претенции. Може да се каже, че те са "Божиите заповеди" на критично мислещия човек.
 
1. Първо четете, после споделяйте. Не бързайте да споделите нещо, само защото заглавието звучи атрактивно. Повечето фалшиви новини ви печелят точно със заглавието си.
 
2. Проверявайте източника. Ако в статията няма ЛИНК към източника, а не просто да е упоменат, има голям шанс да ви подведат. Случи ми се наскоро с една уж медицинска статия, в която бяха цитирани източници без линк. Направих си труда да издиря единия и се оказа, че цитатите са манипулирани.
 
3. Проверете дали стара информация не се представя като нова. Преди време доста мои приятели споделиха история за трафик на деца за органи в Пакистан с шокиращи снимки. Проверих снимките, оказа се, че са истински. Само че на жертви на газова атака в Сирия преди няколко години. Сайтът просто гонеше трафик с фалшива информация. За тези от вас, които не знаят - в Гугъл има опция за търсене по изображение.
 

 
4. Избягвайте предубедени сайтове. Напълно нормално е всеки да си има убеждения и мнения. Лошото е, че много сайтове претендират да са непредубедени и се представят като такива и вие приемате мнението им като обективно, докато всъщност то не е.
 
5. Доверявайте се на доказани новинарски сайтове. Аз лично проверявам всичко в големите медии, които доказано не злоупотребяват. Ако нещо не е излязло в BBC, CNN, Guardian, си имам едно наум. От българските новинарски сайтове следя Оффнюз, Дневник и Капитал, Медиапул, България он еър. Те не са политически ангажирани и се борят за обективност. Има и други читави медии, разбира се, просто аз съм си харесала тези, човек не може да чете всичко. Националните телевизии също не биха си позволили да представят невярна информация. Дори да има шокиращи и скандални новини, те поне ще са проверени.
 
6. Проверявайте всичко, което ви притеснява в Гугъл. За научни статии търсете научни източници с линкове. За шокиращи и притеснителни статии (примерно скандала с лютеницата), търсете мнение на експерти.
 
7. И накрая, но не на последно място. Търсете добрите новини и избягвайте лошите. Има неща, за които човек не може да затвори очи, наистина. Но когато не го касаят лично и не може да помогне, може би е по-добре да си ги спести.
 
Толкова от мен за фалшивите новини. На 30 март има дискусия по този въпрос, писахме за нея наскоро. Ще се проведе във философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, зала 305, от 18 часа. Ако имате възможност и интерес, посетете я. Аз мисля да отида.

Статията е от сайта "Мама Нинджа".

Още по темата

14/03/2017

Свят

Германия готви солени глоби за фалшиви новини в интернет

08/03/2017

Медии

СБЖ подкрепи "Прас-прес" и поведе кампания срещу фалшивите новини

02/03/2017

Медии

Ти си това, което четеш - кампания бори фалшивите новини в нета