След преговорите с Владимир Путин на 5 март турският президент Реджеп Ердоган открито предупреди, че между Москва и Анкара ще има още кризи, защото Турция си запазва правото да отговаря на всички провокации на сирийския режим „където и да са те и с пълна сила”.

Преди това Ердоган обеща на народа си, „че ако още един от турските войници пострада, Турция ще нанесе удар навсякъде по (сирийския) режим”. Загубвайки обаче една трета от „безпилотната армия” и още десетки военнослужещи, Анкара се принуди да преразгледа политиката си по отношение на Москва, осъзнавайки, че прякото стълкновение с руските войски е по-опасно, отколкото изглеждаше преди операция „Пролетен щит”.

Вътре в Турция Ердоган е подложен на кръстосан огън: националистите искат война с Русия и прекъсване на икономическите отношения с нея; 140 изявени интелигенти пък му изпратиха петиция, че репутацията на страната е пострадала пред международната общност, защото е използвана като „империалистическа пешка и спонсор на религиозен тероризъм”.

От НАТО, ЕС и САЩ вежливо, но твърдо отклониха зова му за помощ.

В дъното на всички провали на Ердоган стоеше фактът, че Турция не само не установи въздушен контрол над Идлиб, но и показа, че не може да защити своето въздушно пространство.

Според експерти от International Institute for Strategic Studies (IISS), турската бойна авиация се състои от остарели и не модернизирани изтребители F-16. ВВС на Турция нямат достъп до ракети „въздух-въздух” с голяма далекобойност. Към тези факти следва да се прибави и слабата система на ПВО, състояща се основно от остарелите системи с малка далечина MIM-23 Hawk, то ситуацията за Турция изглежда съвсем зле.

Ердоган, само няколко часа след приключване на преговорите с Путин, обяви, че ще укрепва националната ПВО. „С-400 вече е наш. Ние продължаваме да се учим да работим с него. Зенитноракетните комплекси ще бъдат готови за използване през април. Вчера аз казах на руските си приятели, че ако Съединените щати ни доставят системи за ПВО Patriot, ние ще ги купим.”

Според експерти от САЩ, „С-400 имат достатъчно потенциал за рязко изменение на баланса на силите в полза на Турция, ако Анкара разположи тази система близо до своята южна граница”. В този случай Ердоган ще установи контрол над въздушното пространство на Идлиб, тъй като ЗРК „Триумф” е способен да прехваща до 80 скоростни цели едновременно, а неговите мощни сензори дори са надминали очакванията на турските оператори по време на изпитанията.

С-400 в пълния смисъл на думата вече е турско оръжие, което е в състояние да атакува всички самолети в небето на Северна Сирия. Не е изключено под огън да попаднат и изтребители на руските ВКС.

Сирийските медии съобщават, че Асад е готов да прочисти Идлиб от терористите, ако Турция наруши режима за прекратяване на огъня и не спре да снабдява с оръжие джихадистките групировки. Няма съмнение, че това ще се случи и боеве в Идлиб няма да спрат. Ердоган ще има възможност да докаже на своите избиратели, че е постъпил правилно, когато купил С-400. Всъщност неговите политически залози са твърде големи.

Руското издание svpressa.ru задава тревожния въпрос: ще открие ли огън „руско-турският” ЗРК С-400 „Триумф” по руските Су-34 или по МиГ-31? Изданието се надява, че Москва все пак разполага с някакво хитро техническо решение и за такъв случай. Всъщност Путин няма да е Путин, ако не е предвидил и подобен вариант, защото на Ердоган никога не може да се разчита.