Струва ли си създаването на свръхтежък танк с маса над 250 тона?

Ганчо КАМЕНАРСКИ
29 февруари 2020 в 17:33 | 7348 |5

Теглото на бойните танкове винаги е нараствало: Германия започва Втората световна война с Panzer I с маса 8 тона и я завършила с „Тигър” от 60 тона. Еволюцията в СССР по време на войната стартира с Т-34 (29 тона) и завършва с тежкия танк КВ (47 тона). Основният следвоенен Т-55 обаче „запазил линия” със своите 36 тона, после Т-72 «Урал» тежи „само” 41 тона, а сегашният Т-14 „Армата” вдига летвата с тегло малко над 50 тона.

Тенденция за масата сега се запазва в танковете от Запада, като гони границата от 100 тона. Базовият модел на „Абрамс” М1 още е 61 тона, но неговата версия М1А2 SEP достигна 70 тона. Толкова е и масата на израелския „Меркава”.

Има достатъчно основания да се счита, че руснаците ще се постараят да задържат на сегашното равнище тегловните характеристики на своите танкове и то главно поради инфраструктурни съображения (примерно издръжливост на мостовете).

През 2006 г. Пентагонът подписа договор с компанията General Dynamics Land Systems за 505 танка „Абрамс” от версията за водене на градски бой наречен TUSK (Tank Urban Survival Kit – Комплект за оцеляване на танка в градски условия). Той представлява пакет от подобрения, предназначен да увеличи боеспособността на танка в гъсто населени места.

На първо място са инсталираните средства за подобряване защитата на бордовете и кърмата (задната част). Те са закрити с окачени панели с поставени на тях блокове за динамична защита ARAT-2. Кърмата, като най-уязвима част на танка, е прикрита само от противокомулативна решетка, защото динамичната защита със своето взривно вещество може да повреди някои агрегати зад тънката броня. Любопитно е, че от външната страна на танка е поставен специален телефон, чрез който поддържащата пехота може да комуникира с екипажа на танка. Куполните картечници са с дистанционно управление.

Тези промени идват в отговор на променената структура на силите и средствата на бойното поле в града: наситеност с противотанкови средства; поява на безпилотни бойни машини с огневи средства с голям калибър; връщане на леките и средни танкове от миналото, но без екипажи. Така се възражда идеята за връщане на тежките танкови за пробив. Проблемът е в мотивировката от тяхната необходимост – ако са нужни, те ще бъдат създадени.

Как би изглеждал този все още утопичен танк и какво трябва да притежава:

1. Отлична от всички страни пасивна защита за по-леки противотанкови средства;
2. Разнообразна активна защита за изстрелване на насрещни боеприпаси, а това налага наличие на радар;
3. Инсталиране на зенитен ракетен комплекс;
4. Наличие на сериозно смесено въоръжение, например оръдия плюс релсотрон. Проблемът с разпределението на целите може да бъде разрешен само с боен изкуствен интелект, който трябва да поеме откриването, селекцията на целите и тяхното съпровождане, а на екипажа да се остави вземането на решение и общото командване;
5. Този свръхтанк ще се нуждае от мощна и икономична енергетична установка, особено ако е снабден с релсотрон. В последния случай може би най-подходяща ще се окаже атомната енергия.
6. Изпълнението на цялото съоръжение трябва да се вложи в 250-300 тона. Всъщност това не е чак толкова много, след като лети самолет Ан-225 с маса 640 тона или Еърбъс А380 с маса 560 тона.

Увеличената 4-5 пъти маса на танка предполага примерно увеличаване на неговите габарити поне 1,5 пъти. Удължаването повече ще създава проблеми на кръстовищата при завои; увеличената ширината ще го направи приложим само по широки улици; „израстването” на височина ще го направи по-видим и удобен за вземане на прицел.

Сред най-проблемните места на супертанка може да се окаже ходовата част. Първо, върху нефиксираните твърдо бронирани екрани не може да се инсталира активна защита. Второ, увеличената площ на веригите 150% не може да компенсира увеличената няколко пъти маса, а това ще създава проблеми при движение по рохкава и особено по кална почва.

Възможно решение ще е инсталиране на още една или две успоредни вериги. Независимото окачване ще прави възможно изключване на повредена верига от мина или ракета. Как обаче ще бъде инсталирана допълнителна верига под тялото на танка, след като клиренсът (пътният просвет, сlearance) е под половин метър – напр. за версиите на Абрамс е 43-49 см.?

Във всички случаи супертанкът дори и да бъде реализиран, той няма да е масов. Например от произведените над 10 хиляди „Абрамс” едва 505 броя са от версията TUSK за водене на бой в градски условия. Възможно е някога хипотетичният танк да бъде произведен в единични бройки, сглобени на модулен принцип за конкретен район. Но докато това се случи теоретично може вече да няма танкове. И регулярни армии изобщо.

Танковите експерти обаче сигурно ще продължават да си развиват и упражняват въображението. Те винаги трябва да са поне на една крачка пред съвременността.

Препоръчани материали
Стефан

Рейтинг : 15248

03.03 2020 в 04:50 6
+ 0
- 1
Когато стигнеш до знанията на подметките на автора - тогава и ще се обаждаш. Той е научил как изглеждат танковите полкове отгоре, когато баща ти е играл на кукли с майка си.
Защо е публикувано - понеже.
Нали всички искат "обсъждане". Отнякъде трябва да започне.
Знам, че тука няма да скочат педалчетата от времето на обамка, нито украинските фашисти. Зер натовците почнаха да ги арестуват по руски заявки. Всяко безумие има край.
Айде и нашето пилеене на пари от борисов да свърши.
Бухльо

Рейтинг : 3764

03.03 2020 в 01:32 5
+ 1
- 10
Защо я публикувате тази статия, като дори не сте си направили труда, да я преведете адекватно?
Искате да приличате на дир бг?
Стефан

Рейтинг : 15248

02.03 2020 в 23:37 4
+ 1
- 0
75 години от тогава ... А авторът отваря приказка за нашите армейски поръчки, не за историята.

Олигофрен - не олигофрен, хубаво си се начел, ама ...
По света няма много такива неща, освен основни бойни танкове. По същество - линейни.
Изключение са само Меркавата, която не става за другаде, освен за оня боен театър, и комиксовия Абрамс, който пък не става за война.
Челенджъри практически няма, както и Льоклеркове. С техните експуатационни капризи са хубави май само за Лувъра.
ЛеопЪрдите изпърдяха в Сирия.
Пък приказките за смъртта на танковете, се оказват донякъде преувеличени, ако трябва да вярваме на новините.
Бабатунде

Рейтинг : -310

02.03 2020 в 19:34 3
+ 0
- 0
Добре деее ... ае стига бе пичове ! Не може да споменавате 100-тонни танкове и да не кажете дори думичка за Panzerkampfwagen VIII (така нареченият Maus) или landkreuzer p. 1000 ratte, хайде вторият е останал само картинка. Обаче маусът си е имал и собствена фабрика ... излагате се ! :) Само абрамси, велики тези щати, добре че бяха нацистите да научат комунисти и капитаисти на пропаганда и как се правят оръжия ... !
oligofren

Рейтинг : 1000

01.03 2020 в 07:27 1
+ 0
- 0
Една забележка: От началото на статията се остава с впечатление, че няма различни категории танкове (например леки, средни, тежки) а че има еволюция в танкостроенето което води до непрекъснато утежняване на конструкцията. Всяка една конструкция, влизаща в тези категории, обаче е била разработена с определена цел - атакуваща, подпомагаща, дефанзивна и т.н., което е било свързано и с липса на достатъчно опит от сражения преди войната. В края на войната и след това се налага концепцията MBT- main battle tank - танк върху стандартизирано шаси с тегло около 60т., който да изпълнява всички функции.
Също така проектирането и на КВ, и на Т-34 в СССР започва приблизително по едно и също време - около 38-39 година, като в крайна сметка еволюционната линия на развитие на КВ - ИС3 е прекратена, именно поради високото тегло.