В България заетостта на жените е по-висока, отколкото при мъжете, но заплащането продължава да е по-ниско, въпреки че разликата се стопява през последните години. Тя е най-съществена във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, където заплащането на жените е с над 30% по-малко от това на мъжете. Такива са част от изводите в ново изследване на Института за пазарна икономика, цитирано от БТА.

Жените у нас са повече засегнати от инфлацията, защото работят на по-ниски средни доходи, предупреди вчера президентът на КНСБ Пламен Димитров на националната конференция за Осми март.

В деня, в който традиционно правим равносметка на икономическите и обществените постижения на жените, освен че се отчита нарастващо присъствие на жените в работната сила на България, достижение е, че европейската статистика сочи, че страната ни е сред държавите в Европейския съюз, които имат най-висок дял жени на мениджърски позиции. България е отличник и е сред първите три страни в Европа по брой научни изследователи жени, страната ни е на първо място по отношение на присъствието на жени в информационните и комуникационните технологии.

Темата на ООН за Международния ден на жената тази година е "DigitALL: Иновации и технологии за равенство между половете". Темата подчертава как технологиите са от решаващо значение за напредъка в областта на правата, но нарастващата "цифрова пропаст" между половете оказва влияние върху всичко - от възможностите за работа на жените до безопасността онлайн.

В България жените, регулярно използващи интернет - всеки ден или поне веднъж седмично, са 78 процента, мъжете – 79.9 процента, според данните на Националния статистически институт за 2022 година. По данни на ООН, имащите достъп до интернет жени, са с 259 милиона по-малко от мъжете. Освен това от организацията предупреждават, че жените са до голяма степен недостатъчно представени в кариерите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката.

Вихра Найденова, д-р по психология, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в областта на трудовата и организационната психология и управление на човешките ресурси, и Ралица Вачкова, ръководител отдел „Човешки ресурси“ в международна компания в областта на логистиката, коментираха за БТА кое е основното, което движи жените в професионалната им реализация и традиционните нагласи за половете влияят ли върху избора на професионален път.

Кое мотивира жените

Всеки човек има различни ценности и мотиватори, които го движат. Това, което наблюдавам, след над 15 години работа в управление и развитие на човешките ресурси в България, е, че при жените движеща сила имат фактори като социалните взаимоотношения, приятелската и подкрепяща среда, взаимоотношенията с прекия ръководител, но също така много важни са за тях смисълът и значението на работата им, приносът, както и възможностите за учене и развитие. Тук е важно да имаме предвид и бизнес сектора, и разликите в поколенията, те също имат значение, каза Вихра Найденова.

Според Ралица Вачкова това, което движи всеки човек в успешната професионалната реализация, е желанието за доказване. Желанието да се докажат, че могат да се представят не по-лошо, отколкото един мъж може да се справи в дадена професия, също мотивира жените, отбеляза тя. Жените са по-организирани, по-отговорни, което в немалка степен се дължи на факта, че при тях по-често се налага да балансират между много задачи в личен и професионален план, смята експертът.

Попитана дали има някакви специфики в пътя на професионалната реализация на жените, Вачкова каза, че чисто биологично професионалният път на жените бива прекъсван от моменти, свързани с раждане, отглеждане на дете, евентуално ползване на болнични, което понякога затруднява дамите. „Но моят опит показва, че напоследък все повече мъже се възползват от възможността, когато детето им е болно, да си останат вкъщи и да го гледат, това вече не е толкова задължение на майката“, допълни тя.

Пазарът на труда вече пребори една стигма - работодателите да се въздържат да наемат жени, на които им предстои майчинство или са с малки деца, каза Вачкова. Тя уточни, че зависи от корпоративната култура в една фирма, но това са решения, наложени от пазара, той е такъв, че вече кандидатите за работа поставят условията. „Ако жена, кандидат за работа, е изключително добра в това, което прави, за един работодател няма да е от значение, че е в детеродна възраст. Той ще избере най-способният служител“, заяви тя.

Според Вачкова няма разлика между половете в адаптацията на ново работно място - хората, които са в по-голяма степен интроверти, имат известни затруднения в адаптацията, за разлика от по-откритите, общителните, тези, които влизат лесно в контакт с околните.

Жените на ръководни позиции

В България жените имат възможност за кариерно развитие и заемане на високи мениджърски позиции. Това наблюдавам през последните двадесет години, каза Вихра Найденова. „Всичко е много индивидуално и не зависи само от пола, но и от самия човек, развитите умения, проведените обучения. Изключително е важно, ако наемаме за мениджърска позиция, да имаме предвид стратегическото мислене, комуникативните умения и тези за водене на преговори, възможностите за поглед "извън рамките" и нови идеи, аналитичното мислене, посочи тя.

Според нея жените в България правят впечатление с желанието си за развитие на своите умения, комуникацията си, лидерския си капацитет. Именно и затова са желани от работодателите - поради желанието за усъвършенстване и принос. Но, разбира се, и не зависи само от пола, а и от индивидуалността на всеки човек и бизнеса, в който попадне, допълни Вихра Найденова.

В рамките на компанията, в която работя, жените на т.нар. висши ръководни постове са един сериозен процент, не са изравнени с мъжете, но мога да направя сравнение първо със страните от Източна Европа и после от Западна Европа, коментира Ралица Вачкова. „Ние сме на едно от най-силните места по т.нар. стремеж за изравняване на броя на мениджърите жени и мъже. Все още сме далече по паритет, но в същото време това, което сме постигнали, сме го постигнали без изкуствени квоти, то е изцяло на база на качествата на нашите жени ръководители. Аз определено съм против квотите, смятам, че това, което трябва да е определящо в развитието, трябва да са професионалните качества“, допълни тя.

Ралица Вачкова отбеляза, че жените на по-високи позиции по-бързо се връщат на работа при майчинство. Попитана дали това се дължи на по-високите възнаграждения, Вачкова каза, че вероятно в немалка степен има и фактор заплащане, но когато жена на 30 години излиза в майчинство, а вече е постигнала средномениджърско или високомениджърско ниво, за нея дълъг престой в майчинство би представлявал сериозно откъсване от тенденциите в съответния бизнес, в който работи, и доста дами не си го позволяват. „Това - от една страна, но от друга - решението кога да се върнеш от майчинство, до голяма степен зависи от динамичността на самия човек. Има жени, които смятат, че биха обърнали по-голямо внимание на семейството си, ако разделят времето си между работата и семейството си, не са концентрирани само върху гледането на детето“, допълни Вачкова.

Има ли все още предпочитани от жените области на професионална реализация

Необходимо е по-актуално проучване на тези нагласи, но като цяло жените в по-голяма степен от мъжете предпочитат социалните и подпомагащи сфери, работата като учители, социални работници, административни и медицински роли и други, които са свързани с грижа и комуникации, каза Вихра Найденова, попитана дали има области на професионална реализация, предпочитани от жените. Тя смята, че почти всяка професия може да се изпълнява успешно и от двата пола, но жените например са много по-често избирани и успешни като медицински сестри поради спецификата на професията, а по-рядко в България те са професионални шофьори или шлосери, както и други по-специфични професии в производството - които са по-подходящи за мъже.

Вихра Найденова подчерта, че все повече жени се ориентират и към ИТ сферата, както и към мениджърски и стратегически позиции, в сферата на политиката също. Ние имаме най-висок дял на жени в ИТ сферата в Европа последните години, както и дял на жените на високи мениджърски позиции. Това говори много за потенциала и амбициите на дамите в България, смята тя.

Компанията, в която работи Ралица Вачкова, си сътрудничи и с професионални училища. Попитана дали все още момчетата са повече като брой в такива училища, тя отбеляза, че процентно преобладават те, много по-малко са момичетата, ориентирани в професия „спедитор- логистик“. В същото време на една типично мъжка позиция, каквато е водач на машина високоповдигач в склад, което е изключително отговорна работа, ние сме имали колеги жени със сериозен опит, които се справят не просто наравно с мъжете, но дори и по-добре, разказа Ралица Вачкова. По думите ѝ това са изключения, единични случаи, но е важно да се подчертае, че качествата са тези, които определят дали ще бъдеш добър в професията или не.

Има определени професионални направления, в които жените преобладават, и други, в които мъжете преобладават, но моят опит показва, че в един колектив, в който се върви към паритет на представителството мъже/жени, работната атмосфера е по-добра, допълни експертът.

В отговор на въпрос мъжете или жените се представят по-добре на интервю за работа, Вачкова каза, че индивидуалните „продажбени умения“ на самия човек определят представянето. В компании, изградили корпоративна култура, обвързана с личностните постижения, се търси резултатност, т.нар. полово ориентиране не е от значение, отбеляза тя.

Заплащането на жените

Според Вихра Найденова, която има опит в големи интернационални организации, разликите в заплащането между половете не са толкова големи. Разликата идва не от пола, а от подготвеността, уменията и приноса на всеки професионалист, независимо мъж или жена, смята тя. Ралица Вачкова посочи, че за сектора, в който тя оперира - транспортно-логистичният, както и за София като цяло, разликите във възнагражденията на жените и мъжете не са особено големи, а за спедиторски позиции са почти изравнени. По-сериозният проблем е в регионалното определяне на възнагражденията, където разликите могат да бъдат драстични, включително между мъже и жени. Попитана как, според нея, това може да бъде преодоляно, Вачкова каза, че е привърженик на теорията за невидимата ръка на пазара. Когато сме в положение, в което пазарът определя по една или друга причина поведението на кандидатите и съответно на работодателите, това ще доведе до положителни промени и в тази посока. Истината е, че ако някой работодател реши да търси кандидати за определени работни места в по-малките населени места, среща по-големи затруднения, отколкото в София или други големи градове, допълни тя.

Преброяването на населението от 2021 г. показа, че 2,9 млн. от общо 5,6 млн. души над 15-годишна възраст полагат или предлагат труд (работната сила). Делът на мъжете е значително по-висок – 57,1%, докато този на жените е 48,8 на сто, пише в изследването на Института за пазарна икономика.

Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите от тях е по-висок, а на безработните - по-нисък. През 2021 г. делът на заетите жени в работната сила е 90,7% (спрямо 89,5% при мъжете), а безработните – 9,3% (спрямо 10,5% мъжете).

Най-висок е делът на жените между 45 и 64-годишна възраст – 49,7%. При най-ниската (15-24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ години.) участието на жените е значително по-ниско. „Това означава, че делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот, а участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете”, посочват авторите на анализа.

Данните по региони сочат, че в София е най-висок процентът на жените (60 на сто), които участват в работната сила (спрямо 68% при мъжете), а най-нисък е в област Кърджали (36% участие на жените и 43% - на мъжете). Областите с най-малка разлика в дела на работната сила между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 пр.п. разлика), а с най-висока - Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 пр.п. разлика). „Сравнително голяма част от жените не участват в работната сила в някои райони, където е висок делът на етническото, селското и сравнително по-ниско образованото население”, обобщават анализаторите и допълват, че “разликите при участието на мъжете и жените на трудовия пазар намаляват с нарастване на степента на образование”.

Изборът на професия е силно повлиян от традиционните роли на пола. Затова най-голям дял жени са наети в образованието, здравеопазването и социалните дейности (над 80%), с други думи в сектори, свързани с работата с хора. На другия полюс - с под 20% наети жени, са традиционно доминираните от мъжете сектори, като строителството и добивната промишленост. „Данните показват, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени, а в тези, в които се изисква основно физическа сила, преобладават мъжете”, коментира Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.

През 2021 г. средната брутна годишна заплата на дамите е 16 900 лв., а при мъжете - 20 500 лева. „През последното десетилетие се наблюдава стабилен и постоянен ръст на заплатите и при двата пола, а разликата намалява. Докато през 2000 г. възнаграждението на жените е с близо 25% по-ниско от това на мъжете, през 2021 г. разликата е под 18 на сто”, посочва авторът на изследването. То установява, че докато при жените децата в семейството водят до „загуба“ на заетост, при мъжете е точно обратното – те са фактор, който увеличава коефициента на заетост, независимо от образованието. “Очевидното обяснение за противоположния ефект на децата е в разпределението на ролите в семейството, тъй като жените по-често избират да се грижат за децата и домакинството без да търсят формална заетост, а обратно - мъжете се нуждаят от работни места, за да могат да издържат домакинството. Разбира се, има и друго обяснение, а именно, че работещите мъже по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца”, коментират от ИПИ.

Информацията е на БТА.