Доставката на руските комплекси С-400 за Анкара и строителството на АЕЦ „Аккую“ в Мерсин навеждат на мисълта, че Москва милитаризира Средиземно море по договореност с Реджеп Ердоган, пише днес агенция „Росбалт“.

Както е известно, Турция е член на НАТО. Вярно е, че напоследък зачестиха гаданията за това дали страната, обвързала се с Русия, не смята да напусне този военен блок, или просто е шантаж, лъвският пай на който е предназначен за САЩ. Част от това предположение е в разпространяваната от турските медии информация, според която Русия се готви да разположи в Турция своя военна база.

Основание за подобен развой на събитията дават два развиващи се проекта – първо, руската страна строи атомната електроцентрала „Аккую“ в турския пристанищен град Мерсин и, второ, плановете на Анкара да придобие от Русия, въпреки активната съпротива на САЩ, зенитно-ракетни комплекси С-400. Но каква е връзката между тези два факта?

Турският всекидневник „Сьозджу“ публикува поразителни данни, според които операторът на строителството на АЕЦ, оглавен от „Росатом“ - Akkuyu Nükleer, внесе поправки в своя устав, които могат „съществено да повлияят на бъдещето на Турция в много сфери и преди всичко във външната политика“. Един от пунктовете в устава се променя радикално – той предвижда изграждането на заводи, хранилища, пристанища, терминали и редица съоръжения, както и осъществяването на навигационна, складова, товаро-разтоварна, транспортна и превозваческа дейности.

Подчертава се, че компанията е създадена от „Росатом“, а посочените дейности при строителството преди не са били отбелязани. „Става дума за Средиземно море… И заинтересованите хора знаят това. В тази връзка нима няма причини да не се мисли, че реализирането на всички тези видове дейности от Руската федерация в нашата страна, дори и на основата на търговското право, ще носи стратегически характер? Освен това, може ли да се каже, че портът и терминалът, които Русия ще построи в Средиземно море, дори и само заради изграждането на атомната електроцентрала, никак и никога няма да бъдат използвани за военни и разузнавателни цели, и няма да служат като бази?“, пише турският „Сьозджу“.

Друго издание – „Хабертюрк“ се безпокои за това дали Русия няма да поиска военна база в Турция във връзка с доставката на С-400 за разполагане на руски военни. Нали Москва е заинтересована за обезпечаването на сигурността на въздушното пространство в ареала Крим-Черно море-Турция-Сирия и от засилването на своето присъствие в Близкия Изток. Доколко са оправдани тези подозрения и има ли логика в тях?

Като се знае, че Турция е член на НАТО, то присъствието на руска военна база на нейна територия е напълно изключено, дори военните от Руската федерация изцяло да могат да „съпровождат“ С-400 и да ги обслужват на място. Но това все още не е база, а само допълнителен дразнител за САЩ – американският военен обект „Инджирлик“ се намира едва на няколко десетки километра от Мерсин. Тази база представлява най-голямото хранилище за американско ядрено оръжие в Европа. Ще тръгне ли Русия да се „сближава“ с него, като в същото време недалеч от Мерсин – в Сирия, си има военните бази Тартус и Хмеймим? Едва ли. Това не е потребно и на Турция, която се стреми да се освободи от натрапчивия диктат на Вашингтон. И не й трябва да поема риска, в случай на разполагане на руски военен обект на своята територия, да угоди на Москва, попадайки под същия диктат.

Трябва да се отбележи, че заради придобиването на руските С-400 Анкара открито отхвърли призива на Вашингтон, който в отговор предупреди за възможния отказ от доставката на вече платените от Турция изтребители F-35. Защо Турция не се притесни от заплахите на САЩ? Вероятно това е свързано със стремежа на Анкара да запази самостоятелност и суверенитет в онзи сегмент на своето въоръжение и прилагането му, в който това е технически възможно – С-400 се смята за напълно автономна система. А това, на свой ред, означава известно понижаване на нивото на контрол на американците върху въздушното пространство на Турция. Освен това, по информация на Defence News, при окончателен отказ на САЩ от доставките на F-35, Турция може да разгледа варианта за покупка на Су-57 от Русия.

С избора си за руското въоръжение, на Анкара вероятно ще й бъде приятно да „насоли“ американците за тяхната подкрепа за сирийските кюрди, за опита за държавен преврат в страната от 2016 г. /както считат турските власти/, за отказа да й бъде предаден живеещият в САЩ турски общественик Фетхуллах Гюлен и т.н.

Но всички тези големи игри, насочени, независимо от острата заинтересованост на турския президент Реджеп Ердоган от развитието на военно-техническите и другите отношения с Русия в полза на страната му и в ущърб на САЩ, го поставиха в достатъчно комплицирана ситуация. Т.е., запазвайки отношенията с Москва той, независимо от „принципната позиция“ спрямо Вашингтон и НАТО, иска да съхрани и последните две.

Поради това към момента е твърде трудно да се прогнозира дали ще се задълбочават руско-турските отношения така стремително, както това започна да се случва след скандалния 3-годишен разрив, за да може да се говори за откриването на руска военна база в Турция в средносрочна перспектива.

Новият вариант на договора, по който Русия ще получи правото да създаде инфраструктура, пряко отнасяща се към функционирането на АЕЦ „Аккую“, но и строителството на порт, логистика /а руската страна ще обслужва електроцентралата в продължение на 60 години/, говори за това, че „всичко може да се случи“. И че Ердоган, залагайки хубава мина при лоша игра, приема дългосрочните условия на Русия. Въпросът е в това доколко те прерастват в изключителната военна част от руско-турските отношения, от които пряко зависи нивото на отношенията на Анкара с НАТО и Вашингтон. А също и силата на натиска на Москва върху Анкара.

Изобщо, въпросът защо турската страна отиде на радикални промени по условията за строителството на АЕЦ от руска компания, акцентиращи в голяма степен върху военното, а не хуманитарно-енергийното сътрудничество, остава открит и особено интригуващ. Още повече, че Анкара засега твърдо отстоява сделката за с-400, независимо от заплахите от страна на САЩ.