Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември.
Ресорът, който получи България, е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и Иновации“ и „Образование, Култура, Младеж и Спорт“. А чисто административно това означава, че България ще получи две Генерални дирекции (т.н. министерства на ЕК) – ГД „Научни изследвания и иновации“ и ГД „Образование, младеж, спорт и култура“.
Две са възможните логични причини за двойния ресор на България. Първата е, че начертаните шест основни приоритети от Урсула фон дер Лайен в нейния “Дневен ред за Европа“ директно са използвани като отговорности и наименования в някои от позициите на членовете на нейния кабинет. В това отношение, под параграфа към “Empowering people through education and skills“, е обяснена и връзката между иновации и младеж: „Най-добрата инвестиция в нашето бъдеще е инвестицията в нашите (млади) хора. Уменията и образованието са главните мотори на европейските конкурентоспособност и иновации“ (стр. 14).
Освен самата структура на новата ЕК – сформирана около приоритети, държавна тежест, сегашни и минали назначения в ключови ЕС (и други) институции, както и персонални качества на комисарите, втората по-малко вероятна причина е Брекзит, който остави едно свободно място, намалявайки състава на ЕК до 27 позиции. Или просто новата председателка на ЕК отчете, че България е европейската държава с най-задълбочени проблеми, що се отнася до образование, наука, иновации, култура и младеж.
Най-елементарният подход за тежестта и значението на даден ресор - количествено-финансовият, е лично за мен грешка, която много медии, публични личности, а и самият премиер на България направиха. От тази гледна точка, българският комисар ще има третия по големина бюджет в ЕК, след фондовете за земеделие и регионално развитие. В портфолиото ще влизат както програмата „Еразъм+“ (с бюджет от 15 млрд. и възможност за значително повишаване до 45 млрд. евро), така и последната година от Хоризонт 2020 – „най-голямата в историята рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като 7-годишният ѝ бюджет (2014-2020) е на стойност почти 80 млрд. евро“, и най-вече програмата Хоризонт Европа 2021-2007, която ще има бюджет от 100 млрд. евро. Като допълним и други по-малки програми, управляваните фондове ще са за над 150 млрд. евро (приблизителна точност).
Много често един друг факт е пренебрегнат и той е, че ЕК е основната институция, която изготвя законодателните предложения (регулации, директиви, и др.) в ЕС. Само пет са областите, в който ЕС има изключителна компетентност и където, „ролята на страните членки се ограничава до прилагането на разпоредбите, освен ако ЕС не им разреши самите те да приемат някои актове“. Това са: митнически съюз, правила за конкуренция на единния пазар, парична политика на страните от еврозоната, търговия и международни споразумения (при определени обстоятелства) и морски растения и животни, регулирани от общата политика в областта на рибарството.
Друга група са областите, в които и ЕС, и страните членки могат да приемат законодателни актове („страните членки обаче могат да действат само ако ЕС вече не е предложил актове или ако е решил, че няма да приема законодателство в дадена сфера“), или т.н. „споделена компетентност“.
В трета група са включени области, в които „ЕС може само да оказва подкрепа, да координира или да допълва действието на страните членки, т.е., съюзът няма правомощия да приема законодателство и не може да се намесва в компетентността на страните членки по този въпрос“ или т.н. „допълваща компетентност“. Точно затова ресорът „Образование, Култура, Младеж и Спорт“, който попада в тази трета група, никога самостоятелно не е бил приоритетен и престижен (не само заради малкия бюджет).
Ако бъде приложен, този втори, по-скоро качествен и законодателно-влиятелен подход, България ще има една област със споделена компетентност – Изследвания и Наука, и една с допълваща компетентност – Младеж, т.е., тежестта и влиянието в законодателно отношение ще са доста ограничени.
Много важно е да се отбележи, че основната роля на един комисар е именно в изготвянето и предлагането на законодателни инициативи. И да, в ЕК са представени различните страни членки, но в самата комисия никой член не работи за собствената си държава, а за интересите на гражданите на целия съюз. Същото се отнася и за управлявания от даден комисар бюджет.
Скандален и доста некомпетентен е призивът на българския премиер „всички български институции, университети да се стягат да правят проекти, защото това са огромни възможности“. Тук е визиран наистина впечатляващия бюджет (най-вече на Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа), който ще управлява българският еврокомисар, но е недопустимо да се счита, че това управление ще бъде само и единствено в интерес на България или, че по някакъв начин ще можем да имаме „предимство“ в новата ЕК, или от оценяващите проектите по отделните програми. Още повече, от 2014 година насам, българските наука, иновационни компании, неправителствени организации, малки и средни предприятия (МСП) имаха и имат възможността да усвояват средства чрез програмата “Хоризонт 2020“ и резултатите (за които писах вече преди година) са далеч от впечатляващи - България изпреварва само Литва, Хърватска, Латвия и Малта - държави със значителен брой по-малко население, МСП, научни организации и изследователски центрове. Какво ще се случи в Хоризонт Европа 2021-2027 лично за България, ще зависи от желанието на всички български организации да участват и предават проекти, от собствените им компетентност, конкурентоспособност и качества, и до огромна степен как МОН ще подпомогне и координира този процес, които все още не дава „видими“ резултати.
В заключение, искам да благодаря на българското правителство, че все пак някъде там някой ме чете. И да поздравя себе си, като времево-първият кандидат на изминалите евроизбори, който постави изключителен фокус върху Науката, Изследванията и Иновациите, и именно върху Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа 2021-2027.
-----------------
Венета Маджистрели беше водач на листата на ПП "Глас Народен" на изборите за Европейски парламент. Работи в голяма международна компания, където се отговаря за европейските програми в областта на иновациите.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
5300
1
12.09 2019 в 11:57
Последни коментари
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
Moirae
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
dolivo
Илиана Раева гневна на съдийството: Гимнастичките ни повече няма да участват в Баку
dolivo
Бъдещата президентска партия щяла да се казва ВВС