Защо Индия и Китай воюват за негостоприемно плато в Хималаите

Ничия земя, където нищо не расте и никой не живее - така британски историк описва територията, в която десетки войници загубиха живота си в понеделник

OFFNews
17 юни 2020 в 15:39 | 30815 |3

След четири десетилетия на по-дребни инциденти и спречквания, граничният конфликт между Китай и Индия се разрази в смъртоносна схватка тази седмица.

Поне 20 индийски войници бяха убити в кървав сблъсък с китайската войска в понеделник в долината на Галуан в планинския регион Ладакх, в близост до контролираното от Китай плато Аксай Чън (Аксай Чин) - зона, за която и двете страни претендират. Не е ясно какъв е точният брой на жертвите от страна на Китай.

И двете страни се обвиняват в престъпване на фактическата граница, т.нар. линия на действителен контрол, която преминава по западната част на долината. Детайлите за сблъсъка също не са докрай изяснени и може никога да не станат публично достояние, коментират анализатори.

Двете ядрени държави сега полагат големи усилия за потушаване на напрежението. В същото време се чуват гласове за по-голяма съпротива и агресия, а Китай разположи войска и въоръжение в региона. Предполага се, че Индия също е засилила военното си присъствие, макар това да не бе обявено.

Китай смята спорната зона Аксай Чин за част от автономния район Синдзян, а Индия я приема за част от администрирания от нея район Ладакх. Аксай Чън е студено и негостоприемно плато, покрито със сняг и с целогодишна температура около нулата, дори през лятото. Разположено е в Хималаите, при надморска височина от 4200 м - почти двойно повече от височината, при която започва да се проявява височинната болест. За да стигне до там, всеки човек трябва да мине през постепенна аклиматизация, в противен случай се появяват симптоми на височинни неразположения - главоболие, гадене и умора.

Източник: CNN

Надморската височина и ниските температури са били фактор и при човешките жертви от понеделник. Индийската армия първоначално потвърди за трима загинали, а по-късно броят им нарасна до 20, тъй като "излагането на минусови температури във височинния терен е усложнило състоянието им след нараняванията".

Британският историк Невил Максуел в книгата си за региона описва, че това е "ничия земя, където нищо не расте и никой не живее". Въпреки това Индия и Китай воюват за нея от 1962 г. В годините в борбата падат хиляди жертви от двете страни.

Защо регионът е толкова важен и за Индия, и за Китай?

Линията на контрол възниква при китайско-индийската гранична война през 1962 г., която, от своя страна, пламва от дългогодишни териториални разногласия, припомня анализаторът на Си Ен Ен Джеймс Грифитс.

Самата гранична линия е лошо определена. Наличието на реки, езера и снежни шапки означава, че линията може да се измества. Войниците от двете страни - представляващи две от най-големите армии в света - се изправят лице в лице в много точки, допълва анализаторът на Би Би Си Сутик Бисвас.

Историкът Невин Максуел пише в книгата си „Войната на Индия с Китай“, че суверенитетът над платото Аксай Чин винаги е бил някак объркан.

През по-голямата част от 19-и век Хималаите са средоточие на военни и политически интереси от страна на Русия, Великобритания и Китай, всяка от които предявява претенции към различни територии в региона. Териториалните проблеми само се задълбочава с деколонизацията, особено след разделянето на Пакистан и Индия.

Аксай Чън е част от Кашмир, и след войната между Индия и Пакистан от 1947 г. регионът е разделен, а границата не е ясно начертана.

Индия претендира, че платото е част от отдалечения планински район Ладакх, част от Източен Кашмир, който до миналата година бе част от контролираната от Индия полуавтономна държава Джаму и Кашмир - част от по-големия спорен регион, който в крайна сметка преминава под контрола на Индия след войната с Пакистан от '47. И докато Индия признава границата по т. нар. линия Макмахон - по границата с Тибет, Китай никога не я приема официално, припомня Си Ен Ен. Това, от своя страна, поражда един неудобно неизяснен статут, който продължава и до днес. Нито една от страните не признава граничната линия, Индия и Китай се винят взаимно в престъпването ѝ или в териториални домогвания, а това е лесен повод за конфликт.

Настоящата криза

Генезисът на настоящата криза започва от миналата година, когато Индия отмени специалния статут на Джаму и Кашмир и така бившият индийски щат се раздели на две територии.

Оттогава има опасения, че Индия ще пречи на Китай, тъй като регионът свързва Китай с Пакистан, вкл. с икономически коридор. Опасенията включват и това как ще бъде изградена инфраструктурата. Досега грижа за нея е имал основно Китай, но сега Индия започва да строи от своята страна на границата, добавят наблюдатели.

Всяко разширяване на индийското присъствие би застрашило геостратегическите цели на Китай в Централна Азия, допълва проф. Хапимон Джейкъб от Университета "Джавахарвал Нехру" в Делхи.

В този икономически коридор Китай и Пакистан са инвестирали над 60 милиарда долара, добавя професорът. Според него той е "жизнено важен елемент" в плана на президента Си Дзинпин за търговия и развитие на пътищата. Миналата година Индия завърши проекта за всесезонен път, минаващ близо до граничната линия. Целта на пътя е да обслужва граничните войски, вкл. с достъп до най-високото летище в света - Долат Бег Олди. Тизи път е от ключово значение, ако Индия иска да укрепи позициите си в региона.

„Статуквото всъщност е поносимо и за двете страни - или по-скоро тяхната неприязън към статуквото не е толкова висока, че да платят цената за промяната му", коментира пред Си Ен Ен друг анализатор - проф. Ейдън Милиф от университета MIT. "Все още не е ясно като общ принцип дали тези спорове започват като внимателно изчислени провокации, или като грешни стъпки и недоразумения", добавя той.

Войната невъзможна

Въпреки притеснения от ескалиралото напрежение, следва да се има предвид, че всеки военен конфликт в района би бил много трудно осъществим, добавя анализаторът на Си Ен Ен.

Мястото на последния сблъсък - долината Галуан, е относително равно плато, където военните части могат лесно да се придвижат.

Заради същото място е избухнал военният конфликт през 1962 г.

Условията през зимата обаче са на суров студ с много сняг, което прави района трудно достъпен. Затова времевият прозорец за маневри е много тесен. Дори през лятото, при по-благоприятни условия, надморската височина, климатът и температурите затрудняват всяко действие - дори простите маневри и доставки. Явно е, че това важи с още по-голяма сила за истински военен конфликт.

"Действията при над 4000 м. над морското равнище, както знаят и двете армии, променя всеки аспект на военните операции", посочва проф. Милиф от Масачузетския технически университет (MIT). По думите му на войниците са нужни дни наред за аклиматизация над 2400 м, така че новите подкрепления могат да пристигат много по-бавно от скоростта на придвижване на транспортните им средства.

Рискът от твърде бързото настъпване в територията е сериозен дори за здрави млади войници, като могат да получат мозъчни и белодробни отоци. "През китайско-индийската война от 1962 г. някои индийски части са пренебрегнали аклиматизацията и са продължили бързо към високите части на Кашмир и Сиким. Тогава близо 15% от войниците са развили белодробен оток - водеща причина за смъртните случаи, свързани с надморската височина. Смъртта в такива случаи дори при здрави индивиди може да настъпи до 12 часа, добавя Милиф.

На тази надморска височина всички са затруднени - дизеловите двигатели едва работят, хеликоптерите могат да летят с намален товар, а войската има нужда от много повече запаси, за да е жизнеспособна. Дори стрелбата може да е по-трудна задача - артилерията и пехотата стрелят с необичайни корекции заради разредения въздух.

"Дори ако надморската височина не бе такъв фактор, самият терен също би бил предизвикателство за една военна операция, смята професорът. Хималайското плато не е равно и плоско и не навсякъде е проходимо за танкове, както е например пустинята в Ирак или границата между Индия и Южен Пакистан. Затова очакванията са сега конфликтът да бъде пренесен на ниво държавни лидери в Делхи и Пекин. Предстои да видим дали те ще овладеят спиралата от насилие и дали ще ѝ позволят да отключи една трудна и скъпа битка в Хималаите.

Препоръчани материали
tarabata

Рейтинг : 1177

19.06 2020 в 11:13 3
+ 0
- 0
Кат` гледам на картата това е единственият югозападен китайски път към западните им провинции и малко вода от едно не голямо езеро. Регионът явно е спорен, по мнението на всички, освен двете страни. Индиецът ще яде шамари.
Стефан

Рейтинг : 22188

18.06 2020 в 22:19 2
+ 0
- 0
Или за крепостна стена, която да пречи на пътя.
Дявол ги знае, при тия всичко е мътно. Китайците неистово мразят мюсулманите. Мюсулманите па мразят всички, и себе си. И нито едните, нито другите казват каквото и да е смислено, но винаги лъжат всички и за всичко.
А освен това, никой не знае какво има, или може да има там. Я литий, я редки земи, я господ знае какво. И всички гледат да докопат квото могат.
tough

Рейтинг : 2611

18.06 2020 в 08:01 1
+ 0
- 0
В крайна сметка не разбрах -- за път ли воюват?