Когато американският президент Джо Байдън обяви по-рано тази година, че смята да изтегли всички американски сили от Афганистан до септември, международните наблюдатели предупредиха, че това ще е прибързано действие със сериозни последици. Последните събития не могат да бъдат по-добро доказателство – Афганистан е пред колапс, който, според различни европейски разузнавателни служби, ще бъде усетен до Европа още до края на 2021.

Талибаните напредват уверено в няколко райони на Афганистан. Само през уикенда на 3-4 юли техните сили атакуваха редица области в северната част на страната. При отчаяно отстъпление над 1000 афганистански войници и членове на проправителствени милиции преминаха през границата на провинция Бадакшан към Таджикистан. Това е третата подобна вълна за няколко дни и петата за две седмици, при която членове на правителствените сили, които заедно с оръжията си преминават гранични пунктове с Таджикистан и Узбекистан, предизвиквайки нестабилност в района. Преди две десетилетия този район е крепост на антиталибанския алианс.

Северните гранични области на Афганистан създават тревоги за разливане на конфликта към Централна Азия, докато американските сили се изтеглят постепенно, включително от емблематичната база „Баграм“, откъдето те провеждаха основните си операции. На фона на това, президентът на Таджикистан Емомали Рахмон разпореди мобилизиране на около 20 000 резервисти до границата, а световните медии съобщават, че държавата се готви да строи бежански лагери в случай на наплив от бягащи цивилни. Таджикистан е най-бедната страна в Централна Азия и всеки трус би бил със сериозни последици. За момента таджикските власти са оставили отворени граничните пунктове, които сега се държат от талибаните от страна на Афганистан, включително главния мост при Шир Хан Бандар, построен от Инженерния корпус на американската армия през 2007 година. Според американските медии, талибаните вече събират митнически такси на основния търговски портал между Таджикистан и Афганистан.

Талибаните контролират една трета от територията

Откакто САЩ и съюзниците им в НАТО – в това число България, която има важна роля в охраната на стратегически обекти – обявиха своето военно изтегляне от Афганистан, силите на талибаните се разраснаха и контролът им се увеличи драстично в провинциалните райони. Смята се, че към началото на юли талибаните контролират една трета от 421 области и областни центрове в страната и обсаждат още толкова. Според изявление на провинциалния съвет на Бадакшан талибаните контролират 27 от 28 района на провинция и главния град Файзабад е обграден. Подобна е ситуацията и в други райони, включително около столицата Кабул – провинцията вече е заобиколена от три страни от райони под контрола на талибаните.

Очаква се контраофанзива на правителствените сили в Бадакшан, но не е ясно колко ще продължи тя и какъв ще е резултатът. Същата ситуация е в района на емблематичния от войната през 1980-те години град Мазар-и-Шариф, който също е обграден. Както стана ясно, американските сили междувременно освободиха огромната авиобаза „Баграм“, разположена в близост до Кабул. В продължение на две десетилетия тя служи като център за военните операции на Вашингтон, както преди това служи на целите на СССР от 1950-те до началото на съветската инвазия през 1979. Десетки хиляди американски войници са преминали през „Баграм“ от старта на операция „Трайна свобода“ през 2001 г. Това е и мястото, където ЦРУ са обвинени, че са провеждали мъчения на затворници според доклади на американското правителство и правозащитни групи.

Американските сили обявиха изтегляне от базата в началото на юли. Няколко дни по-късно, по данни на афганистанската армия, „Баграм“ е опустяла, като последните звена са напуснали посред нощ без да съобщят на местните власти. Според доклад на АП, за кратко е имало дори грабежи в казармата от нахлули крадци, търсещи плячка сред огромното количество предмети, оставени от американците, включително превозни средства и дори бронирана техника.

Ще има нова голяма бежанска криза, ако конфликтът се задълбочи

Хаосът не само в бързината на САЩ да напуснат, но и заради настъплението на талибаните, притеснява международните наблюдатели и регионалните сили. Хуманитарните организации предупреждават за потенциала от нова голяма бежанска криза, ако конфликтът се задълбочи. Българските власти също очакват подобна вълна от есента. Едно от основните опасения е за жените и правата на различни общности, където талибаните имат власт. Малцинствата и по-специално шиитската общност на хазара, се готвят за ожесточена реакция от страна на талибаните. До такава степен се задълбочава страхът от ново фундаменталистко управление, подобно на това, което НАТО свали през 2001, че в първите дни на юли хиляди жени преминаха по улиците на различни градове, носейки оръжия и скандирайки антиталибански лозунги. Една от най-големите демонстрации беше в централната провинция Гор, където на 3 и 4 юли се появиха стотици жени с оръжия.

Един от основните въпроси, който тревожи регионалните сили, а също и ЕС, е дали талибаните целят завладяването на Кабул. Тази перспектива е още далечна, предвид степента на подсигуряване защитата на града. Но местните сили и американските части разчитат на застоял политически процес между правителството и талибаните, който да се поднови през следващите месеци. Въпреки че бойците напредват в Северен и Централен Афганистан, говорителят на талибаните (който има официален Туитър акаунт) посочи, че движението е готово да се включи отново в преговори. Какви отстъпки са готови да направят е все още под въпрос, като служители в Кабул чакат да видят писмено предложение от талибаните за тяхната визия за мир и постоянно спиране на огъня. На терен нещата изглеждат доста различни, като ситуацията със сигурността се влошава драстично, включително в Кабул. През последните месеци бяха извършени редица терористични атаки и нападения върху видни личности. На фона на нестабилността има раздвижване и от местния клон на „Ислямска държава“, които имат фактически контрол в част от Джелалабад, източно от Кабул.

В самото начало на юли руският външен министър Сергей Лавров изрази загрижеността си от промяната на ситуацията на фронтовите линии в Северен Афганистан. Кремъл се притеснява, че преливането на конфликта към Таджикистан и съседните държави в Централна Азия, ще засегне сигурността на Русия, която поддържа едни от най-големите си бази извън своя територия в Таджикистан и района. Лавров обвини отчасти правителството в Кабул и „прибързаното изтегляне на НАТО“. Междувременно Байдън е нетърпелив да обърне страницата и да прекрати най-дългата война на САЩ. По време на брифинг пред 4-ти юли, националният ден на САЩ, той въздъхна на отправен въпрос относно американското изтегляне. „Искам да говоря за весели неща, човече“, отговори американският лидер. Думите му предизвикаха критики, включително в Афганистан, където Шахарзад Акбар, ръководителката на Независимата комисия по правата на човека в Афганистан, заяви: „Като афганистанка нямам тази възможност „да говоря за весели неща“.

Напрежението в Афганистан винаги има последствия

Историята досега показва, че напрежението, което се създава от военните действия в Афганистан, винаги има последици далеч извън страната. Иран за малко да се включи в конфликта през 1980-те, когато Мазар-и-Шариф е атакуван и шиитското население там е подложено на гонения. Русия, Китай и Пакистан имат директни интереси в Афганистан и се очаква да опитат да запълнят празнината, оставена от изтеглянето на НАТО. Нито една държава в региона не иска да види реално завземане на Кабул от талибаните. На този фон се издига името на Турция. Анкара, която се активизира видимо в Централна Азия за сметка на Москва, предложи да поеме охраната на Кабул слез приключване на натовската мисия. Американски и турски официални лица вече проведоха редица разговори по тази тема. Турското правителство е заинтересовано от тази възможност не само заради имиджа, но и защото потенциална бежанска вълна ще засегне Турция директно. През последните две години постепенно се увеличава потокът от бягащи от Афганистан и в Източна Турция бяха създадени допълнителни лагери за настаняване. Част от този поток достига и до европейските граници, и може да се очаква засилване на миграционния натиск през следващите месеци.