Отминалите местни избори бяха най-манипулираните и най-нечестно проведени избори през последните 25 години в България. Излишно е да се влиза в конкретика относно брой сбъркани и откровено фалшифицирани протоколи, брой купени гласове, брой невалидни бюлетини, брой негласували и т.н. и т.н. Който се интересува, може спокойно да намери тази информация в интернет. По-интересният въпрос е защо стана възможно всичко това? Премината ли е онази граница, след която всъщност е много трудно да се говори за държава, а по-скоро за самодържавие? И още по-важно – обратим ли е този път или връщане от настоящата ситуация няма?

Има достатъчно научна литература, която доказва какво се случва в една страна с разградени и неработещи институции. С една дума такава страна е обречена на бедност и биззаконие. По-скоро с настоящия материал ще щрихирам грозната реалност в България, която е напълно контролирана и в която власт – явна и задкулисна, медии и криминален контигнгент играят в пълна симбиоза и създават една действителност, която занимава от сутрин до вечер умовете на хората, но която няма нищо общо държавността и смисленото управление.

Характерното за отминалата предизборна кампания беше, че кампания нямаше. Всичко беше кротко, тихо и спокойно и единственото, по което се разбираше, че все пак предстоят избори бяха медийните разследвания за богатството на определени, специално подбрани кметове, както и трудно пробиващата си информация за купуване на гласове. Все пак, това което създаде неимоверен шум и прикова вниманието на медиите бяха скандалите, които Волен Сидеров създаваше малко преди избори и в самия изборен ден, както и неуспешният атенат срещу Алексей Петров между двата тура. За всеки разумен човек е ясно, че изстъпленията на Сидеров бяха провокирани едиствено с цел отклоняване на вниманието от изборите и случващите се брутални нарушения на законите в държавата, спрямо които поведението на крайният националист би могло да влезе в графата грубо хулиганско поведение, ако не беше неговия статус на депутат.

За разлика от него обаче, атентатът срещу Алексей Петров би трябвало да се класифицира като сериозна заплаха за гражданския мир и за националната сигурност на страната. И големият въпрос е дали това закононарушение, което в определени случаи би могло да се определи като терористичен акт, не е било инспирирано и подготвено от самата власт с цел манипулиране на общественото мнение и замазване на проблемите с изборните фалшификации. Фактите са следните:

1. Оръжието на атентата е изключително нетипично за убийство, при условие че има много по-лесни и ефективни начини за физическа саморазправа. Използването на РПГ (Ръчен Противотанков Гранатомет) в случая, ако снарядите се бяха взривили, можеше да доведе до неимоверно много странични жертви и разрушения, като крайният резултат да надхвърли значително поставената цел, а именно силен публичен отглас и обществено недоволство.

Още на този етап, след като стана ясно че и двата изстреляни снаряда не са се взривили, се надигна съмнение за зле режисиран сценарий, чиято цел е по-скоро обществен отзвук, отколкото постигането на някакъв сериозен деструктивен резултат.

За да стреля човек с РПГ, трябва да е преминал специална подготовка. Не е възможно с едно обяснение човек да се научи. На първо място, защото по подвижна мишена, каквато е била колата на Алексей Петров, и за разлика от автоматичното оръжие, се стреля с предварение, т.е. меренето става в точка, намираща се преди мишената с цел взимане под внимание на времето за достигане на снаряда до нея, което не е проста процедура. И второ, защото изстрелът не е директен към мишената, а по балистична крива, която трябва да е добре прецизирана, за да не уцели снарядът точка, намираща се преди или след определената цел.

Всичко това говори, че подборът на РПГ с цел физическо унищожаване на човек може да бъде направен по две основни причини: или изпълнителите са наистина много добри професионалсити при използването на този вид оръжие, което автоматично предопределя успеха на атентата (още повече, че става въпрос за двама стрелци), или че има предварително подготвено оръжие, което да бъде използвано и в последствие са търсени стрелци за него.

Самият факт, както се твърди, че изстрелът е бил направен от прекалено малко разстояние, говори, че извършителите са нямали специфична подготовка за стрелба с подобно оръжие и са го използвали като обиктовена пушка, да кажем. Отделно стои въпросът дали те изобщо са знаели, че преди изстрела трябва да се премахне предпазителят на снаряда, за да може той изобщо да се взриви и дали той нарочно не е бил отстранен, за да не предизвика взрив, а само обществен скандал.

Това, което се случи като краен резултат говори по-скоро че ако стрелиците са били професионалисти, то умишлено не са унищожили мишената, или че не е било изобщо важно кой стреля, а целта е била едиствено самата стрелба, като предварително е калкулирано очакването за сериозен обществен отзвук.

Нека продължим с фактите:

2. Използваното оръжие не е било със заличени номера, което дава възможност веднага да бъде установен неговият произход.
3. Автомобилът, с който са се преддвижвали стрелците не е бил краден, както обикновено се прави в подобни случаи, а е закупен дни преди атентата, като е бил сключен предваритерен договор и реално платени 800 лв., който договор обаче не е е минал през нотариус и КАТ и собствеността е останала де факто при старите собственици. В този договор има посочени имена и лични данни, които, дори и фалшиви, биха могли да доведат много лесно разследващите до купувачите.
4. Номерата на автомобила не са сменени с крадени, каквато версия беше лансирана в определн момент, което още повече улеснява издирването на заподозряните.
5. След използването на автомобила, той е бил просто захвърлен от атентаторите, без да бъде опожарен, за да се прикрият отпечатъци, остатъци от ДНК и т.н., както винаги общо взето се постъпва в такива случаи.

Изобщо, направени са безброй пропуски, които говорят, че стрелците или не са били професионални убийци, а най-обикновени аматьори, чиято цел е била по-скоро сплашване, или че изобщо не ги е интересувало дали оставят следи и дали биха могли да бъдат разкрити.

Кой прави така? Защо някой ще рискува да бъде разкрит толкова елементарно, ако си изкарва прехраната с мокри поръчки. И дори стрелците да са аматьори, защо не са взели поне елементарни предохранителни мерки, за да затруднят разкриването на тяхната самоличност?

Всико това ни води логично до заключението, че стрелците просто е нямало от какво да се страхуват. Защото може би са били сигурни, че срещу тях няма да има разследване. Защото може би поръчката идва от някой, за който те знаят, че има достатъчно власт, за да ги предпази от разследване и съдебен процес. Кой в държавата може да даде такива гаранции, и най-вече, кой би могъл да ги изпълни?

След всичките тези въпроси е редно да проследим какво се случва в медийното пространство при отразяване на този атентат. И това, което се случва е, че още веднага след информацията за неговото извършване Алексей Петров каза, че това е грешка. В цялото медийно пространство започна да бъде налагана тезата, че гангстери разчистват сметките помежду си, което автоматично води до обществена реакция в покрепа на “силната ръка”. Същевременно “жертвата” твърди, че няма причина за извършването на подобен атентат срещу него. Медийната машина обаче се беше задвижила вече и като потенциален поръчител беше нарочен Златомир Иванов – Баретата. Бяха направени интервюта с него, чиято основна цел не беше разкроването на истината, а вменяване на обществото, че се води гангстерска война, което в края на краищата отново прави внушението за необходимост от твърда лъка.

Само че нескопосаната подготовка на този сценарий доведе до това, че Баретата публично отрече, че има нещо общо с атентата, което е нормално в тази обстановка, но той призова и Алексей Петров да не се поддава на тази манипулация, наричайки го разумен мъж, който ще разбере сценарият, в който е въвлечен. Явно Петров наистина е разбрал сценария, защото в своето изказване пред ПИК той не нападна атентаторите, а медиите, дали простор на журналистическия си професионализъм, казвайки следнато:

„Ще искам да разбера дали източниците на лансираните версии не са хората, които са стояли зад поръчката. За мен е скандално поведението на Нова телевизия, която тиражира информация, че съм се срещал със Златомир Иванов и след това съм си свалил охраната. Друга информация в същата посока бе публикувана преди това и от в. „България днес“.

Възниква въпросът дали тиражираните лъжи са поръчани от поръчителите на атентата срещу мен? Това сериозни медии ли са или инструменти за дезинформация и в конкретния случай за погрешно насочване на специалистите, които работят за разкриване на покушението срещу мен?“

След всичко казано до тук се повдига важният въпрос в каква действителност живеем и дали тази действителност не се моделира непрекъснато от властимащите и близки до тях кръгове, които хвърлят обществото ежедневно от скандал в скандал, за да създават хаос, получавайки възможността да вършат необезпокоявани своите нелицеприятни далавери. Така те поставят обществото в състояние на перманентен страх и му внушават, че само настоящата власт е в състояние да се справи с надвисналите предизвикателства на деня, като го принуждават да търси упование в силната ръка на лидера, който единствен може да поведе народа към избавление.

Атентатът срещу Алексей Петров стана в предизборна ситуация и има всички данни да се направи “обосновано предположение”, че атентатът е свързан с тях. Той просто е част от целия манипулационен сценарий, който се разигра пред очите ни с една едиствена цел: увеличавайки властта на ГЕРБ и на Бойко Борисов. И от тази гледна точка е интересно да разгледаме изборите в Плевен, защото те дават една отправна точка за начина, по който Борисов управлява държавата.

На пресконференцията след изборите, в централана на ГЕРБ Борисов даде пространно интервю за резултатите от изборите. На тази пресконференция той даде простор на гнева си относно случилото се в Плевен и реакцията на някои висши функционери на РБ и негови министри във връзка с победата на реформаторите в града. Това, което той каза всъщност беше, че победата на реформаторите им е подарена лично от него, защото е забранил на своите структури в града да правят каквото и да било, за да спечелят. Интересно е какво точно не е трябвало да правят. На човек му идва веднага на ум, че най-вероятно става въпрос за покупка на гласове и фалшифициране на протоколи. Което пък означава, че на всички останали места, където такава забрана е нямало, търговията с гласове е процъфтявала, а фалшификациите на протоколи ровсеместни.

Освен демонстрация на дебелашка надменност и високомерие, това, което всъщност излезе от изказването на Борисов беше, че неговата забрана е вследствие на нещо, което структурите на ГЕРБ в Плевен са направили, а не е трябвало да правят и именно поради това Борисов е издал разпореждането си. В своето изказване той употреби израза: “ те знаят това”, което преведено означава, че те (структурите) знаят защо.

И тук възниква въпросът какво е това, което чак толкова е разсърдило Борисов, за да забрани на своите структури в Плевен да спечелят изборите? Има ли нещо, което толкова силно да е жегнало премиера, за да предприеме той действие, целящо загуба на власт от страна на ГЕРБ? Това част от предварително замисления пъзел за упражняване на властта или е просто краен емоционален изблик на безграничния нерцисен егоцентризъм на Борисов.

Познавайки психиката на премиера, с голяма доза вероятност може да се твърди, че неговата намеса категорично не е стратегически ход. Няма логика да сринеш своя собствен кмет, който вече е управлявал един мандат и има реални шансове да бъде избран отново, за да дадеш града на своите коалиционни партньори, които така или иначе недолюбваш и използваш по-скоро като прикритие на реалните актьори, упражняващи властта в държавата. Трябва да се има предвид, че на предходните избори влиятелни тогава членове на БСП в града играха в полза на кандидата на ГЕРБ, срещу кандидатурата на столетницата. И всичко това да загубиш в името на коалиционните отношения, които общо взето са на ръба на разпада? Това изобщо не звучи убедително! Нека само да напомним, че именно свръхегото на Борисов беше и е в основата не на една и две кадрови рокади в ГЕРБ и правителството, последната от която беше на заместник-министъра на енергетиката само поради факта, че си е позволил да предложи на не чак толкова важен международен пост кандидатурата на Трайчо Трайков, от произнасянето на чието име премиерът явно се изприщва.

В този ред на мисли стигаме до въпроса може ли всичко описано по-горе да е предизвикано от една снимка, разкриваща взаимозависимости, които не са по вкуса на Борисов? Отговорът е по-скоро положителен. Нека си припомним как една друга заместник-министърка беше уволнена, само защото беше снимана как спи в заведение (в извън работно време, на частно парти).

И така, на приложената снимка се виждат четири човека, три от които доста интересни. В крайно ляво е Димитър Стойков – бившият кмет на Плевен и провалил се кандидат-кмет от ГЕРБ за втори мандат. До него е Владислав Николов – областният координатор и водача на листата на ГЕРБ в Плевен и в крайно дясно изненадващо на тази снимка е Алексей Петров – човекът, с който Борисов влезе в открита война преди известно време. Дали наистина томахавките са заровени?

Ако трябва да сложим всичко в някакъв контекст, когато основната ти цел е създаването на хаос около изборите, за да успееш да прикриеш тяхната масова манипулация и фалшификация, когато в един от градовете под твоя власт собствените ти коалиционни партньори се борят на живот и смърт за кметско място и когато в този същия град твоите партийни структури си дружат с неподходящи хора, дали в един момент няма да ти хрумне мисълта да поставиш всички на мястото им и най-вече да покажеш кой командва влака? Ако имаш психическия портрет на Борисов подобна мисъл може би няма да е никак изненадваща!

Упражняването на властта в България е фарс. От най-измислените. В държавата се вършат невероятни беззакония, които не само са покровителствани от властта, но са инспирирани и замислени от нея. Демократичните процедури отдавна са стъпкани в калта. Демократичните институции са изпразнени от съдържание. Държавното управление е превърнато във фасада, зад която мафиотски кланове си разпределят плячката от парите и данъците на българските и европейските граждани. И в целия този спектакъл медиите играят услужливите слугинчета, чиято основна цел не е обективно информиране на обществото и професионален анализ на проблемите, а директно участие в сценария под вещото ръководсто на овластени и задкулисни кръгове.

Една действителност, в която хората живеят бедно, средният и малък бизнес изнемогва и фалира, младите напускат държавата, инфраструктурата се скапва, поради лошо изпълнение, институциите се провалят в своята роля да обгрижващи обществените потребности и опазващи обществения ред и национална сигурност. Една държава, плъзкаща се по наклонената плоскост на собствения си исторически срив.

И въпреки всичко, именно поради тази безкрайна надменност и високомерие на Борисов и управляващите, може би именно поради усещането за непогрешимост и всевластие, някъде в недрата на настоящото статукво вече тлее огънят на бъдещия властови колапс на това управление. А както историята показва, почти всички тоталитарни, деспотични и авторитарни общества са се сринали точно тогава, когато всички са били убедени, че те ще съществуват вечно!

Публикацията е от блога на икономиста Юлиан Войнов.

Още по темата

02/11/2015

Нашите автори

Из делниците на един луд (26-30 октомври)

31/10/2015

Общество

Колата на атентаторите срещу Алексей Петров купена от семейство за 800 лв.

30/10/2015

112

Ботьо Ботев: С гранатомет не се сплашва, Алексей Петров знае много