Евроскептицизмът – последното, от което Европа има нужда в момента

Теодор Спасов 12 март 2017 в 10:51 5433 3

В съвременния глобален свят недоверието в бъдещето на Европейския съюз е последното, от което страните-членки имат нужда. Защото именно този скептицизъм може да разруши бъдещето на всяка една от тях. Неформалната засега уговорка между лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия за Европейски съюз на две скорости е вторият осезаем знак след Брекзит, че евроскептицизмът застрашава бъдещето на страните от Съюза - особено на тези от неговата географска периферия, където попада и България.

На фона на терористичните атаки, на които страни от Европейския съюз (ЕС) стават мишени в последната година и половина, евроскептицизмът нараства.

През юни 2016 г. в Обединеното кралство бе проведен и референдум за излизане от Съюза, който се оказа успешен след няколкомесечна медийна и политически провокирана дезинформация. Евроскептичните британски политици лъжеха, че ще изпълнят неща, които не може да бъдат изпълнени и от които се отрекоха още на следващия ден след оповестяването на резултата от референдума (например това, че вноските за членството в ЕС може да бъдат прехвърлени към здравеопазването).
Тази тенденция се забелязва далеч не само на Острова. Политици с радикални възгледи - както крайнолеви, така и крайнодесни такива – активно настройват хората в страните-членки против Съюза. Това случва не без съдействието на разпространяващи дезинформация медии. Тенденциозно се внушава недоверие към институциите на ЕС, които в антиевропейското говорене се асоциират най-често с бюрократизъм, с тромавост и с лабилност да се справят с актуалните предизвикателства.

Но дали наистина това е така? Защо тези събития се случват на Европа точно в този момент? И дали водещите глобални сили (САЩ, Русия и Китай) всъщност нямат взаимна изгода от това?

В Европа днес няма нито една глобална сила

Преди Втората световна война Европа винаги е била люлка и център на човешката цивилизация. Но след нейния край континентът е напълно опустошен, а влиянието върху него е поделено между двете водещи тогава велики сили - Съединените американски щати (САЩ) и Съюза на съветските социалистически републики (СССР).

Иначе казано, от Втората световна война насам Европа вече не е водещ фактор в установяването на глобалните перспективи. До 1989 г. „центровете на света“ са ситуриани в Вашингтон и Москва. След разпадането на Източния блок се ускорява процесът по разширяване на Европейския съюз. Така Брюксел малко по малко се установява като все по-значим фактор в глобалната икономика и политика. За да може Европа да продължи процеса по утвърждаване като глобална сила, тя обезателно трябва да остане обединена и дори да ускори развоя на европейската интеграция.

Кои са глобалните сили, сред които ЕС трябва да се вмести?

Днес САЩ се спрягат като хегемон от много съвременни мислители. Но все повече са тези сред тях (например американският политолог и социолог от полски произход Збигнев Бжеженски), които смятат, че САЩ вече не са хегемон. Макар и господството на Вашингтон да намялява все повече с напредъка на други глобални сили (които са посочени по-долу), САЩ все още са водещата глобална сила – както в икономическо, така и във военно отношение. Населението на страната е 318,9 милиона души.

Китай представлява втората икономическа сила в света, като населението на страната е най-многобройното и се равнява на 1,357 милиарда души. Макар и икономическият растеж на страната понастоящем да не е чак толкова голям, колкото е бил преди няколко години, според анализ от журналиста Майк Патон, публикуван в списание Forbes, през 2018 г. се очаква стойността на нейния брутен вътрешен продукт (БВП) да задмине стойността на този на САЩ. Тоест очаква се в близките години азиатската страна да се превърне във водещата световна икономическа сила. А според класация на Global Firepower, Китай е третата военна сила в света след САЩ и Русия. Няма никакво съмнение, че Пекин се явява главният актьор и провокатор на бъдещия нов многополюсен глобален модел.

Руската федерация e втората най-могъща военна сила след Съединените щати, като населението ѝ от 143,5 милиона души е най-многобройното в Европа. Макар и икономически страната да е чак на 12-о място място в света - бидейки изпреварена от страни с много по-малко население и десетки пъти по-малки територии (например Германия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Франция и Италия) - необятната площ на Русия, събираща в себе си огромни богатства от природни ресурси, дава перспектива за изключително добро икономическо развитие на страната в близките десетилетия и за запазването на позицията ѝ на една водещите глобални сили.

В Индия живеят 1,252 милиарда души. Страната е седмата най-голяма икономическа и четвъртата най-голяма военна сила в света. Перспективите за нейното утвърждаване като глобална сила са изцяло положителни.

Страните от Арабската лига (със седалище в Кайро) са общо 22 на брой. Населението ѝ се равнява на около 340 милиона души (повече от това на САЩ и Русия). Те са обединени в този политически съюз, който цели да интегрира страните-членки икономически и да позволи разрешаването на конфликти без външно сътрудничество. През 2015 г. страните от Арабската лига се съгласяват в перспектива да създадат единна арабска армия. Прогнозата за утвърждаване на Арабския свят като един от бъдещите полюси на глобалния ред е напълно възможна, макар и на фона на днешните конфликти да изглежда скептична.
Бразилия е петата по площ и деветата по икономическо развитие страна в света, която все повече се утвърждава като бъдеща глобална сила. Населението ѝ е 200,4 милиона души. Бразилия се утвърждава като лидер в Съюза на южноамериканските нации, населението на който е 418,2 милиона души.

Ако ЕС беше държава, той без съмнение щеше да е водеща глобална сила

Ако беше държава, Европейският съюз днес щеше да е водещата икономическа сила в света (по данни на ООН от 2014 г.) или втората такава (по данни на МВФ от 2016-а година). С населението си от 508 милиона души ЕС щеше да е третата по население страна в света след Китай и Индия, като Брюксел можеше да бъде и една от главните военни сили в света.

Ако не сме заедно, не сме нищо

Населението на Германия е 81,5 милиона души, на Франция е 66,5 милиона, на Обединеното кралство е 65 милиона, а на Италия е 60 милиона. Това са водещите в икономическо отношение европейски държави. Макар и всяка от тези страни да е в „топ 8“ на водещите икономики в света, те по никакъв начин не биха могли да влияят самостоятелно на глобалните процеси, както например някои от гореизброените страни и съюзи с население от стотици милиони, дори милиарди души.

А в случай, че Европейският съюз се разпадне и всяка негова страна-членка поеме самостоятелно по своя път, никоя от тях няма да може да опонира на САЩ, Китай, Индия, Бразилия, на Арабската лига (ако сътрудничеството между страните в нея се ускори) или на „голямата мечка“ Русия, която е лидер по население и по военна мощ в Европа. В една такава хипотетична ситуация, в която ЕС не съществува, Москва най-малкото ще е основният контрольор на главните процеси на Стария континент.

Възможността Европа да се превърне в глобална сила е реалистична

Европа не би загубила шанса си да бъде фактор в глобалната политика, в случай че европейските народи загърбят взаимните предразсъдъци и Европейският съюз се запази в настоящия си вид.

Разбира се, за да се превърне в глобална сила не е нужно просто запазването на Европа в този ѝ вид, а и ускоряване на интеграционните процеси с цел реализиране на идеята за „Съединени европейски щати“, заложена от Жан Моне (един от бащите на европейските общности). За да може този процес да продължи, нужно е установяване на единна европейска армия, на единна европейска полиция, на единни европейски служби за национална сигурност и централно европейско правителство.
Колкото и да са актуални взаимните предразсъдъци у европейските народи, които само преди 70 години са воювали помежду си, Европейският съюз и неговото установяване като федеративна държава е единственият начин Европа да възстанови своето глобално влияние, загубено през Втората световна война. Затова евроскептицизмът е крайно неуместен днес.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови