Когато маските паднат

Иван Николов | 19 май 2017 в 17:1146810

Иван Николов е роден 1959 г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“.

Коментарът му е публикуван в сайта на в-к "Глас Пресс".

Най-накрая маските паднаха и се провидя истинското лице на злото.

Бащицата и господар на общината и на Националният съвет на българското национално малцинство не разреши да се постави паметна плоча в центъра на Босилеград на невинните жертви от Босилеградският погром преди 100 години.

Не запали свещ и не сведе глава пред паметта им. Не уважи официалният представител на „майка България“ вицепрезидента Илияна Йотова. И представител на една европейска и съседна страна.

При това страна която безплатно обучава нашите деца. Която им предлага безплатни почивки на море. Която безплатно ни лекува. Която ни счита за сънародници и българи и ни дава българско гражданство. Която ни дава възможност свободно да се движим и да печелим в целият Европейски съюз. И да се возим в луксозни западни коли.

Благодарение на всичко това, господарят печели избори след избори. Благодарение на което се превърна в едноличен собственик на цялата община. И господар на живота и смъртта за хиляди наши овчици.

Брадатият владика пък не поиска да отслужи панихида на невинните жертви заедно с български митрополит.

С тия скандални гафове господарят и владиката, с публичният си отказ да почетат и да се помолят за жертвите, всъщност ги убиха още веднъж. Тоя път завинаги. И съзнателно или не, предадоха предците си и застанаха на страната на мародерите и убийците опожарили Босилеград и околните села, избили 32 мирни съграждани и изгорели живи две деца. Владика който вместо за мир, за любов, за покаяние и прошка ни говори за омраза. И вместо почит към жертвите, почита убийците им.

Огрешиха се и от всички християнски и цивилизационни норми на поведение.

Председателят на Националният съвет на българското малцинство наруши чл. 2 от Закона за националните съвети на националните малцинства който гласи: „За реализиране на правото на самоуправление в културата, образованието, информирането и служебната употреба на езика и писмото, принадлежащите към националните малцинства в Република Сърбия могат да избират свои национални съвети. Националният съвет представлява националното малцинство в областта на образованието, културата, информирането на малцинствен език и служебната употреба на езика и писмото, участва в процеса на взимане на решения и решава по въпросите от тези области и създава институции, стопански дружества и други организации от тези области“.

Историята е част от културата ни. Те я заличиха. И ни предложиха чужда история и култура. При това и менте. Вместо образование и просвета на майчин български език, те ни предлагат антиобразование на официален служебен език. Вместо информиране на майчин език те ни предлагат политическа пропаганда и цензура. Вместо служебна употреба на майчин език и писмо, те служебно ни налагат служебният език и писмо. Вместо да работим за по-добър живот тука, ние трябва да бягаме другаде за да живеем.

Под маскате на невинното лице се крие злото което вместо огън и нож, използва памук за да довърши пъклената мисия на Печанац. Зло, което се храни с нашите пари, което смуче мляко от майката родина, което се храни със злобата, завистта и омразата на нашите вековни врагове и се мъти в куковичите гнезда.

Няма коментари към тази новина !

 
289