*Анализ на Илиан Алипиев - експерт по въпросите на сигурността, член на Национална асоциация "Сигурност". Завършил Военната академия "Г. С. Раковски" и колежа по изучаването на международни отношения и въпроси на безопасността "Джордж Маршал". Работил е в системата на МВР и МО и Центъра по мениджмънт на сигурността и отбраната. Заглавето е на редакцията на OFFNews.

Никой не се съмнява във високите професионални и морални качества на личния състав на НСО, чиято дейност е трудна, отговорна и тежка, съизмерима с тази на военните и полицаите. Точно затова на НСО са необходими правомощия и статус, определени от законови разпоредби, които по най-добрия начин да създават условия за ефективното изпълнение на възложените им функции.

В Държавен вестник бр. 61 от 11.08.2015 г. бе публикуван закона за НСО (ЗНСО). Още преди внасянето му като проект в Народното събрание възникнаха редица въпроси, които очакваха решения, но това така и не се случи. В този закон останаха слабости и заложени противоречия, които и занапред ще създават проблеми не само на НСО като структура и личен състав, но и на охраняваните лица и обекти, и на президента и премиера като отговарящи.

Какви са някои от тези слабости в ЗНСО?

Законът беше внесен като част от пакета със закони за специалните служби. Съставът на НСО остана военизиран и на подчинение на президента, което е в противоречие с Конституцията на РБ.

Спорният чл. 2 от ЗНСО гласи: „Дейността на НСО е елемент от дейността по защита на националната сигурност, насочена към осигуряване на безопасността на определените в този закон лица, обекти и мероприятия.“ Това е безспорен факт, тъй като националната сигурност е система от различни институции, но той не дава основание НСО да е специална служба или личният ѝ състав да е военизиран. Законът е определил кои са тези лица и се е опитал да определи кои са тези обекти и мероприятия.

Най-зле правно определени са мероприятията. Само защитата на специално охранявани лица ли от НСО е съотносима към националната ни сигурност? Нима защитата на гражданите, на обектите от критичната ни инфраструктура, на летища, пристанища, гари, рафинерии, атомни електроцентрали и много други не касаят националната ни сигурност? Те не се охраняват от НСО, а от полицията!

Законът възлага на президента пряка отговорност за действията на НСО. Така например чл. 5 гласи: „НСО е специализирана военизирана държавна служба към президента на републиката“, а според чл. 7 „ …президентът осъществява общото ръководство и контрола върху дейността на НСО“. По този начин се вменяват като задължения и отговорности на президента всичко случващо се в НСО. И за да не се съмнява никой повече в това, в чл. 9, т. 14 е записано: „Началникът на НСО информира президента или премиера по тяхно искане или по своя инициатива по въпроси от компетентността на службата“. Така президентът и премиерът евентуално биха носили отговорността за охраната или не на определени лица, мероприятия и обекти, както и при евентуални нещастни случаи с тях, стига да се намери писмено или друго доказателство, че са информирани преди това от началника на НСО. Идеята на текстовете е ясна, но непрецизирането им води до странични последствия. 

Чл. 51 дава на началника на НСО правата на министъра на отбраната – да дава първо офицерско военно звание „лейтенант“ и да повишава служителите до чин „полковник“. За първи и последващ военен чин освен висше образование друго, като изискване към офицерите от НСО, не е предявено, така както е например в „Закона за отбраната и въоръжените сили“ (ЗОВС). Така един полковник от НСО, произведен от началника на службата, се явява равен по звание и професионални възможности на полковник от МО и БА. Освен висше военно образование, ЗОВС изисква за подполковниците и полковниците генералщабна академия или завършен приравнен към нея курс.

Подобни бяха причините да се девоенизират Военното контраразузнаване и Националната разузнавателна служба, а преди това и цялото МВР, защото изискванията за образователен ценз и опит към офицерите от ЕС и НАТО са аналогични. За служителите на специалните служби е рядко явление, а за полицията е абсурдно да са с армейски чинове, както беше преди 1989 г. Военните имат други задължения и трябва да са в армията и въоръжените сили. Освен това от промените в други закони, изписани в края на закона за НСО, се разбира, че НСО не е в състава на Въоръжените сили. Получава се абсурдът, че ще имаме военни, като едните са от Въоръжените сили и МО, а другите военни не са военни, защото са военни по друг закон.

Аналогът на НСО в страните от ЕС и НАТО е с цивилен състав. В САЩ например аналогът на НСО се нарича „Сикрет сървис“, и до 2003г. беше към министерството на финансите. Съставът е цивилен и се структурира в два основни департамента – за защита на президента и за защита на долара. Въпреки името ѝ „Секретна служба“, съставът е с полицейски правомощия. Първоначално тя се е занимавала с преследване фалшификатори на долара. Впоследствие, преди много години, след възникването на необходимостта от охрана на президента, Конгресът на САЩ е решил тя да е самостоятелен департамент в „Сикрет сървис“. В момента е структурирана в „Хоумланд секюрити“, заедно с гранична полиция, митническите власти и др.

Във Великобритания този аналог също не е към специалните служби МИ-5 или МИ-6, а е отдел към „Скотланд ярд“, т.е. към полицията и съставът му естествено е цивилен.

Според чл. 111 от ЗНСО, решаващо за повишаването в по-горно звание е атестирането, извършвано от прекия началник. Така кариерата на служителите в НСО не зависи толкова от законовите правила, колкото от прекия началник.

ЗНСО генерира и други противоречия. Например чл. 6 сочи, че функциите и задачите на структурните звена на НСО се определят от Правилника за прилагане на закона, докато цялата глава шеста описва правомощията на офицерите и сержантите от НСО. В глава четвърта обаче са изписани функциите и дейностите на НСО. Така се създават предпоставки за разминавания между функции, дейности и правомощия в изписаните текстове от закона и Правилника.

Чл. 17 и чл. 18 и въобще цялата глава пета са изписани с терминологична недостатъчност. Обект в определена ситуация може да се окаже и охраняваното лице, а проникването в охраняеми обекти и сред лица може да се осъществи не само от неоторизирани лица, а от автомобили, технически или други средства, животни и т.н.

По време на обсъждането на този закон ярко си пролича и желанието на личния състав от НСО да притежава полицейски правомощия, така необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица, обекти и мероприятия. ЗНСО изписва множество полицейски правомощия, преписани от закона за МВР, след което в отделна алинея изрично се подчертава, че съставът на НСО няма полицейски правомощия (чл. 37, ал. 2)!

Съгласно чл. 23 при получени данни за заплахи комисия с председател началникът на НСО и членове - главният секретар на МВР и председателят на ДАНС решават кого и как да охраняват. Този член се явява прецедент, тъй като поставя статуса на началника на НСО над този на главния секретар на МВР и над председател на Държавна агенция към МС. Т.е. статусът му се приравнява на министър. Тази комисия е силно зависима, с подчертано тесен характер и не изчерпва откъм съдържание нито представителите на разузнавателната общност, нито тези от правоохранителната система, нито тези от системата за защита на националната сигурност.

В „Допълнителни разпоредби“, в т. 3 е дадено правно определение на термина „Служебна тайна“, което не е необходимо да е в този закон, тъй като с тази материя борави Закона за защита на класифицираната информация и е могло да се осъществи препратка към него или да се ползват негови правноопределени термини.

В резултат на гореизложеното може да се направят следните изводи.

1. За НСО не е необходим отделен закон, защото не е необходимо тя да е отделна институция.
2. НСО или аналогът ѝ не трябва да е на подчинение на президента, не трябва да е специална служба, а да е правоохранителна структура в подчинение на изпълнителната власт.
3. Необходимо е НСО да е структурна част от Националната полиция, защото дейността и функциите и са чисто полицейски. Аналогът на НСО би могъл да е дирекция към Главна дирекция „Охранителна полиция“.
4. Личният състав на НСО не трябва да е военизиран, а да са полицаи със специализирана подготовка, правомощия и функции разписани в частта от закона за Националната полиция.
5. Самата полиция може въобще да не е в състава на МВР, а да е структурирана в Министерството на правосъдието.
6. Охраняваните лица трябва да се ограничат драстично. Към заплашените министри, прокурори, съдии, депутати, политически и др. лица, и към членовете на семействата им трябва да се процедира така както към всеки заплашен гражданин.
7. Необходимо е функциите на комисията по чл. 23 да се поемат от съда и заплашените лица да се определят с решение от него след преглед на предоставените данни. В съда могат да постъпват данни от различни институции и лица, и не е задължително те да са само от службите. По този начин ще се произнесе независим орган, ще се избегне субективизма и евентуално политическо влияние както върху дейността и решенията на НСО, така и на комисията по чл. 23.
8. Освен горния, трябва да се приложат и други законови филтри между НСО и отговорните държавни фактори, с цел недопускане на политическо вмешателство в дейността ѝ, както и за носенето на ненужна политическа и управленска отговорност от тях.
9. Съществува и друг вариант за структуриране на НСО, особено ако съставът ѝ не желае да се девоенизира. Тя би могла да се включи като самостоятелна структура в състава на Военна полиция (ВП). В този случай трябва да се внесат елементарни допълнения и изменения в ЗОВС, основната част от съдържанието на закона за НСО да стане съставна част от закона за Военна полиция, както и да се промени Правилника на ВП и така изискванията към служителите на ВП да важат и за служителите на НСО.

Още по темата

08/01/2016

Политика

Ангел Антонов: НСО не изпълнява политически поръчки

07/01/2016

Как Местан разбра, че службите работят на повикване

16/07/2015

Страхът е голям и НСО дебне отвсякъде