Нула. Точно толкова пъти началникът на Националната служба за охрана (НСО) е бил изслушан в комисията за контрол на специалните служби в рамките на настоящия парламент. Също толкова пъти той (не) е бил изслушван и в предходния парламент. По закон Народното събрание осъществява контрол над службата, но в дневния му ред – поне от публичната информация, която е публикувана в сайта му, НСО фигурира единствено, когато става въпрос за бюджет. 

Началникът на НСО - в случая изобщо не става въпрос за настоящия (за да няма обидени, бел. ред.) - има задължение единствено да представи годишен доклад за дейността ѝ пред президента. И въпреки че е под неговото формално ръководство, той трябва да се отчете и пред този, който му отпуска парите - премиера. За сравнение – всички останали служби като Държавна агенция „Разузнаване“, ДАНС, Държавна агенция „Технически операции“, та и Националното бюро за контрол на СРС, представят годишни доклади пред парламента. Та чак някои от тях може да бъдат открити по институционалните сайтове.

Не така обаче стои въпросът с НСО, чийто доклад няма да откриете никъде. И той не е интересен с това как са похарчени парите на данъкоплатците, защото е ясно – близо 92 процента от него отиват за заплати, осигуровки, гориво и поддръжка на автомобили и почивни станции. Той е интересен с това как се взимат решенията кои да бъдат охраняваните лица и какви са били заплахите срещу тях. Но това не присъства в менюто, нищо, че се плаща. 

Службата, която освен с охраната на неизвестни за обществото лица, извършва луксозен превоз и стопанисва почивни бази, където да отдъхват т.нар. ВИП-ове, разполага с един от най-раздутите бюджети сред останалите спецслужби. През последните три години той бележи трайно нарастване, въпреки че НСО страда от траен недостиг на кадри. За 2016 г. парите за НСО са били 34 млн. лв., за 2017 – 37.2 млн. лв., а за тази година достигнаха 37.4 млн. лв. В тези сметки не влизат регулярно отпусканите през годината допълнителни средства от централния бюджет, както и допълнителните пари за председателството, където службата се проявява предимно като транспортна фирма.

Това нарежда наследника на Управлението за безопасност и охрана (УБО) при Държавна сигурност на второ място сред най-скъпите спецслужби у нас след ДАНС. Външното разузнаване има по-нисък бюджет, като едва тази година той скочи с почти 10 млн. лв. отгоре. И въпреки това със своите 34.4 млн. лв. пак не успя да достигне харчовете на НСО.

Резюмето от всичко казано по-горе е просто: НСО е най-безотчетната, най-секретната и „златна“ за данъкоплатеца служба за превоз и охрана.

Ако към това се добави и статута ѝ на военизирана част, която на всичкото отгоре не влиза в състава на Въоръжените сили, изводите ще са още по-стряскащи, а това прави службата опасен инструмент за репресии и влияние. Нека добавим и това, че със порочния специален закон  за държавните гардове бяха предоставени някои „екстри“, като например да задържат с помощни средства „опасни“ граждани и дори да упражняват сила над деца и жени.

Държавната „съкровищница“ НСО трябва да бъде съхранена на всяка цена и битката за нея ще бъде жестока. Кой, как и защо „напусна“ Ангел Антонов от поста му вероятно няма да стане ясно. Това, което разбрахме от правителството обаче, е, че са помислени варианти и началникът на най-непрозрачната, тайна и скъпоплатена служба в България ще посрещне пенсионирането си зад граница на дипломатически пост. Това трябва да ни подскаже и какво ще установи прокуратурата за злоупотреби в НСО. Това НСО, което Антонов ръководи и за което е пряко отговорен. Защото иначе е страшно само да се поразсъждава над това, че служители са съобщили за злоупотреби на работното си място, като са предпочели за това да не уведомят началника си. Тоест, той или присъства в сигналите или индиректно е замесен в твърдените нарушения. Друга опция няма, защото е ясно, че не Антонов е сезирал прокуратурата.

Има и трети вариант и той е някой да е бил „помолен“ да пусне такъв сигнал, за да злепостави Антонов. Това обаче води към друг жанр.

При всички положения трябва да се наблюдава много внимателно кандидатурата за следващ началник на НСО. Настоящият беше назначен с безцеремонно незачитане на законодателството. Веднъж направено, това води до други нарушения, а от написаното по-горе стана ясно, че те не липсват.

Така че – следете кандидата. Не е нужно да е популярен. Той ще бъде следващият пазител на „Светия Граал“ за националната сигурност.

Още по темата

16/07/2017

Общество

НСО утвърди ВИП-екстра - „инцидентен шофьор“

22/02/2016

Анализи и Коментари

Защо охраната на Местан е тайна, а охраната на Делян е за пресконференция

26/06/2014

Разследване

Шефът на НСО станал генерал в хипотеза на война