Възможности и последствия при промяна на данъчната система в България

Юлиан Войнов
02 юли 2020 в 18:09 | 3199 |2

Промяна на данъчната система и на замяната на пропорционалния (плосък) данък с прогресивен има смисъл само ако доведе до повече приходи в държавния бюджет. Въвеждането на пропорционално данъчно облагане, което води до намаляване на данъчните приходи и оттам до намаляване на преразпределителната роля на държавата всъщност, има по-скоро наказателен характер към тези, чиито данъци се повишават, без същевременно да дава възможност за засилване на ролята на държавата в подкрепа на хората с ниски доходи или в ситуация на необходимост от социална подкрепа.

Принципно тезата за по-ниско данъчно облагане, което да остави повече средства в ръцете на работещите, е смислена и със сигурност ще срещне подкрепа сред мнозинството от населението. Въпросът е, че подобен подход отслабва държавата, а именно аргументът за слабата държава е основен сред поддръжниците на промяната.

Основен принцип на данъчното облагане

Основният принцип, който следва и би трябвало да следва данъчната политика още от времето на Адам Смит, е принципът за справедливостта. Според него данъчното облагане трябва да съответства на възможностите за плащане на съответните индивиди. Т.е. всеки данъкоплатец плаща такива данъци, които отговарят на неговия данъчен капацитет без оглед на ползите, които получава от предоставяните от държавата блага. Данъчният капацитет би следвало да се базира върху съвкупното благосъстояние на данъкоплатците. Благосъстоянието обаче е неизмерима категория, тъй като включва освен материални, но и нематериални категории като свободно време, щастие, късмет, семейна среда и т.н. От тази гледна точка в теорията за индикатор на данъчния капацитет се взимат фактори, които могат да бъдат наблюдавани и коректно измерени от страна на държавата, а именно: дохода, потреблението и имуществото.

В икономическата теория има различни концепции за данъчното облагане, които разглеждат данъците като вид жертва от страна на данъкоплатците в полза на държавата. Нито една от тези концепции обаче не предопределя коя данъчната система и какво данъчно облагане е единствено справедливо. Защото има много други фактори, които са в основата на избора на данъчното облагане и тези фактори са: еластичността на пределната полезност на дохода, скоростта, с която пределната и средната полезност на дохода се изменят и други. като в зависимост от тези фактори данъчното облагане може да бъде пропорционално, прогресивно или дори регресивно.

Деформиращото влияние на данъците

Трябва да се има предвид, че основният проблем на данъчното облагане е, че то променя относителните цени на стоковите и факторните пазари и в крайна сметка деформира поведението на потребителите, работещите и инвеститорите. Преките данъци, например, променят отношението на работещите към избора „труд – свободно време“. Данъчното облагане не касае свободното време на индивидите и когато данъчната система е с висока степен на прогресия по отношение на индивидуалните доходи, то индивидите с по-висока производителност на труда, получаващи по-високи доходи, могат да решат да намалят усилията си в работа за сметка на повече свободно време. При такъв избор обществото губи част от своето благосъстояние, което остава неизработено и държавата се развива по-бавно спрямо други държавни с по-ниски данъци, които стимулират по-голяма икономическа активност.

Косвените данъци също имат деформираща сила, но се смята, че тяхното негативно въздействие е много по-малко, когато стоките се облагат с една и съща данъчна ставка, отколкото когато има множество диференцирани ставки. Ако приемем, че цените на стоките и услугите в една държава са пазарни и отразяват действителните алтернативни разходи, то въвеждането на косвен данък с еднаква ставка върху тях ще повиши техните цени пропорционално, без да променя съотношението на пазарните цени. Когато се въведат обаче диференцирани данъчни ставки, ценовите пропорции в икономиката се променят и те вече не отразяват действителните алтернативни разходи, а започват да влияят върху потребителския избор и създават условия за необосновани както потребителски, така и инвеститорски решения, които при промяна на конюнктурата могат да се окажат губещи в дългосрочен план.

Данъчната система в България и възможности за нейната промяна

През 2008 г. в България беше въведено пропорционално данъчно облагане върху индивидуалните и корпоративните доходи, т.нар. плосък данък, с постоянна (еднаква) пределна данъчна ставка в размер на 10% без необлагаем минимум.

Както беше посочено, този вид данъчно облагане е най-неутрално по отношение деформацията на цените и стимулите на икономическите агенти. Вариант на този вид данък е пропорционалният данък с постоянна (еднаква) пределна данъчна ставка, но с необлагаем минимум. При този вариант на пропорционалното данъчно облагане, доходът на данъкоплатците до определен размер не се облага с данък, а над тази граница се прилага отново еднаква постоянна данъчна ставка. Ясно е , че при този вариант данъчната ставка следва да бъде по-висока от тази при варианта с необлагаем минимум, за да може да компенсира данъчните приходи, които няма да бъдат получени в следствие на необлагаемия минимум.

Размер на данъчната ставка при въвеждане на необлагаем минимум

Въпросът, който е интересен в случая на България е каква би трябвало да бъде данъчната ставка, ако плоският данък в страната бъде заменен с пропорционален данък с еднаква пределна данъчна ставка, но с необлагаем минимум. Важно е в случая да се направи уточнение дали необлагаемият минимум се приспада от доходите на всички данъкоплатци, т.е. от всички доходи първо се приспада необлагаемият минимум, а след това се прилага еднаквата данъчна ставка за горницата над този минимум или не се облагат само доходите под необлагаемия минимум, а всички останали доходи се облагат с еднаквата ставка изцяло. И двата варианта са възможни, като и двата варианта бяха предлагани от политически сили в хода на дебата за промяна на данъчното облагане в страната.

Ако приемем, че необлагаемият минимум е равен на минималната работна заплата (МРЗ) за страната и използваме наличните данни за броя на лицата, които заплащат данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) и платения данък за 2018 г. по групи и категории, то се оказва, че данъкът на физическите лица следва да се увеличи на 12%, ако не се облагат само лицата с доходи равни или по-малки от МРЗ, а тези с доходи над този праг се облягат изцяло. Трябва да се има предвид, че под необлагаемия праг ще попаднат почти 1.7 млн. души, които представляват около 54% от общия брой работещи в страната. Въвеждането на необлагаем минимум би оставило в ръцете на хората с най-ниски доходи около 50 млн. лв. месечно или по около 30 лв. на човек.

Ако се избере алтернативният вариант, а именно от всички доходи първо да се приспада необлагаемият минимум, а след това да се прилага еднаквата данъчна ставка за горницата над този минимум, то загубата за бюджета би била значително по-голяма, което би довело до повишаване на данъчната ставка до и над 15%. Ако допуснем равномерно разпределение на доходите в отделните групи от таблицата, то при този вариант на данъчно облагане, за да се компенсира загубата на приходи, данъчната ставка следва да се увеличи на 15%. Тъй като разпределението на доходите в групите не е равномерно, а във всяка група по-голяма част от доходите са струпани в долната ѝ част, то реалистично е да се очаква, че данъчната ставка ще бъде по-голяма от 15% и ще трябва да се доближи повече до 20%.

Идеи за прогресивно данъчно облагане

Пропорционалното данъчно облагане обаче се счита от част от българското общество като несправедлив и в публичното пространство постоянно има призиви за замяна на данъчното облагане на доходите на физическите лица, а и на корпоративните данъци с прогресивно данъчно облагане. Както беше вече посочено, принципът на справедливостта не предопределя избора на една или друга данъчна система на облагане. Разбирането, че по-високите доходи следва да се облагат с по-високи данъчни ставка има исторически корени, предвид данъчната система, която преобладаваше в България десетилетия преди промените през 2008 г., както и, разбира се, наложилите се отново по исторически причини данъчни системи в развитите държави и в света изобщо.

Плоският данък беше въведен в България от правителството на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев от БСП през 2008 г.. През последните години най-сериозен застъпник за връщане на прогресивното данъчно облагане е именно БСП. Партията има множество инициативи и конкретни законодателни предложения на данъчна система с прогресивно данъчно облагане. На базата на едно от последните подробно разписани предложения на партията за замяна на данъчното облагане с прогресивно може да се направи анализ как биха се променили данъчните приходи в бюджета в следствие на промяната. Използвайки отново данните за 2018 г. и прилагайки предложената скала на облагане от БСП с малка модификация поради липса на по-детайлно групово разпределение на доходите, изчисленията са представени в таблица 2.

Както се вижда от таблицата, замяната на плоския данък от 10% с прогресивно данъчно облагане с необлагаем минимум, който се приспада от всички доходи, а в отделните етажи на данъчната скала с по-висока ставка се облага само горницата от дохода, попадащ в съответния етаж, а не целия доход, ще доведе до загуба на бюджетни приходи в размер на почти 1 млрд. лв. На база на данните за 2018 г. де факто по-високи данъци ще платят само лицата, получаващи доходи над 4,000 лв., което в случая са общо 34,000 души. По-високите данъци върху доходите на тези лица обаче не може да компенсира спада на приходите от по-долните групи. Тук отново трябва да се направи уточнението, че калкулациите са направени при допускане за равномерно разпределение на доходите в отделните облагаеми групи. Тъй като разпределението на доходите в групите обаче не е равномерно, а във всяка група по-голяма част от доходите са струпани в долната ѝ част, то реалистично е да се очаква, че загубата на бюджета от данъчни приходи ще бъде по-голяма и може да достигне дори половината от приходите от ДДФЛ, които за 2019 г. са малко под 4 млрд. лв. При подобно неблагоприятно развитие на бюджетните приходи вариантите за решаване на този проблем са два:

- Перманентно намаляване на преразпределителната роля на държавата чрез бюджета, като делът на бюджетните приходи и съответно бюджетните разходи бъде намален значително под настоящите нива от около 38% от БВП

- Увеличаване на други видове данъци, включително косвени такива.

Ако се избере първият вариант, той най-вероятно би бил приветстван от голяма част от населението и бизнеса, но всъщност би омаловажил основният аргумент, с който се прави една такава промяна на данъчната система, а именно повече приходи за държавата и увеличаване на нейната преразпределителна роля в помощ на по-бедните слоеве от населението. Защото ако целта не е тази, а просто е да се увеличи данъчното облагане на по-богатата част от населението, като същевременно се свият бюджетните приходи, то тази промяна би била самоцелна и просто би имала характер на наказание за богатите, отколкото на някакво смислена визия за държавно управление.
Ако се избере вторият вариант и загубите на бюджетни приходи от въвеждането на пропорционално данъчно облагане се компенсират с вдигането на други данъци, то това обезсмисля цялото усилие за промяна на данъчната система.

Следва да се отбележи, че няма вариант на прогресивно подоходно облагане с подобни данъчни ставки, посочени в четвъртата колона на таблица 2 и с въведен необлагаем минимум, приспадащ се от доходите на всички данъчни етажи, който да доведе до по-високи приходи от тези, които бюджетът събира понастоящем от пропорционалния данък. Тук дори не става въпрос за стимулите, които ще получат данъкоплатците с най-високи доходи да се опитат да избегнат повишеното данъчно облагане. Такива стимули безспорно ще се появят, което ще намали допълнително данъчните приходи в бюджета от ДДФЛ спрямо настоящите нива. Възможност за увеличаване на приходите от ДДФЛ спрямо сегашните нива има единствено в случай, че необлагаемият минимум не се приспада от всички лица с доходи над него. Това означава обаче, че данъкоплатците с доходи минимално надвишаващи необлагаемия минимум ще плащат значително по-високи данъци от тези, които получават точно необлагаемия минимум или малко под него. Това се разглежда като несправедлив подход и именно поради тази причина подобни идеи се отхвърлят до този момент.

Възможност за увеличаване на данъчните приходи от ДДФЛ при прогресивен данък с необлагаем минимум има възможност единствено при данъчни ставки, достигащи за високите етажи на доходи до и над 35%. Едно възможно предложение за прогресивно нарастващи данъчни ставки, при които бюджетните приходи от подоходния данък са по-големи от настоящите би било следното:

Както се вижда от таблица 3, при увеличение на данъчната ставка за лицата с доходи между 2000 и 3000 лв. на 20%, за тези между 3000 и 4000 лв. на 25%, за тези в диапазона 4000 – 9000 лв. на 30% и за тези с доходи над 9000 лв. на 35%, то тогава приходите от ДДФЛ биха били по-големи от настоящите с малко под 200 000 лв. Този извод обаче, извън чистото математическо упражнение, е доста спорен, предвид факта, че подобни данъчни ставки със сигурност ще предизвикат не само стимули за избягване на данъчното облагане, но със сигурност ще променят изцяло и бизнес средата в страната и най-вероятно ще отблъснат сериозни инвестиции, които биха предпочели държави с по-ниски данъчни ставки. Разбира се, възможно е прогресията да бъде по-плавна в средните нива на доходи, което обаче означава, че ставките за най-високи доходи ще трябва да достигнат размери от порядъка на 50-60%, което би превърнало събирането на някакви данъци при тези ставки в България малко вероятно.

Разбира се, направените по-горе изчисления касаят само директния ефект от замяната на пропорционалното данъчно облагане с прогресивно. Привържениците на промяната аргументират ползите за икономиката с факта, че освободените от данъчно облагане ресурси (за групите, чиито данъчни задължения ще намалеят) ще се върнат в икономиката, ще повишат икономическия оборот и потреблението и в крайна сметка отново ще се постъпят в бюджета под формата на данъци върху потреблението и де факто бюджетът няма да загуби приходи, а ще спечели. Контрааргумент на тази теза е, че постъпвайки в държавния бюджет приходите от ДДФЛ отново се връщат в икономиката под формата на бюджетни плащания – текущи и инвестиционни. Разбира се, за предпочитане е средствата да остават в ръцете на икономическите агенти, които най-добре знаят какво да правят с тях, но въпросът е, че тези средства похарчени независимо по какъв начин няма да окажат съществено въздействие върху икономическото развитие и няма да доведат до по-голям растеж, защото средствата са едни и същи и само механизмът за тяхното изразходване е различен. Има вероятност обаче повишеното търсене, ако допуснем че спестените средства от данъци ще се насочат изцяло към потребление, което не е безспорно, да доведат до по-висока инфлация, какъвто феномен често се наблюдава при по-сериозно вливане на пари в икономиката. Повишаването на цените обаче е другият механизъм, по който се отнема реалната покупателна способност на населението. Трябва да се има предвид, че дори и да няма подобен инфлационен ефект и икономическият импулс от повишеното потребление да е реален и забележим, то той би затихнал в рамките на няколко месеца, след което наличните икономически проблеми и най-вече сериозното неравенство в страната (измервано чрез коефициента на Джини) ще остане. Защото неравенството в следданъчните доходи, което се опитва да реши промяната в данъчното облагане, не може да бъде решено чрез смяна на вида използвани данъци. То има много по-комплексен характер и е свързано с нивата на корупция в държавата, с непрозрачния начин, по който се изразходват средствата от държавните поръчки, с покровителстването на определени бизнеси за сметка на други, което демотивира хората да инвестират и да развиват бизнес и т.н. и т.н. При наличие на толкова много проблеми, които са в основата на икономическото, и социалното а и на политическото състояние на държавата, промяната на данъчната система би получила някаква краткотрайна електорална подкрепа, но е изключително нереалистично да се очаква да промени в положителна посока икономическата и бизнессредата в страната.

И не на последно място следва да бъде отчетен фактът, че по-висока данъчна тежест ще понесат не само най-богатите, но и всички с доходи над 4000 лв. Подобни доходи, в рамките на 4000-10,000 лв. в момента получават инженерите и компютърните специалисти, както и някои други аналитични и изследователски професии, което са в основата на икономическия просперитет в съвременния свят. Трябва да се посочи, че една от важните причини, поради която високо квалифицирани специалисти предпочетат да работят в България пред възможностите, които имат в другите европейски държави, както и големи технологични фирми да отварят развойни офиси в страната, това е ниското данъчно облагане на труда и печалбата. Всъщност именно този аргумент Агенцията за инвестиции използва в своите реклами и анонси за привличане на чуждестранни инвеститори. И именно това е причината ИТ и аутсорсинг клъстера в България да расте с такива бързи темпове през последните години. Увеличаване на данъчното бреме върху най-иновативните и проспериращи индивиди и фирми в страната за сметка на пониженото облагане на най-ниско квалифицираните и образовани е трудно да се възприеме като добра атестация за развитието на държавата.

Пълният текст на анализа може да прочетете в блога на автора. 

Препоръчани материали
Trabajo

Рейтинг : 5325

07.07 2020 в 22:24 2
+ 0
- 0
стегнато и подредено.
...
щом може теца на доган да получава десетки милиони за студен резерв, а държавният "марица" - да виси на милиард лева субсидии - не може да искаш от един работещ човек патриотично да обере този луфт.

така че всякакви вопли за скандинавия, германия и тяхната социалност са уместни, но имат един друг адресат.
ds

Рейтинг : 8130

03.07 2020 в 11:47 1
+ 0
- 0
извода е, че у нас всичко е перфектно както е. няма нужда от промяна. интересно как съществуват икономиките на скандинавските страни, германия- страни, известни освен със силните си икономики, но и силни като социални държави.