Всеки ден от Каракас идват все по-тревожни новини. Президентът Николас Мадуро, неговото обкръжение на ключови постове в силовите министерства и във Върховния съд, от една страна, и опозиционното парламентарно мнозинство, от друга, вече практически са прекратили диалога се готвят за решителната схватка, която трябва да премахне двувластието в страната.

Въпреки освобождаването от затвора на някои опозиционери, главният – Леополдо Лопес още е зад решетките. Николас Мадуро не изпълни реципрочното си обещание да го освободи, в отговор на решението на отиващия си президент Барак Обама да помилва стария борец за освобождение на Пуерто Рико и лидер на марсистките Въоръжени Сили за Национално Освобождение Оскар Лопес Ривера. Той излезе на свобода, преди Обама да сдаде поста.

Двете страни на политическото противостоене заемат непримирими позиции, заплашвайки да го доведат до въоръжен конфликт. Ако това наистина се случи, ще бъде пълен крах за така наречения «ляв завой» в цяла Латинска Америка и, разбира се, тотално ще компрометира съюзниците на Венецуела по блока АЛБА. Те ще останат в изолация на субконтинента.

Падането на боливарианците и подриването на стабилността на другите страни от АЛБА ще увеличи международната изолация на Русия и практически ще я лиши от възможността за военно-политическо присъствие в Западното Полукълбо. Перспективата за оттегляне на Раул Кастро, неизвестността дали ще победи Ленин Морено на президентските избори в Еквадор на 18.02.2017 г., даже невидимата засега опасност от социално-икономическа дестабилизация на Никарагуа, в случай на провал на проекта за строителство на транс-океанския канал, могат да ликвидират резултатите от пътуванията на двамата руски президенти – Владимир Путин и Дмитрий Медведев из Латинска Америка.

Най-стабилната страна в АЛБА на този етап е Боливия. Обаче, там и действащият президент Ево Моралес, и неговият «вице» и бъдещ приемник на поста Алваро Гарсия Линера официално обявяват, че строят в индеанистката държава «нарко-социализъм». Така, те сами стесняват възможностите си за военно-политическо сътрудничество с Руската Федерация.

Налице е обаче, тенденция за превръщане и на Венецуела в нарко-държава. Повод за подобно твърдение (зад което стоят вече много аналитици, предимно в испано-езичния свят) стана назначението за първи вице-президент на бившия министър на вътрешните работи и правосъдието и настоящ губернатор на щата Арагуа - Тарек ел Аиссами. За него в САЩ е издадена международна заповед за арест, заради нарко-трафик и връзки с признатата от американското законодателство за терористична организация «Хизбула». Тъмната личност на новия (той е само на 42 години) втори човек във венецуелската върхушка потвърждава тенденцията за овладяване от страна на араби от Ливан и Сирия на политически и бизнес-върхове в Латинска Америка. Неговият баща, известен във Венецуела като Карлос Зайдан (неговото истинско име е Зайдан ел Амин ел Аиссами) в младостта си беше съратник на самия Саддам Хюсеин и е предал познанствата и престъпния си статус на сина си.

Тарек ел Аиссами е свързван с венецуелския нарко-картел «Лос Солес» (слънцата). Вече дълги години за главатар на този картел се смята бившият първи вице-президент и председател на Асамблеята Диосдадо Кабельо. В последно време обаче, има достатъчно доказателства, че е отстъпил мястото си на младия и пробивен ливански друз Тарек ел Аиссами. През 2013 г. той е организирал в Пуерто Ордас тайна среща на най-високо равнище. На нея са присъствали, освен него, братът на Уго Чавес и нов министър на културата Адан Чавес, двама високопоставени функционери на колумбийските ФАРК и двама известни бойци от «Хизбула». Един от тях: ливано-венецуелецът Гази Насреддин е втори човек във венецуелското посолство в Сирия. През 2007 г. именно той е организирал в Дамаск среща между Николас Мадуро и лидера на «Хизбула» Хасан Насрала. (За това пише книгата си «Бумеранг Чавес» бившият приближен на Чавес и Мадуро Линдзи Салазар).

Трябва да се отбележи, че Хасан Насрала и ливанските араби, заели ключови позиции в икономиката и политиката на държавите от Латинска Америка, без излишен шум ще поддържат Тарек ел Аиссами във властта. Сред тях си струва да се отбележат сегашният президент на Бразилия Мишел Темер, неговият бивш аржентински колега Карлос Менем, двама бивши президенти на Еквадор Джамил Мауад и Абдала Букарам, най-богатият човек в Мексико ( а за кратко и в целия свят) Карлос Слим и т.н.

Ливански арабин е и бившият венецуелски вице-президент Елиас Хауа, който продължава да работи в правителството. Той, Ерика Фариас и самите Адан Чавес и Николас Мадуро са особено приближени на Раул Кастро. От друга страна, Адан Чавес, също както и сегашният венецуелски министър на вътрешните работи генерал Нестор Реверол също подлежат на арест в тези страни, които признават и изпълняват международните заповеди за арест, издадени в САЩ. В обосноваването на тези заповеди може да се намерят любопитни данни: 90% от произведения в Колумбия кокаин е прехвърлян от бойци от ФАРК във Венецуела, с помощта на високопоставени служители на местните силови държавни органи. Последните, разбира се, вземат голям процент от печалбата. Тя се използва за покупка на оръжия и тероризъм.

Отчаяните опити на боливарианците да удържат властта и да предотвратят задълбочаването на социално-икономическата катастрофа се изразяват в назначаване на компетентни кадри на ключови министерски постове: за министър на финансите и икономиката е назначен компетентният аналитик, университетски преподавател, депутат от щата Мерида Рамон Лобо; министър на петролната промишленост стана Нелсон Мартинес, на мястото на Еулохио дел Пино. Пред тях стои нелеката задача да оправят положението в страната, докато Николас Мадуро удържа властта, с цената на тежки репресии (на 13.01.2017 г. има нови 132 арестувани опозиционни политици). И когато производството на петрол във Венецуела удари дъното.

Новият председател на Асамблеята, един от лидерите на опозицията Хулио Борхес вече обяви Николас Мадуро за снет от президентския пост (решението беше отменено от Върховния Съд). Последният, от своя страна, създаде ново полицейско подразделение «Антиголпе» (против преврат), което трябва да го защити от опитите за въоръжено завземане на властта. На 14.01.2017г. верните му армейски подразделения започнаха военно учение. То лесно може да се превърне в подавяне на демонстрации на парламентарното мнозинство и във война.

За целта Николас Мадуро се кани да закупи още оръжие и амуниции от Русия и Китай (друг е въпросът дали ще може да ги плати, или ще ги получи даром). Ако в страната започне гражданска война, тя със сигурност няма да бъде спечелена от боливарианците: част от въоръжените сили със сигурност ще обърнат оръжието срещу тях. Рейтингът на Николас Мадуро вече е под 20%. Останалите 80% настояват за неговата оставка и са готови защитават позицията си със сила. Последната надежда на президента е предстоящото му пътуване за Москва и срещата с Владимир Путин. Мадуро вече присъди на Путин първата премия за мир на името на Уго Чавес и ще му връчи бронзова статуетка на покойния команданте.

Дали обаче Владимир Путин е готов да пожертва очертаващото се подобрение на отношенията със САЩ и стратегическото партньорство с Доналд Тръмп заради оцеляването на боливарианците във властта във Венецуела? Те доведоха най-богатата южноамериканска страна до социално-икономическа катастрофа, но обвиняват външния враг за всички сполетели ги беди. Сега се надяват Русия да ги поддържа така, както навремето правеше с Куба, с цел да запази геостратегическото равновесие. Дали Москва и сега се нуждае в изнесени напред военно-морски и военно-въздушни бази? На този въпрос ще има отговор в близките седмици.