Отворено писмо до премиера с безпрецедентно остри критики към всички еколози изпрати Националната гражданска коалиция „Природата за хората и регионите“. В нея влизат хората, гравитиращи около шефа на ПИБ и федерацията по ски Цеко Минев. Ръководител на коалицията е Филип Цанов, предишните декларации на „Природа за хората и регионите“ са подписвани от редица кметове, главно от конфликтните райони. Досега основната дейност на коалицията бе борбата за отстраняване на вече бившия директор на парк „Витоша“ Тома Белев. Писмото до премиера има 8 точки, подобно на статията „8 промени, които ще убият горите“, която Тома Белев публикува в OFFNews.bg. Първият акцент обаче този път е актуалната борба със софийските глутници и пречките, които еколозите създават за решението на проблема. „Необмислената игра с екологичните страхове на хората у нас започва да придобива застрашителни размери. Този подход е изключително печеливш за хората, които са превърнали опазването на околната среда в доходоносен бизнес. Подмяната на истинските ценности, свързани с опазването на природата, не води до нищо добро за развитието на страната. Притиснати от протести на т. нар. „екологични сдружения” вече няколко български правителства взимат изключително грешни управленски решения, което оказва огромно негативно влияние върху цялото икономическо развитие на страната“, се казва в увода на писмото до премиера. Финалът пък е обръщение към Бойко Борисов, в което се изразява надежда, че той няма да се подаде на „режисираните протести“ на еколозите. Ето 8-те точки, по които коалиция „Природата за хората и регионите“ атакува еколозите. 1. В момента един от най-дискутираните проблеми в страната е за бездомните кучета. През 2008 година под натиска на природозащитни организации се приема закон, даващ повече права на бездомните кучета от колкото на изоставените деца в домовете за сираци. Да не говорим, че изискванията, които са заложени в този закон, за жизнени и битови условия на кучетата, далеч надвишават финансовите възможности на държавата. В следствие на това се оказва, че издръжката на едно безпризорно куче е по-голяма издръжката на едно дете. 2. Няма голям инфраструктурен проект в България, който да не „обгрижен” с няколко протеста, в следствие на което резултатът е безсмислено харчене на пари. Емблематичен пример в това отношение е „тунелът за мечки” на граничния пункт Илинденци между България и Гърция. Бяха похарчени 57 000 000 лев за съоръжение, по което не мечки, но и буболечки не минават. Натискът за безсмислени харчове продължава и по трасето на автомагистрала „Струма”. Този път се наложиха да бъдат изградени между Даскалово и Дупница надлези за мечки, вълци и костенурки, на стойност над 12 000 000 лева. Една справка в КАТ Перник и КАТ Дупница доказва, че никога по този път, който е най-натоварения в цяла България, не е имало инцидент с диви животни. Да не говорим, че в по – голямата си част трасето минава през равнинни местности. 3. Отново под натиска на „зелените” се внедриха биогорива на пазара в Европа, както и в България. Освен че оскъпяват и крайната цена на продукта се оказаха и по-сериозните замърсители на околната среда от конвенционалното гориво. Негативния ефект на това не свършва до тук. По признание на ЕК производството на биогоривата рязко увеличи цената на зърното, следвана от фуражите и от там дойде и екстремното поскъпване на хранителните стоки. Сега това се отчита като една от глобалните причини за рецесията в Еврозоната и се набелязват мерки за намаляването на това влияние. 4. Природозащитниците се наложиха и се обяви такъв мораториум върху изследването на природните богатства на страната, че сега не можеш и кладенец вода да си изкопаеш в собствения двор. Категоричният отказ за проучването на залежи от шистов газ ни обрича на плащане на все по-скъпа енергия. Единствения им довод е, че във Франция било забранено проучването, но освен, че във Франция има 56 ядрени реактора, вече се възобнови дебата за проучването и добива на шистов газ, защото „това е една голяма възможност, която никоя страна не трябва да отписва”. Това каза министърът на индустрията, енергетиката и цифровата икономика на Франция Ерик Бесон. 5. Капитулацията на държавните институции пред „зелените” ярко се изяви при предходното правителство, когато 34% от територията на страната бе включена в Натура. Всяко тяхно искане е удовлетворявано и така станахме европейски шампион по зони в Натура без да направим социално-икономическа преценка дали обявяването на такива големи защитени територии няма да влоши жизнения стандарт на хората, да доведе до обезценяване на земята и до по-голяма безработица. Както и всъщност се случи. Големият проблем е, че в голяма част от тези територии няма какво да бъде опазвано, това са най-обикновени земи. 6. Преди дни отново „зелените” се противопоставиха и на изграждането на тунела под Шипка, който освен че ще има огромна икономическа полза с облекчаването на цялата транспортна схема на страната, ще допринесе и за драстично намаляване на катастрофите с жертви по този така опасен път сега. 7. Запазена марка е и избирателно прогонване на инвеститори. Съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда всички инвестиционни проекти подлежат на ОВОС (Оценка на въздействие върху околната среда) или екологична оценка. Дадена е възможност тези оценки да се обжалват пред Административния съд. Срещу 10 лева такса за гражданските организации за обжалване, процесът се шиканира, продължава обикновено над 2 години, като голяма част от проектите се обезсмислят и не се реализират. В момента се водят десетки такива дела. 8. Поредните протести и свързаните с тях манипулации са по повод промените в Закона за горите. Предстои на второ четене в пленарна зала да се гласуват текстове, които отстраняват наложените забрани и дават възможност блокирани проекти от много години да могат да се реализират при стриктно спазване на българското екологично законодателство. Изграждането на 120 км нови писти, обслужващите ги лифтове и съоръжения, в никакъв случай няма да нарушат екологичното равновесие у нас. Няма и да доведат до „поголовно” изсичане на гори, още по-малко до природни катаклизми, замърсяване на водата или пък представлява нерегламентирана държавна помощ. Промените в Закона за горите належащи особено сега в условията на икономическа криза, когато всеки лев в инвестиции и работно място са ценни и защото касаят пряко цели региони с над 500 000 души население. Писмото завършва с извод, че резултатът от прекомерното съобразяване с акциите на екоорганизациите е намаляване на инвестициите, отказ от проектите, увеличаване на харчовете от страна на държавата за нецелесъобразни еко програми, от което следват ниски доходи, безработица, престъпност и обезлюдяване на цели райони.