Ето какво цели Ердоган с военната намеса в Либия

Даниел Белът, Дойче Веле
04 януари 2020 в 18:58 | 7881 |0

Ердоган твърди, че в Либия ще окаже помощ на свой приятел и партньор - международно признатото правителство на страната. Но с намесата си във военния конфликт там Анкара преследва основно други интереси. Ето какви, според анализ на Даниел Белът за Дойче Веле:

Турция ще подкрепи с военна сила либийското правителство на министър-председателя Файез ас Сарадж в битката му срещу армията на генерал Халифа Хафтар. Неговата т.нар. Либийска национална армия се опитва да превземе столицата Триполи и контролира обширни райони в източната част на раздираната от гражданска война африканска държава.

Как Анкара оправдава военната операция?


От лятото на 2018 г. Турция е в икономическа криза. На този фон мнозина се питат защо при това положение, и особено след военната намеса в Северна Сирия, турското правителство иска да предприеме втора скъпа военна операция. Според президента Реджеп Ердоган, турската намеса цели да защити законно избраното правителство на Либия от "военния барон" Хафтар. Анкара казва още, че действа по покана на Ас Сарадж, който през ноември подписа споразумение за военно сътрудничество с Турция. Но е повече от ясно, че за Ердоган залогът е по-голям.

Какво иска да постигне турското правителство?

Популярността на турския президент в момента отслабва с бързи темпове. Валутната и икономическата криза са причина за изтъняващата подкрепа към Ердоган от страна на турските избиратели. На местните избори през март 2019 г. той претърпя позорни изборни поражения в много турски градове - първият сериозен негов провал в дългата политическа кариера на иначе успешния турски президент.

За да се противопостави на тази тенденция, Ердоган разчита на изпитани средства: той разпалва националистическите чувства на турците, представя страната за влиятелен играч в кризисния регион и така успява да спечели точки в своя полза - особено в консервативните религиозни среди. Патетично Ердоган припомня, че също и основателят на съвременната турската държава Мустафа Кемал Ататюрк е воювал в Либия по време на Османската империя. А това, че военните операции в Северна Сирия и Либия се провеждат на територията на бившата империя, у мнозина събужда блянове за стария блясък на Турция. Има предположения, че Ердоган може да се опита да изтегли редовните президентски избори, които трябва да се проведат през 2023, още за тази година. С националистическата си реторика той се опитва да стегне редиците за себе си.

Каква е връзката с газовите залежи край Кипър?

С военната операция в Либия турското правителство преследва също и икономически интереси. Споразумението, което Ердоган сключи с международно признатото правителство на ас Сарадж през ноември, не е само за военно сътрудничество - има и договореност за разширяване на морските граници в полза на Турция, с което Анкара получава достъп до богатите запаси от природен газ край бреговете на Кипър.

Гигантското газово находище южно от Кипър беше открито преди десетина години. Находката се превърна в ябълка на раздора, тъй като от 1974 година третият по големина средиземноморски остров е разделен на гръцка (южна) и турска (северна) част, като и двете страни претендират за правото да добиват газ в региона.

(Гръцката) Република Кипър се позовава на международното морско право, което гарантира на всяка държава с достъп до море „изключителна икономическа зона“ (ИИЗ), която се простира на 200 мили в открито море. Всички природни ресурси, разположени в тази морска зона, могат да бъдат добивани от страната. В случая с Кипър този регламент е по-сложен, защото Анкара разглежда т.нар. „Севернокипърска турска република“ като суверенна държава - със собствена изключителна икономическа зона.

Международната общност не признава Северен Кипър за независима държава, а оттук и останалите средиземноморски държави не смятат, че Турция има права над находището на природен газ. В деня, в който турският парламент одобри военната операция в Либия, Израел, Кипър и Гърция подписаха споразумение в Атина за изграждане на Източносредиземноморски газопровод (EastMed). Близо 1 900-километровият тръбопровод е предназначен да осигурява природен газ, който се добива край бреговете на Кипър и Израел, до Гърция, и оттам до други европейски страни, например Италия. Анкара никога не е седяла на масата за преговори. Ердоган многократно е подчертавал, че не желае Турция да бъде изключена от подобни проекти. Следователно споразумението с либийското правителство цели да прекрати тази международна изолация на Анкара.

Каква е ролята на Русия?

В края на октомври в Сочи президентите на Русия и Турция - Владимир Путин и Реджеп Ердоган - постигнаха съгласие за прекратяване на бойните действия и на турската военна операция в Северна Сирия. Кремъл е един от ключовите играчи както в Северна Сирия, така и в Северна Африка. Москва подкрепя противоположната страна в либийската гражданска война - тази на бунтовническата армия на генерал Хафтар. Следващата сряда (8 януари) Ердоган и Путин ще се срещнат отново. Така двамата лидери ще имат възможност да обсъдят също и обстановката в Либия и евентуално да дадат насока на бъдещите събития.

Няма коментари към тази новина !