Около 17,5 милиона души в Германия са на възраст над 65 години. Много от тях избират да прекарат пенсионните си години в чужбина, напр. в България. А какви възможности предлага самата Германия за живот на старини - разказва българската редакция на Дойче веле:

В Германия над 20 процента от населението на страната са хора на възраст над 65 години - около 17,5 милиона души. Ако не им стига пенсията, някои от тях могат спокойно да живеят добре в чужбина. А в самата Германия има различни възможности за живот на старини.

Домовете за възрастни хора

По последни данни в Германия има 14 500 домове за възрастни хора. Те са основно три типа: в първия обитателите сами поддържат домакинството си, могат да се обслужват сами и имат нужда само от минимална помощ; във втория жителите също нямат нужда от особена помощ, но могат да разчитат на почистване, предоставяне на храна и на съдействие при воденето на домакинството; в третия тип домове се полагат стационарни грижи за безпомощните хора, които могат да разчитат на 24-часова помощ. Третият тип домове са особено разпространени.

Само пет процента от тези домове са общински, дейността на над половината от домовете се финансира от благотворителни организации. Средната стойност на месечната издръжка в такъв дом е 1 700 евро.

Пенсионерите често плащат сами за престоя си, а част от разходите се покриват от застраховки. Размерът на личната вноска зависи от финансовото положение на човека. Но във всеки случай престоят дори и в не твърде скъп дом за възрастни хора в Германия излиза най-малко хиляда евро месечно - още повече, че пенсионерите трябва сами да покриват и разходите за ремонт на тези заведения и тяхното обслужване.

Специално оборудвани жилища

В последните десетилетия има големи промени във формите за живот на възрастните германци. Огромното мнозинство - 2,6 милиона от общо 3,4 милиона имащи нужда от специални грижи - живеят самостоятелно и изобщо не мислят да се местят в дом. Оптималното решение е в построените специално за възрастни хора жилищни комплекси, където съществува възможността за безбариерно придвижване. Там всеки разполага със свой апартамент, където са създадени условия за комфорта и сигурността на възрастния човек. Всички стаи са разположени на едно ниво: няма нито стълбища, нито прагове. Ваните или душкабините са снабдени със специални седалки и подлакътници.

По правило тези комплекси се строят в райони с добра инфраструктура, на пешеходно разстояние от аптеки, супермаркети и поликлиники. Но живеенето в такъв комплекс определено не е евтино - излиза средно 1 500 евро месечно. Но може да стигне и до няколко хиляди.

Да разчиташ на асистент

Алтернатива за пребиваването в дом за възрастни хора може да бъде и оставането в самостоятелно жилище (специално оборудвано, адаптирано към потребностите), в което могат да се получават всички необходими услуги чрез службите, предоставящи асистенти за обгрижване на възрастни хора - медицински заведения, социални организации, фирми за почистване.

Тук не става въпрос за редовните контролни посещения на социалните и медицинските работници, а за нещо повече: асистентът помага на възрастния човек и в домакинството, било то за почистване, пране или гладене, като в такива домове се доставя и храна. В тези жилища има бутони за спешно повикване на медицински персонал. Помощ може да бъде потърсена по всяко време на денонощието.

В този вид жилищни комплекси нерядко се създават обществени пространства, в които съседите могат да си общуват, да обсъждат последните новини, да поиграят заедно, да пеят и свирят. Целта е да не скучаят самотните хора, да не се затварят между четири стени и да не губят вкуса към живота. И в тези комплекси месечният наем излиза към 1 500 евро - поне.

Общежития за възрастни хора

Има и още един вариант: няколко самотни пенсионери, обединени от общите си възгледи и интереси, наемат жилище и живеят в него заедно - като семейство. Всеки има отделна стая, където може да се уедини, ако иска. А желаещите да си общуват се събират в кухнята или в хола, за да готвят или гледат телевизия заедно, обменят информация, разговарят, организират си празници.

Тези общежития за възрастни хора стават все по-популярни в Германия. Това е разбираемо: техните обитатели се чувстват част от общество, на което можеш да разчиташ за подкрепа, и в което никой не се чувства изоставен на произвола на съдбата. Да не говорим, че тази форма на живеене помага да се спестят немалко пари.

Под един покрив със студент

"Жилище срещу помощ" - така се нарича концепцията, разпространена в последните десетилетия в много германски градове. Идеята е следната: човек, останал сам на старини и живеещ в къща или в апартамент с по-голяма площ, дава част от жилището си на студенти, които участват само в плащането на режийните разноски. Всичко останало е безплатно, но при условие, че квартирантът помага за воденето на домакинството: пазарува, чисти, разхожда кучето.

Количеството работни часове зависи от квадратурата на заеманата площ. Пример: ако ползва стая от 15 квадратни метра, студентът трябва да отработи 15 часа месечно. На фона на постоянно увеличаващите се наеми в големите германски градове, този вид общежития се радват на все по-голямо търсене.

Далеч от Германия

Дори и с малка пенсия от порядъка на хиляда евро месено, възрастните германци пак биха могли да тънат в лукс – но далеч от родината, информира „Меркур" и посочва къде има такива възможности.

На първо място е Прага, която не е само любимо място за посещение на туристите, но има какво да предложи и в ценови план. Там хиляда евро са достатъчни да си наемеш жилище близо до Стария град и да живееш добре. А и не е далеч от Германия. България също е атрактивна: София заема второто място, като изрично се подчертава, че градът предлага много културни събития. Авторите на информацията са изчислили, че 688 евро месечно са напълно достатъчни за добър живот в София.

Други градове в списъка на "Меркур" са Бурса в Турция, Мангалор в Индия и Кейптаун в ЮАР.