Как пряката демокрация понякога прегазва човешките права: примери от Швейцария

Йоханес Ритер 06 октомври 2019 в 19:35 11808 4

Берн

Невероятно, но факт: през 1980-те години Швейцария е допуснала тежки нарушения на човешките права – от принудителни стерилизации до сексуални злоупотреби. Как е било възможно това тъкмо в страната на пряката демокрация?

Мнозина с право се възхищават на Швейцария. Това се дължи не само на безспорните природни красоти, които тя притежава, но и на факта, че някога бедната селска държава отдавна се е превърнала в индустриализирана страна, в която преуспяват както повечето швейцарци, така и многото чужденци, които междувременно съставляват една четвърт от населението. Предприемачите и инвеститорите оценяват правната сигурност. А в много други страни завиждат на швейцарците заради пряката демокрация. В международен план страната, която неизменно поддържа своя неутралитет, посредничи в различни конфликти по света, приела е организации като ООН, Червения кръст и Световната търговска организация, така или иначе се радва на отлична репутация. Швейцария е смятана за лоното на мирното и консенсусно многоезично съвместно съществуване, социалното равенство и международното хуманитарно право.

Разбира се не всичко е перфектно. Отново и отново на швейцарците им се налага да си задават неприятни въпроси. Например, каква е била връзката на Швейцария с преследването на евреи по времето на националсоциализма в Германия, или каква е била ролята на държавата в случаите на откъсвани от семействата им и предоставяни на чужди домакинства деца, т.нар. Verdingkinder.

Тежки нарушения на човешките права

Освен това независима комисия установи безпрецедентни нарушения на човешките права в Швейцария през 20-и век. В началото на 1980-те години властите са задържали повече от 60 000 души, чието поведение не съответствало на преобладаващите буржоазни ценности и морал. Например, всеки, който е бил смятан за „мързелив“, „разпуснат“ или „пияница“, е можело да бъде изпратен в затвор или психиатрия без официална присъда. Не рядко се е стигало до тежки посегателства - от принудителни стерилизации и осиновявания до сексуални злоупотреби и изтезания.

Как е могло в държава като Швейцария, която никога не е била възприемана като тоталитарна и несправедлива държава, в продължение на десетилетия да се извършват подобни злодеяния?

За да разберем отговора на този въпрос трябва да вникнем в разбиранията на швейцарците за това какво е право. Докато в Германия основният закон и неговият защитник, Федералният конституционен съд, са непоклатимата мярка за правовата държава, швейцарското право възниква пряко от волята на народа. По-висша инстанция от волята на народа не съществува. Ето защо всяка обикновена инициатива, предприета от гражданите, автоматично става част от конституцията на Швейцария. Тук я няма институцията на конституционния съд. В съзнанието на швейцарците дори не присъства идеята решенията на народа да бъдат преразглеждани от съдебната власт, или дори коригирани. Гражданите имат последната дума. Върховният съд в Лозана, чиито съдии се избират от парламента на принципа на пропорционалното партийно представителство, също е сравнително безсилен. Това разбиране за закона дава известна възможност за произвол. Решенията да бъдат вкарвани в затвора хора, кривнали от правия път - прелюбодейците, мързеливите, пияниците и т.н. - са вземани от общинските председатели, т.е. от хора, които са били избрани от народа и следователно го представляват. Така те не се отклоняват от общото разбиране за това какво е правилно. През периода Бидермайер основна морална ценност е била сдържаността, която не е включвала прояви на толерантност. Освен това швейцарците имат силна вяра в своите институции, именно защото знаят, че те имат последната дума. Въпреки това много хора не се знаели колко брутална и нечовешка понякога е ставала атмосферата в институциите. Но и не са се опитвали да разберат.

В огледалото

Швейцарците смятат себе си за “нация на волята”, обединена не от общи етнически корени или общ език, а преди всичко от реална или въображаема външна заплаха. Като сравнително малка държава Швейцария винаги е трябвало да демонстрира единство, за да утвърди себе си. И онези, които са се отклонявали от тази норма, са предизвиквали възмущение и са били застрашени да бъдат отхвърлени от обществото. От малките общини през кантоните до федералното правителство: швейцарците мислят от позицията на колектива, чието благополучие зависи от личния принос на всеки един гражданин. Личните свободи и достойнства на индивида остават на заден план.

Швейцарците твърде късно и бавно започнаха да осмислят тъмните глави от своята история. Това може да е свързано с факта, че заради елементите на пряка демокрация в политическата система, всеки трябва да се чувства отговорен. Много по-лесно е да посочиш с пръст „онези там горе“. Но в Швейцария “онези там горе” всъщност са народът. А да накараш народа да погледне в огледалото, в което ще види своите грешки, е още по-трудно.

Йоханес Ритер - Frankfurter Allgemeine Zeitung

Дойче веле; заглавието е на OFFNews

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

6015

4

Ехо

11.10 2019 в 20:20

Харесва ли ви, или не - това е демокрацията, а нашето, както и масово по света, е не повече от псевдо демокрация! Именно тя, дава продължителна користна власт и корупцията!

23293

2

Стефан

07.10 2019 в 00:39

Да, "майданна" държава. И правото на съдията Линч.
Прочее, парите им са от военното наемничество, много векове. И досега диво милитаризирано място. Броят на прословутите албански бункери е смешно малък, в сравнение с онова място, което по същество е укрепрайон, цялата територия. Освен пълните комплекти военно снаряжение, което всички военнозадължени семейства държат вкъщи.
Бетонобойните бомби не се интересуват от тая работа, но те хорицата си вярват. Макар че през двете световни войни никой не ги е превземал, не защото се е страхувал от тях. А по взаимна договорка - да има къде да се срещат разузнаванията на всички страни, за да въртят дипломацията и търговията. Курвинските въпроси се решават в публичния дом, все пак. Особено ако мадам е стара курва.