Консултантката на филма за Чернобил: В СССР не казваха ОК, нямаше и храна за котки

Американският сериал "Чернобил" демонстрира сензационна точност при възпроизвеждането на съветската действителност. Как е постигната тя? ДВ разговаря с консултантката на филма.

Роман Гончаренко - DW 09 юни 2019 в 17:50 26021 9

Чернобил, фотоархив

Снимка novayagazeta.ru

Един от големите плюсове на вдигналия много шум американски сериал "Чернобил" е неговата изключителна точност при възпроизвеждането на съветската действителност. И в това няма нищо случайно - сред консултантите на сценариста Крейг Мазин е украинката Елена Козлова-Пейтс, която от 20 години живее в Съединените щати и почти случайно се свързва с Мазин, когато разбира, че подготвя филм за ядрената авария – тя сама му предлага услугите си и той незабавно я ангажира.

Режисьорът бе влюбен в своите герои

"Не съм имала много работа по филма - сценарият беше почти перфектен", разказва Козлова, която споделя пред Дойче Веле някои детайли от сътрудничеството си с Мазин. Например в една сцена от първата серия, която показва как ученият Валерий Легасов малко преди да се самоубие оставя на котката си паничка с храна. Първоначално в сценария е било записано, че той оставя „котешка храна“ в паничката.

А по това време в СССР не е имало специална храна за котки - детайл, която Крейг няма как да е знаел. И той незабавно нанася корекции за този епизод.

"Много ме впечатли това, че човек, който никога не е бил в тази част на света и дълго време не я е познавал, само за няколко години е успял да се доближи в такава степен до историята и културата ѝ. А най-много от всичко ме порази това, че Крейг направо се бе влюбил в своите герои", споделя консултантката.

Двамата със сценариста работели съвместно най-вече върху диалозите, в които били променяни отделни думи. На няколко пъти, например, се срещала думата "окей", която определено не се е използвала в Съветския съюз през 1986, особено пък в средите на партийните членове или миньорите. Или друг епизод - когато пожарникарят Василий Игнатенко се събужда и двамата с жена си тръгват да видят от прозореца какво е станало – по сценария той носел тениска, а тогава тениските бяха рядкост - хората носеха потници, казва Елена Козлова-Пейтс.

Филмът често е критикуван за това, че в сериала прекалено често се чува обръщението „другарю“. В едно свое интервю Мазин казва, че това се дължи отчасти на факта, че на чужденците им било много трудно да произнасят обичайните руски обръщения по собствено и бащино име. А що се отнася до сцената, в която виден партиен ръководител от Минск е показан как пие водка в кабинета си, консултантката не смята, че това е прекалено - все пак са минали цели 33 години от онези времена, много от нещата са се позабравили, а и подобни случаи със сигурност е имало.

В памет на героите и жертвите

Покрай работата си по филма консултантката открива и за себе си нови факти, свързани с Чернобил. "Бях ученичка и помня какво се случи тогава. Отлично помня и манифестацията на 1 май 1986-та, помня лятото, в което не биваше да събираме липов цвят, имаше и много други забрани. Бащата на момчето от съседната къща замина за Чернобил още в първите дни след аварията и когато се върна, почти веднага почина. Бях много впечатлена - човекът се бе пожертвал заради другите."

Според Козловска, сценаристът на "Чернобил" е искал точно това - да направи сериал в памет на онези, които са страдали и са се пожертвали. Важно е и обстоятелството, че трагедията е поставена в контекста на другите съветски престъпления срещу човечеството, срещу гражданите на страната. А най-важно - по думите на консултантката - е показването на героизма на главните действащи лица, на начина, по който са се опитвали да се борят с невидимия враг, за да спасят хората в региона и в цяла Европа.

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23293

10

Стефан

09.06 2019 в 23:19

Да, а дружелюбието и взаимопомощтта бяха естествената реакция на всички към всеки. Тогава нямаше даже битови престъпления.

23293

9

Стефан

09.06 2019 в 23:17

Между коловозите - хиляди хора, с чисто нови военни униформи. Без железария по тях. На всякаква възраст - запасняци.
Километри такова, и топло. И над всичкото това - тишина. Чуват се само мухите, и дрънченето на лъжиците в консервените кутии.
Бил съм на много лоши места, но такова не съм срещал никъде. Страшно.

23293

8

Стефан

09.06 2019 в 23:07

Знаеш ли, по него време там имаше не само руснаци.
Когато се пльоснах там, три дни преди белята, смятах че знам руски. Оказа се че не особено, но други хора го знаеха по-малко и от мене.
Майната му - аху-ихи - колегата от България носи водка, пък тука сух режим - всички разбираме всички езици.
Сам не съм от ядрените, но повечето в нея група бяха специалисти по ядро и частици, а един - изобщо от главните дозиметристи у нас. И тутакси тръгна каналът за информация от тяхната ядрена катедра към нас, а от нас - към другите.
В гастрономите, например, милицията стоеше само, за да не се бутат. "Граждани, има за всички, не е ограничено!"
На улицата хората сваляха мърлявите си сакенца, за да ги наметнат на някое дете, което видимо само. И се оглеждаха за милицията, да го заведе в автобуса.
А след две седмици попаднах на гарата в Киев. Тя не е по-голяма от нашият град Радомир, примерно. Коловози, коловози, коловози ...

12678

7

ovgun

09.06 2019 в 22:36

То и за това драматизацията се различава от реалността.
Военни с автомати прибират миньорите, които пък копат по патки.
Дали режисьорът е влюбен в персонажите, няма никакво значение, защото нямат нищо общо с обикновения руснак, който е простоват и дружелюбен, а не някакви троснати и напрегнати поамериканчени персонажи.
И да си беше направил труда да разгледа повечко документални филми в ютюб. Telecon Documentary са публикували дори интервюта между ликвидатори, миньори, и др. сурови кадри. Доста по пленяващи и интересни, да не кажа реални.

23293

6

Стефан

09.06 2019 в 20:29

Ордере, напиши за това. Не ща и да си представям колко ще ти е тежко, но кълбото все отнякъде трябва да тръгне да се разплита.
С каквото мога - ще ти помогна да бъде публикувано. Нещо уж мога.

705

5

order

09.06 2019 в 19:14

Абе много мераклии мечтаеха за Москва, ама при всеки случай се завършва я с разходки в Париж, я си пикаеха ПЪРВИ в райхстага, докато съюзниците най накрая доклецат до Берлин!!!!

705

4

order

09.06 2019 в 19:08

Мдааа, а сега пускайте и другият филм!!!!!!
Мойто дете си отиде на 20 години от американските умни бомби с обеднен уран в Югославия.....
Да пукнат в ада, дано!!!!!

23293

2

Стефан

09.06 2019 в 18:52

Дойче сере пак се е изсрало в последния абзац. На тема престъпленията срещу човечеството.
Няма лошо в следващата си статия да осветят темата за разликата между техногенните аварии, свързани с нови технологии, и хвърлянето на атомни бомби върху градове, в които няма военни обекти. Освен лагери за собствени военнопленници.