Крадци на природа: за безобразията, бетона и мутрите български

Евгений Дайнов - Дойче веле
05 юли 2020 в 14:53 | 6551 |1

В Европа всички живо започва да гласува за зелените, а при нас зелените протести са най-големите от години. Какво се случва?

Случва се това, че след дългогодишен период на политически маниащини, както от ляво, така и отдясно, хората зажадняха да чуят нещо нормално, човешко, неекстремно и неманиашко. И чуха това от Зелените.

Три са очевидните преимущества на Зелените, които им гарантират стремително увеличаваща се публика. Първо, етика: те изразяват нормалното за човеците разбиране за това, кое е добро и кое е лошо. Второ, логика: те посочват онези връзки между явленията, които инак остават скрити под празно или лъжовно говорене на пишман-идеолози и на заинтересовани страни. Трето, стил: за разлика от всички останали на политическия терен, Зелените не разделят, а събират; не гледат с лош и преценяващ поглед, а право в очите.

Етика

Всяка пролет зелени и зеленеещи граждани организират доброволно почистване на плажове, планински върхове, гори, реки, езера, дерета и морета. Това очевидно е добро, тъй като да е мръсно е лошо. Тази пролет доброволци-водолази извадиха 40 автомобилни гуми само от едно от заливчетата край Созопол. Добре ли е, че местните си хвърлят гумите в морето и боклука в реките? Не, лошо е. И всички разбират това.

В тия случаи етиката е директно свързана с политиката, както посочват още Платон и Аристотел. Ето как. Защо, пита се, гражданите чистят природата, след като за това си има цял куп държавни институции, на които същите тези граждани плащат заплати, та да не допускат гуми в морето и сметища в дерета? Защото институциите, вместо да си вършат работата, са на разположение на всякакви мутри, феодали, мошеници и тарикати. Които замърсяват. И ето как от етика произтича политически извод: държавните институции са отвлечени от частни интереси и работят против интересите на гражданите.

Нещо неясно? Тази яснота, правеща тежкия провал на българската държава виден за всички, привлича благосклонно внимание към Зелените, докато всички останали политически субекти от девет дерета аргументи носят, за да докажат, че замърсяването на природата е нещо добро за човеците.

Ясната етика дава и небивала яснота в политическите преценки, което публиката също схваща с лекота. Излиза, например, някакъв деятел и съобщава, че хотелският комплекс на Алепу е брегоукрепително съоръжение. Ако прилагаме елементарните правила на етиката, което зелените хора правят, веднага става ясно следното: този деятел краде от нашата обща собственост, каквато е природата; или е слуга на онези, които крадат, пък ако ще да е най-големият началник на най-важния „контролен орган”.

Логика

Тъй като нито са потопени в схеми за крадене, нито са жертва на маниашки идеологии, Зелените лесно схващат – и ясно обясняват – връзките между явленията. Ето пример. Според Конституцията на Република България, черноморското крайбрежие е изключителна държавна собственост и там никой не може да строи бетонни грамади. Крайбрежието обаче е застроено. Зеленият човек мисли логично и отсъжда: щом е застроено, значи е нарушена Конституцията. А тя има пряко действие. Същевременно, за нищожни сделки няма давност, т.е. всяка такава може да бъде срината във всеки даден момент, стига държавата да иска да прилага собствената си Конституция. Защо, продължава да разсъждава зеленият човек, всички тези сделки, довели до гъмжащ от мутри бетон, стоят непокътнати? Защото държавните органи работят за бетона и за мутрите, а не за законността и за гражданите.

Нещо, пак да питам, неясно? Неясни са обясненията на отсрещната страна: развитие, частна инициатива, правата на местните (същите, които си хвърлят гумите в морето), хората преди бръмбарите и пр. За всеки човек със здрав разум е ясно обаче, че няма как строителните мераци на хора, хвърлящи си гумите в морето, да стоят над Конституцията.

Бидейки наясно с логиката, зелените хора са наясно и с причинно-следствените връзки. Пример е казусът „багер рови на Рилските езера”. Багеропритежателите твърдят, че решават проблем с прекалено многото хора, щъкащи из циркуса на езерата. Само че, знае зеленият човек, този проблем е свързан с наличието на съвършено незаконен лифт, строен от едни мутри и днес опериран от други мутри, който качва горе двукраки същества с лъскави анцузи и груби гласове, които бродят като бизони и оставят след себе си празни бирени бутилки и останки от варено пиле, завито във вестник. Възстановяваш законността – махаш лифта – и проблемът е решен. Вместо това властта праща багер, който да направи чакълирани пътеки за анцузите, които пътеки първият сняг ще свали в езерата.

Кой тук прави очевидно коректните причинно-следствени връзки? Зелените или Министърът на околната среда? Кому ще повярва средно почтеният човек? А повечето хора в България са именно такива.

Стил

В днешното време на разделения и караници, Зелените предлагат позиции и аргументи, които не разделят, а обединяват, тъй като стоят над всякакви възможни караници. Например: хората всекидневно, всекисекундно имат нужда от въздух, вода и храна. Тези неща идват от природата. Ако я тровим, ще дишаме отровен въздух, ще пием отровна вода и ще ядем отровна храна. Кое тук би могло да доведе до разцепления и идеологически баталии? Всички са съгласни; няма как да не са, освен ако не са клинично луди. Друг е въпросът какво различни групи хора правят с това си съгласие.

Преди три години трънчани, заплашени от нахлуването на златодобивници, които да отровят водата, въздуха и земята им, проведоха референдум и не допуснаха това да се случи. Бяха наясно, че никакви пари не могат да заместят липсата на вода. По същото време обитателите на Тетевен минаха на воден режим. Защо? Защото градът се захранва с вода от горски извори. Те съществуват, докато съществува гората. Няма гора – няма вода. В продължение на години мутри изсичаха горите над Тетевен. Местните знаеха, че ще останат без вода – и не направиха нищо. Днес нямат ни гора, ни вода.

Тук е, накрая, може би най-важната роля на Зелените, която им носи все по-голямо признание: да помагат на хората да защитят онова, за което знаят, че е истина – че с разрушена природа няма нито въздух, нито вода, нито храна. В Трън и на много други места местните поискаха и получиха помощ. И си имат и въздух, и вода, и храна. В Тетевен и на много други места решиха да наведат главици. В такива случаи дори най-зелените от Зелените нищо не могат да направят.

Страхът е смърт. Живи остават онези, които се съпротивляват. Нищо чудно, че днес, когато гражданите по света решиха да се съпротивляват, в Европа всички живо започва да гласува за зелените. А при нас зелените протести са най-големите.

Б. ред. - Статията на проф. Евгений Дайнов препечатваме от Дойче веле.

Препоръчани материали
emanuilis

Рейтинг : 9945

06.07 2020 в 22:08 1
+ 0
- 0
Имайки предвид, че Г-н Дайнов се беше хванал манипулативно да защитава местната власт в с. Синеморец при опита й да изгради БАР на плаж „Липите", написаното горе ми звучи като демагогия.

https://m.offnews.bg/news/Turizam_75/Otriazaha-dostapa-do-plazh-Lipite-kraj-Sinemoretc-zaradi-stroezh-na_633520.html