Популярният германски писател Владимир Каминер е живял в Москва до 1990 година. В интервю с Жана Немцова за "Дойче веле" той разказва за "рускоезична Германия" и нейните политически пристрастия.

Жана Немцова: В Германия станахте известен със сборника разкази "Russendisco". След това написахте над десет книги. И всичките на немски език. Защо все на немски?

Владимир Каминер: Живея в Германия вече 27 години. Тук широката публика не разбира другите езици. Странно би било да общувам с германската публика на някакъв чужд език. Според мен, читателите не бива да се делят по национален признак. Наскоро се върнах от панаира на книгата във Финландия - в Турку представях германската култура с книгата "Russendisco". През последните години постоянно пътувам из Германия. И на срещите идват много руснаци, при това не само читатели. Идват такива едни млади и здрави момчета с боксьорски носове, по анцузи. Идват и силно гримирани блондинки на високи токчета. И казват: "Може ли да се снимаме с теб, Владимир? Ти си си наш!" Те научиха немски. Заинтересуваха се от германската култура. В мен навярно откриха изразител на някакви общи черти.

Жана Немцова: През февруари излезе от печат новата Ви книга "Goodbye Moskau". Тя е посветена на стогодишнината от Октомврийската революция. Какво е посланието на тази книга?

Владимир Каминер: След анексията на Крим неочаквано възникнаха много въпроси. Получавах покани за интервюта, за някакви конгреси. И започнах да изнасям доклади на теми от рода на: "Какво се върти в главата на Путин?", "Какво се случи с руснаците? Къде сбъркаха?" и пр. И всички тези въпроси, връхлетели Европа, кото че ли бяха насочени към мен. Когато се задълбочих в тях, разбрах, че зад тези политически събития стои дълбоката човешка трагедия. Много хора увиснаха между миналото, което дълго време не искаха да разберат, и бъдещето, което още не е дошло. Всъщност този Съветски съюз никъде не се е дянал. 70 години наред хората строяха бъдещето, забравяйки за настоящето и затваряйки очи за своето минало. В юбилейната година постоянно чувам, че това било нашето общо минало. Няма таково нещо. Няма никакво общо минало. Всеки има свое собствено минало.

Жана Немцова: Миналата години писателят Владимир Сорокин каза в едно интервю, че е разочарован повече от постсъветския човек, отколкото от съветския. И Вие ли имате такова усещане?

Владимир Каминер: Аз обичам хората, за разлика от Сорокин, навярно. Не съм разочарован. Това са пълни глупости. Глупаво е да наричаш хората и страните "лоши момчета". Руснаците са нормални хора, те просто имат проблем с властта.

Жана Немцова: В книгата "Russendisco" има много иронични описания на руснаците, живеещи в Германия.

Владимир Каминер: Дойдох в Германия през 1990 година. Живеехме в общежитие за чужденци. Там имаше хора от най-различни нации. С много от тях поддържам контакт и до днес. Но по принцип, 90 процента от тези хора се адаптираха към тази нова реалност. Запазиха си някои празници, навици и традиции, но по принцип тези хора са европейци. Те осъществиха своето гражданско право да бъдат част от Европа.

Жана Немцова: Мнозина смятат, че Путин е много популярен сред рускоезичното население. Вярно ли е това?

Владимир Каминер: Хората, които идват при мен, не обичат Путин. А тези, които го обичат, не обичат да разказват за това. Безусловно пропагандата действа и тук, но тя целенасочено се прицелва в рускоезичното население. Много пъти съм забелязвал това - в социалните медии, както и на сайта "Живеем в Германия", където сред всякакви обяви за попупко-продажби и безплатни подаръци, на всеки 20 минути излизат и политически новини. И всичките от един и същ източник. Това дори не е "Алтернатива за Германия", а някакво още по-дяснорадикално крило на тази алтернатива. Най-мръсният възможен боклук. И това безусловно не е случайно.

Жана Немцова: Вярно ли е, че много от руските преселници от бившия Съветски съюз подкрепят дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия? Много от рускоговорящите имат двойно гражданство и могат да гласуват на предстоящите избори.

Владимир Каминер: Моят добър приятел, политологът Александър Морозов посети една среща на рускоезичните родители. Има такава организация в Германия, която обединява многочислени рускоезични общности. Тази организация никога не се е увличала от политиката. Хората в нея са занимават с детските градини за рускоезичните, с преподаването на руски език в училищата. И изведнъж те се срещат с представители на политическите партии. На срещата присъстват представители на всички партии, включително и на "Алтернатива за Германия". На срещата е и дядото на Лиза - момичето, което с личната си "драма" едва не разпали световна война. Днес дядото на Лиза е герой и звезда. Той не каза нищо за Лиза. Каза, че ние сме възпитани в християнска култура, че не можем да допуснем пълзяща ислямизация на Европа и че сме против това. Смешно е, разбира се. Ако се съди по възрастта му, той не е израснал в християнска култура, а в съветска, където гонеха поповете, а в черквите отглеждаха картофи. Въпреки това сега дядото на Лиза е представител на християнската култура. Случват се и такива неща...

Жана Немцова: Вие все пак сте мизантроп...

Владимир Каминер: Не, не е така, уверявам Ви. В това аз виждам проява на нарастващо гражданско самосъзнание. Подобни хора се заинтересуваха от това, което става в Германия. И започнаха да възприемат тази страна като своя.

Още по темата

24/03/2017

Зимни

Овечкин прослави дружбата между Русия и Америка

20/03/2017

Свят

Русия не може да живее със Запада – и без него също

19/03/2017

Политика

Плевнелиев: Русия се меси във вътрешните ни работи, Путин иска разделение на ЕС