За властта - и за стандартите, които й позволяваме

Емилия Милчева | 23 април 2019 в 07:17 | 7612 |0

Когато лидерът на управляващата партия ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов казва, че те (ГЕРБ - бел. а.) са наложили стандарта „виновните да си подават оставката“, той е прав. Наистина има такъв стандарт. Доказателство са поредицата оставки от първото до настоящото му трето правителство.

Когато ДПС за втори път слага депутата си в националния парламент Делян Пеевски в листата за европейски избори, това също е стандарт. Случи се и при лидера на Движението за права и свободи Лютви Местан, и при сегашния председател на партията Мустафа Карадайъ. Стандарт е и неизменното му избиране за народен представител от 41-ия парламент насам.

Когато БСП казва, че тръгва за победа на европейските избори и за предсрочни парламентарни избори, това също е стандарт - политическата цел на всяка опозиция, а БСП е такава от дълго време, е да вземе властта. Този път социалистите включват като приоритет „битката за справедливост“ - и това вече е нестандартно. Но се вписва в стандарта, разкрит от Бисмарк, че най-много се лъже по време на война, избори и след лов.

Зад стандарта с оставките се крие липсата на присъди, зад стандартната поредна номинация на Пеевски - институционализирано задкулисие, зад стандартния призив на БСП - нагон за власт под мантрата за справедливост.

„Стандартът, който позволяваме, е стандартът, който приемаме“. Ще чуете това правило на курсове по мениджмънт, коучинг или от социални антрополози. Тоест - онова, което позволяваме на политиците с действията и бездействията си, ни дава право да вършим същото. Когато някои от тях крещят в пленарна зала и в ефира на големи медии, използват език на омразата, обиждат определени етнически групи и политически конкуренти, държат се агресивно на обществени места - и това минава безнаказано, част от обществото прави същото, на пътя, у дома, в междуличностните и междуобщностни отношения.

В рекламираната „Визия за България“ на съдебната реформа е отделена едва половин страница. БСП обещава да работи за: „повишаване на бързината на досъдебното производство; повишаване ефективността и качеството на наказателния процес, за гарантиране на обективността му и за отстраняване на възможностите за неговото затрудняване и забавяне; регулиране натовареността на съдиите, като гаранция за по-добър съдебен процес“. Наред с това казват, че ще създадат „инструментариум и гаранции за независимост на магистратите и за недопускане на натиск и влияние от страна на политически и корпоративни интереси“, а „основен критерий за кариерно развитие на магистратите да бъде броят на отменените актове“.

От изявлението на лидера на БСП Корнелия Нинова при представянето на кандидатите за евродепутати, се разбра, че надеждите, които има за българското правосъдие, са свързани с европейската прокуратура. „... Европа може да помогне на българското правосъдие, ако изградим силна, независима и подчинена единствено на върховенството на закона европейска прокуратура“. Същата позиция бе изразена в края на ноември м.г. от лидерите на партии от Вишеградската група, в това число и Нинова. Само че европейската прокуратура засега е в проект и дори да заработи през 2021 г., ще се занимава със злоупотреби с евросредства - престъпления срещу бюджета на ЕС като измами, корупция, изпиране на пари или сериозни трансгранични измами с ДДС. Какво предлага БСП - дотогава да чакаме европейската прокуратура или да си почистим преди това?

Впрочем, Корнелия Нинова призова и за сваляне на „правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, подкрепяни от ДПС“. Това значи ли, че ДПС, съюзник на социалистите в няколко управления, е в графата „противници“? Но тъй като познаваме и стандарта на двойните стандарти, в последваща ситуация могат пак да си колаборират. Ако позволим.

Стандартът на симулативните действия

Борисов говори за „оставки на виновните“, но също така и как му идва да вземе „един чук и където има тераси, покриви, да ги счупя и да приключваме“. В типичния си стил той се опитва да смали „Апартаментгейт“, който в действителност не опира до недекларирани тераси, а до много по-сериозни проблеми - за функционалната несъстоятелност на институции като КПКОНПИ, която не е проверила съвестно имуществените декларации на публичните фигури; за политическия подбор, който позволява издигане на хора, чиито имотни сделки на твърде ниски цени будят съмнения за корупция. Европейската комисия (ЕК) също видя проблема като проблем, не като тераса. Потвърди го първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс след среща с главния прокурор Сотир Цацаров в Брюксел. Тимерманс, който е и кандидат на Партията на европейските социалисти (ПЕС) за председател на бъдещата Комисия, заяви миналата седмица, че има основания случаят да бъде следен отблизо.

Но в България властта налага стандарта на симулативните действия, когато са засегнати интересите ѝ - същият стандарт, утвърдил и модела „Пеевски“.

Гражданското общество попречи на позиционирането на Пеевски като шеф на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) през 2013 г. Но не успя да спре последователното „изпиране“ (по израза на Полина Паунова от „Свободна Европа“) на имиджа му, извършено от политици, държавни и съдебни институции, пред широко затворените очи на управляващите, начело със самия Борисов. Така той не е съмнително забогатял, не е бил свързан с Корпоративна търговска банка (КТБ0, не го е предложил Сергей Станишев за шеф на ДАНС, не е приключил „Булгартабак“, а „Булгартабак“ не е бил замесен в контрабанда на цигари и т.н.

Никоя от парламентарно представените политически сили не говори за този модел. И това също вече е стандарт. Тогава как да вярваме на супергероите от „Позитано“ 20 в тяхната битка за справедливост?

Б. ред - Статията е от Дойче веле.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !