Защо ЕС да търпи една страна, която не знае какво иска

Николас Бусе
14 септември 2019 в 15:13 | 8388 |3
Лондон
Лондон

Преговорите за Брекзит не са концерт по желание, в който британците да си избират само онова, което им харесва. ЕС не бива да им прави повече отстъпки - време е да защитава собствените си интереси.

Европейският съюз не взе твърде активно отношение по политическото самоизяждане, което в момента наблюдаваме в Лондон. Брюксел е готов за преговори, но - противно на британските твърдения - не е променил основната си позиция относно Брекзита. Ако не бъде намерено по-добро решение, ЕС смята да се придържа към договорената сделка за Брекзит, включително и към оспорваното решение за ирландската граница. А този вариант не изключва и възможността за Брекзит без сделка. Не личи европейците да са толкова силно обзети от страх, че да са склонни на нови отстъпки пред Лондон, макар Борис Джонсън и неговите хора неуморно да разправят тъкмо това.

През четирите години след британския референдум за Брекзит Брюксел така и не успя да вземе нещата в свои ръце, макар от това да зависи немалко и за самия ЕС. Никой на континента не желаеше този Брекзит – или поне никой от лицата, които носеха политическа отговорност. Нещо повече дори: предприети бяха някои скромни реформи, които да накарат британците да останат в общността.

Но след като британците все пак решиха, че ще напускат, в Брюксел започна голямото чакане: първо Лондон да подаде официална молба за напускане, после да представи официална позиция за преговорите, и накрая парламентът да ратифицира договорената сделка за Брекзит. По принцип ЕС действаше правилно. В крайна сметка всяка страна от ЕС има суверенното право да реши дали иска да бъде част от общността, или не. А при какви точно условия британците желаят да напуснат ЕС – са длъжни да решат самите те.

ЕС трябва да ограничи вредите до минимум

Това обаче не означава, че европейците имат право да се държат пасивно. Останалите 27 страни-членки имат ясно дефинирани свои интереси и са възложили на ЕК задачата да ги брани. Най-важният от тях е ограничи до минимум вредите от Брекзита. А преговорите за Брекзит не са някакъв концерт по желание, в който британците да си избират само онова, което им се харесва. Мнозина в Лондон все още не са разбрали това, което личи и от спора за ирландската граница: Борис Джонсън очевидно не иска митнически проверки по границата между Република Ирландия, която е член на ЕС, и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. От друга страна Джонсън не желае страната му да остава в Митническия съюз. Но това би отворило широко вратите за контрабанда към Общия европейски пазар. И обратното: ако бъде затворена границата, съществува опасност конфликтът в Северна Ирландия да избухне с нова сила. ЕС няма как да е заинтересован от подобно развитие. Затова не е никак чудно, че в преговорите с Лондон така и не се намери по-добро решение от това британците (временно) да останат в Митническия съюз и Общия европейски пазар.

Друг основен интерес на ЕС е да има добри отношения с Великобритания след като тя напусне общността. Исторически погледнато, британците винаги са били свързани с континентална Европа - и в добри, и в лоши времена. Ако обаче британците все пак решат да си тръгнат, до голяма степен всичко ще зависи от личността, която ще ръководи британското правителство. Брекзитърите се кълнат, че искат да продължат да си сътрудничат с Европа, но по манталитет повече приличат на модерни пирати, които се опитват да извлекат най-големите ползи за себе си.

Опозицията пък се стреми да запази тесните връзки с Европа, най-вече в рамките на Общия европейски пазар. Докато британците са напълно разединени по този въпрос, затова ЕС няма как да им направи адекватни предложения. Нито един от съществуващите модели за отношения с трети страни (например с Швейцария, Норвегия или Канада) не изглежда достатъчно привлекателен за британците, за да се обединят около него. И в този случай правилото гласи: ЕС трябва да защитава своите достижения. Брюксел не бива да дава на британците повече, отколкото на останалите си партньори. В противен случай би застрашил съществуващите споразумения с тях.

Какво ще стане оттук нататък?

На първо време обаче е важно какво ще се случи до 31 октомври. По въпроса за ирландската граница напоследък се забелязва известно раздвижване в Лондон, което означава, че е възможно двете страни да се договорят по този въпрос. На това обаче не бива да се разчита, защото британският парламент остава напълно непредвидим. Така че е напълно възможно в началото на идния месец Борис Джонсън да превие глава пред Брюксел и да иска ново удължаване на срока за напускане.

Тъкмо по този въпрос обаче има сериозни различия между Берлин и Париж. Ако не настъпят някакви промени по съществото на спора, аргументът на Макрон ще придобие допълнителна тежест: защо ЕС да продължава да „носи на гръб" една страна, която изобщо не знае какво иска, и дори сама разрушава политическата си система? Това струва твърде много пари, а в най-лошия случай може да доведе до политически блокади в Брюксел. Британците може би действително трябва да напуснат ЕС, за да разберат какво точно искат. А после биха могли по всяко време да се върнат обратно - стига останалите в ЕС да ги желаят.

Николас Бусе, Frankfurter Allgemeine Zeitung

Препоръчани материали
Mayya

Рейтинг : 2217

14.09 2019 в 18:24 3
+ 3
- 0
БРЕКЗИТ...
UK:
- Искам еднорог!
ЕС:
- Единорозите не съществуват, но вместо това можете да имате пони.
UK:
- Гласувам против понито ви!
ЕС:
- Вече обсъдихме това подробно: пони или нищо.
UK:
- Гласувам против понито ви!
ЕС:
- Добре, тогава не получавате нищо.
UK:
- Аз гласувам против вашето нищо!
ЕС:
- Наистина не разбирате какво става, нали?
UK:
- Искам повече време да мисля за това!
ЕС:
- За понито или за нищо?
UK:
- Искам еднорог!
WOW

Рейтинг : 1054

14.09 2019 в 17:50 2
+ 0
- 11
Доста нахален шваба. По съществените въпроси са защо САЩ и ОК допуснаха обединение на една държава която разпали няколко войни в центъра на Европа. Или пък защо държавите от източна европа трябва да слушат същата държава която срещу малко субсидии получава затворен пазар за нейните стоки, привлича безплатно образовани кадри от изтока и необразовани такива от Азия, но пък срещу тези печалби не е готова да защити ЕС от агресията от Русия. Дори наобратно, сегашна Германия заради евтин газ и милион коли за Русия е готова да предаде Европа, вижте само какво работи бившия и канцлер.
456

Рейтинг : 1729

14.09 2019 в 16:17 1
+ 0
- 0
Баш концерт по желание си стана. Те напоследък британците си гласуват в собствения парламент разни неща, дето изобщо не би трябвало сами да ги решават, ама явно никой не го интересува. Е, освен няколко журналисти, ма кво ли пък зависи от тях.