Европейската комисия представи днес насоки за по-нататъшното свързване на европейските енергийни системи и за широкото въвеждане на водорода като гориво.

За да постигне целите си за безвредно за природата производство до 2050 година, ЕС трябва да въведе промени в енергийна си система, която днес създава 75 на сто от парниковите газове в Общността, се казва в съобщението на ЕК. Днес потреблението на енергия в превозите, производството и отоплението е свързано с различни правила, инфраструктура и дейности и така целите до 2050 г. не може да бъдат постигнати икономически ефективно, отбелязва комисията.

Свързването на енергийните системи предвижда гъвкавост и по-голяма ефективност, с намаляване на бюджетните разходи. Така например енергията, придобивана от слънчеви панели, може да се използва за зареждане на електромобилите. Отоплението на сградите може да бъде от близка фабрика, която работи на водород, добит с помощта на вятърна енергия.

ЕК предлага енергийната ефективност занапред да има ключова роля, с по-ефективно използване на местните енергийни източници. Съществуват значителни възможности за повторна употреба на отпадъчната топлина от производствата, за използване на енергия от биологични отпадъци, отчита комисията.

Допълва се, че би било добре все по-често да се използва електричество. Там, където това е трудно, ЕК насърчава използването на чисти горива, включително водород и биогорива.

Комисията препоръчва постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива. Водородът може да се използва там, където употребата на ток не е възможна, пояснява ЕК. Според комисията е необходимо да се търсят възможности за производство на водород с помощта на вятърна и слънчева енергия.

До 2024 г. ЕК възнамерява да подкрепи мощности за производството на поне шест гигавата ток от водород и добиването на до един милион тона водород. От 2025 до 2030 г. водородът трябва да се превърне в неразделна част от енергийната система с поне 40 гигавата и производството на до десет милиона тона водород в ЕС, се допълва в насоките. От 2030 до 2050 г. възобновяемите водородни технологии трябва да бъдат внедрени в голям мащаб във всички области, където преминаването към чисти горива е трудно.

Петролните изделия днес преобладават при превозите и като суровина за производството. Въглищата и природният газ се използват главно за производство на ток и за отопление. Електрическата и газовата мрежа се планират и управляват независимо една от друга. Това не може да осигури чиста икономика, пояснява ЕК.

Водородът може да се използва като изходна суровина, гориво или енергиен носител и средство за акумулиране на енергия и има множество възможни приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството. Най-важното е, че той не отделя CO2 и при неговото използване няма замърсяване на въздуха. Поради това той е важен фактор за намирането на решение за постигане на целта на Европейския зелен пакт за неутралност (Зелената сделка) по отношение на климата до 2050 г.

Изпълнителният вицепрезидент на ЕК по Зелената сделка, комисар Франс Тимерманс, заяви днес: „Приетите днес стратегии ще засилят европейската Зелена сделка и зеленото възстановяване и ще ни поставят твърдо по пътя на декарбонизиране на нашата икономика до 2050 г. Новата икономика на водород може да бъде двигател за растеж, който да помогне за преодоляване на икономическите щети, причинени от COVID-19. Развивайки и разгръщайки верига за чиста водородна стойност, Европа ще се превърне в глобален предводител и ще запази лидерството си в чистите технологии. "

Комисарят по енергетиката Кадри Симсън смята, че водородът ще играе ключова роля в това, тъй като намаляването на цените на възобновяемите енергийни източници и непрекъснатите иновации го правят жизнеспособно решение за неутрална за климата икономика.

Още по темата

09/06/2020

Интервю

Юлиан Попов: Позицията на правителството за Зелената сделка не е перспективна

17/02/2020

Анализи

Какво е Зелената сделка и как трябва да промени Европа