България не изпълнява задължения, произтичащи от правото на ЕС, в 5 области, поради което Европейската комисия е предприела през януари действия срещу страната ни.

Първата процедура е в сферата на земеделието и храните. България поддържа национален регистър на географските означения за селскостопански продукти и храни от 2008 г. В своето становище ЕК твърди, че националната закрила на географските означения не е съвместима с правото на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Посочва се още, че България е трябвало да закрие регистъра още от датата на присъединяване си към ЕС през 2007 г.

Страната ни има два месеца да отговори на писмото на Европейската комисия. Ако това не се случи, ЕК може да сезира Съда на ЕС. Ако съдът постанови, че сме в нарушение на правото на ЕС, той вероятно ще определи глоба, която обикновено е в размер на десетки, а понякога и стотици евро на ден за всяко нарушение и продължава да се трупа, докато нарушението не бъде отстранено.

Европейската комисия счита още, че България не спазва правилата относно околната среда. Според нея са налице нарушения при опазването на естествените местообитания и защитените видове, включени в мрежата „Натура 2000“. 

Държавите членки трябва да определят териториите, включени в списъка ЕС на териториите от значение за Общността (ТЗО), като специални защитени зони (СЗЗ). Трябва също така да бъдат взети необходимите мерки за опазване с цел поддържане или възстановяване на защитените видове и местообитания в благоприятно състояние. Това трябва да се случи в срок от шест години от включването на тези територии в списъка на ЕС като ТЗО. България обаче е определила само 9 от 230 такива територии като СЗЗ в рамките на изисквания срок.

Според ЕК има нарушения и в сферата на енергетиката. Те са във връзка с правилното транспониране на Директивата за енергийната ефективност. Тя е от 2012 г., като нейната цел е да установи обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС. Всички държави от ЕС са длъжни да използват енергията по-ефикасно на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление.

Европейската комисия изпрати допълнителни мотивирани становища до България, Кипър, Полша и Словакия за това, че не са транспонирали напълно в националното си законодателство директивата за борбата с изпирането на пари от 2015 година. „Навременното и правилно транспониране на правилата е от решаващо значение за ефективната борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както показаха няколко неотдавнашни скандали за изпиране на пари в ЕС“, се твърди в становище на Комисията, цитирано от БНР.

Също така България не е изпълнила Директивата за правоприлагането в областта на защитата на данните, твърди ЕК. „Правилата на ЕС гарантират, че личните данни на жертвите, свидетелите на престъпления и заподозрените лица са надлежно защитени“, се казва в становището на Комисията. Тя прикани България да преразгледа и правилата си за това как търговците могат да събират вземания от потребителите, за да бъдат в съответствие с европейското право за неравноправните клаузи в потребителските договори и да се осигури подходяща защита на потребителите в подобни случаи.