Следващият бюджет на ЕС: Големи цели, но няма пари

Георги А. Ангелов, Страсбург
12 февруари 2020 в 13:01 | 886 |1

Многогодишната финансова рамка на Европейският съюз за периода 2021 - 2027 г., за която все още не е представен проект от Европейската комисия, вече стана повод за сблъсък и спорове при дебат в Европейския парламент, който тази седмица заседава в Страсбург. Дебатите са по повод извънредна среща на Съвета на ЕС, организирана от председателя му Шарл Мишел по темата.

Държавите в Съвета на ЕС не могат да се разберат за размера на финансовата рамка за 2021 - 2027 г. Тя не е точно бюджет, а горен лимит на разходите, които ЕС ще направи през следващите седем години. Предложенията варират от 1% от брутния национален доход на всяка държава, подкрепяно от големите вносители в бюджета на ЕС, като Германия, Нидерландия и Скандинавските държави, до 1.3%, поискани от европейския парламент. Еврокомисията предлага бюджетът да нарасне до 1,14% от БВП на ЕС, но Германия се противопоставя, като се позовава на коалиционното споразумение на управляващата коалиция.

Ако не се стигне до съгласие в Съвета на ЕС бюджетът за 2021-2027 г. остане в размер от 1% от размера на европейската икономика. Това обаче означава, че ще е трудно и дори невъзможно да се достигнат високите законодателни цели, които си поставя парламентът и комисията. Освен Зелената сделка (Зеленият пакт, Зеленият курс), за осъществяването на която ще се необходими значителни средства за компенсации на засегнатите европейски и пари за развой, сред приоритетите на ЕП и ЕК са повече пари за отбраната на границите с увеличаване на състава на граничната агенция Фронтекс, образование, дигитализация и т.н. Ще трябва да се направят допълнителни съкращения в размера на кохезионните фондове и на парите за земеделие, което среща съпротива от различни държави. Една от причините за проблема със съставянето на бюджета е и “дупката в бюджета”, която се получи след излизането на Великобритания.

По принцип предложение за МФР дава Еврокомисията, решението се взема в Съвета, а Европарламентът само дава своето съгласие. Този състав на европейският парламент обаче е активен с предложенията си още преди началото на обсъжданията и не се изключва възможността да отхвърлят решението на Съвет.

В изказването си пред депутатите председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен изрази надежда държавите-членки да отделят достатъчно внимание и на новите приоритети на Европа. Защото "в деня, в който бюджетът бъде подписан, всички ще се обърнат към парламента и ЕК и ще искат "Хоризонт Европа", "Еразъм", миграционни фондове, дигитализация, инфраструктура, каквото се сетите. И трябва да сме сигурни, че тези приоритети получават необходимото внимание."

“След две години размисли е крайно време да намерим общата основа и правилния баланс между старите и новите приоритети. Много държави защитават нуждата от кохезионна политика, а други общата селскостопанска политика”, каза фон дер Лайен

“Успехът на бюджетните преговори ще зависи от ресурсите, които можем да отделим. Поне 25% да бъдат отделени за борба с изменението на климата. Очаквам тези средства за механизма за Справедлив преход, Ако не отделим тези средства за най-нуждаещите се региони не бихме могли да постигнем успехи”, каза председателят на ЕК. Тя каза още, че смята, че са необходими нови собствени приходоизточници на съюза и прикани държавите членки да се съобразят с позицията на парламента.

Без пари за държави неспазващи закон и ценности

Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП) каза: "Не си говорим за пари и бюджети, а за бъдещето на Европа - къде са приоритетите ни". Той допълни, че ЕНП приема, че има смисъл от обвързване на финансовата рамка с върховенството на закона. Срещу Полша и Унгария в момента се водят наказателни процедури в тази сфера. "Парите на данъкоплатците могат да се харчат само, ако се спазва върховенството на закона", за което са гаранти независимата съдебна система и свободните медии, каза Вебер.

Селскостопанската и регионалната политика са важни, но не бива заради тях да се ограничават бъдещите проекти, коментира още той. Не бива да говорим само за 1% в Съвета, само за горния лимит, а за съдържанието му.

Още няколко евродепутати от различни политически семейства в изказванията си подкрепиха обвързването на бюджета със спазването на закона и европейските ценности.

Расмус Андерсен от групата на Зелените призова Шарл Мишел да изготви бюджета и да ги постави на масата за обсъждане. “Необходима ни е икономика, която не само да функционира добре. Ако не се спазват върховенството на закона тези държави не би трябвало да получават средства. Виктор Орбан трябва да се замисли”, каза Андерсен. Според него въпреки, че Германия внася повече пари в бюджета на ЕС отколкото получава, трябва да отстъпи, защото без ЕС ще е много по-слаба икономически, ако не се възползва от правилата на свободния пазар.

Идеи за нови данъци

Ян Олбрихт от ЕНП, който е и докладчик за МФР, каза: "Някои държави-членки не само искат по-малък бюджет, но и ЕС да има по-малко дейности. Искат да се върнат към старата британска идея за ренационализиране на някои политики." Той предупреди, че Европарламентът не е съгласен с тази позиция и няма да одобри действия, които ограничават ефективността на ЕС.

Йохан ван Овервелд от ЕКР, който е председател на комисията по бюджета, напомни, че в началото на мандата си Фон дер Лайен обяви големи амбиции, но за тях са необходими пари. "Чуя ли комисари да говорят, че трябва да прокарат Европейския зелен пакт независимо дали има пари, намирам това за безотговорно - това би отблъснало инвеститори. Всяко евро, похарчено от ЕС, трябва да генерира полза за гражданите на Европа", каза той.

По време на дебатите голяма част от изказващите се говориха за нуждата от увеличаване на собствените приходи на ЕС, като се заговори за приемането на нови данъци.

ЛАФЪРДИЕВ

Рейтинг : 884

12.02 2020 в 13:55 1
+ 0
- 0
Е!! Нъл сега са разбързахме да приемаме макетата и албанците.. Те ша запълнят дупката в бюджета след напускането на ВТОРАТА по СТОЙНОСТ ВНОСКА..
А иначе за големите цели...
Някой в ЕС да си спомня нещо за това:

" Лисабонската стратегия е реформаторска програма на Европейския съюз, приета на срещата на Европейския съвет в Лисабон през 2000 г.
Стратегията предвижда ЕС да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света към 2010 г. "