„По бъдещия бюджет ще си проличи най-ясно какво ще бъде бъдещето на ЕС. Дали ще имаме Европа на солидарността или Европа на ограниченията. Европа на клубовете по интереси или единна и силна Европа. Днес социалистите в ЕП успяхме да наложим основни наши виждания, които са положителни и за България, за това как трябва да изглежда бюджетът на ЕС след 2020 г.”, заяви българският евродепутат и лидер на ПЕС Сергей Станишев по повод приетата от Европейския парламент в Страсбург резолюция относно следващата Многогодишна финансова рамка. Евродепутатите призоваха за един по-амбициозен бюджет, който да отговаря на поставените цели и задачи и да запазва политиките с най-осезаеми за хората резултати.

„В резултат от натрупаните кризи и проблеми, ЕС е натоварен както с недоволство и разочарования, така и с много очаквания. Очаквания за повече действия на европейско ниво, за политики по нови приоритети, като сигурност, миграция, отбрана и т.н. Досегашните приоритети, които в момента съставляват по-голямата част от бюджета на ЕС – като кохезионната и общата селскостопанска политика, са заплашени от драстични съкращения.”

„На фона на очакванията за повече общи действия, сред страните-членки няма особен ентусиазъм за увеличаване на вноските в бюджета на ЕС. Всъщност малцина осъзнават, че в момента той е само около 1% от Брутния национален продукт на държавите в ЕС. За всички обаче е ясно, че европейските програми имат огромна добавена стойност за цялостното социално-икономическо развитие на Съюза - и то не само за бенефициентите“, допълни Станишев.

Основните постижения на социалистите, залегнали в позицията на Европейския парламент, са:

• фокус върху младежките програми, включително Младежката гаранция и Еразъм+, както и създаване на Детска гаранция по инициатива на ПЕС;
• запазване на кохезионната политика и грантовото финансиране, достъпно за всички региони, което е от изключителна важност за България;
• без условности при финансирането по структурните фондове – обикновените граждани не бива да бъдат наказвани за грешки на правителствата, които не спазват върховенството на закона и подкопават демокрацията;
• запазване на Общата селскостопанска политика, тъй като развитието на селските райони е от ключово социално и икономическо значение, като в същото време се насърчава плавен преход към устойчиво и екологично земеделие;
• собствени ресурси (като например данък върху финансовите транзакции) да запълнят дупката, която напускането на Великобритания ще остави след себе си;
• увеличение на бюджета до 1.3% от брутния национален продукт в ЕС – новите политики и приоритети изискват допълнително финансиране, а не орязване на работещи програми.

Следващата стъпка по договарянето на бюджета на ЕС е позицията на Европейската комисия, която се очаква да публикува проектобюджета през май т.г. Едва тогава ще започнат и тежките преговори между Парламента и Съвета, в които водеща роля, макар и за кратко, ще има и Българското председателство.