В последните години, в които стабилността у нас заслужено бе натоварена с негативна конотация, обществото ни - за пореден път в историята, се показа като доста устойчиво, можем да кажем, дори застойчиво в почти всичко.

Българският футбол, важна, логична и в известен смисъл представителна извадка на обществото ни, се намира в същото застойчиво състояние. Изминалата година само потвърди нерадостното му настояще. В него има и положителни тенденции, но те все още не са обект на медиен интерес и широката общественост си няма и идея за тях. Ще им обърнем внимание в края на текста, но да започнем обзора по реда на номерата.

В последната за 2018 г. ранглиста на ФИФА България заема незавидното 46-то място (29-то в УЕФА). Може да се разглежда като успех влизането ни в топ 50 за трети път в последните 9 години, за много по-добро от 84-тото място през 2011 или 89-тото през 2016 г., но е очевидно, че все още сме доста далеч от страните, които редовно се класират на световни и европейски първенства, които са част от елита на модерния футбол. За това не е нужно да се обръщаме към ранглистите, а само да си припомним, че сме се класирали само на едно от последните десет големи първенства и то през вече далечната 2004 г. на Европейското в Португалия. Още по-неприятно е, че в тези девет неуспешни квалификационни кампании не успяхме да достигнем поне до един бараж, а за капак веднъж завършихме и на последното място в групата си.

През изминалата година България участва с променлив успех в дебютното издание на новия турнир Лига на нациите. Нашият отбор започна турнира с три победи, но го завърши със загуба и две равенства и така остана на второ място в крайното класиране зад Норвегия. Пропуските в Кипър и сивата игра срещу Словения в София ясно ни показаха, че още сме далеч от класиране на финалите на голямо първенство, за което се искат победи и то над доста по-силни съперници.

Освен негативната тенденция, за това говори и липсата на български футболисти в 98-те отбора от европейските Топ 5 първенства. През настоящият зимен трансферен прозорец само Кирил Десподов от ЦСКА-София има реален шанс за подобен трансфер, но дори и той да бъде осъществен това далеч няма да е достатъчно за рязкото подобряване на националния ни отбор. За него, от времето на Четвъртите в света, е ясно, че може да се бори за класиране само, ако разполага с гръбнак от 4-5 опитни футболисти, които да играят в първите дивизии на Испания, Германия, Италия, Англия и Франция. Очевидно е, че в момента българският футбол не разполага с играчи, които да са на подобно ниво, защото в противен случай вместо у нас, в Румъния, Кипър, Русия или Турция, те щяха да играят в някое от водещите европейски първенства.

Тук е мястото да отбележим, че от елита на европейския футбол отсъстват и българските треньори, съдии и мениджъри, но причините за това маргинализиране са тема на отделен анализ.

В този ред на мисли жребият за Евро 2020 не е никак благосклонен за нас, защото всеки един от нашите съперници - Англия (21 играчи), Чехия (9), Черна гора (5) и Косово (3), ни превъзхожда по футболисти от Топ 5. Разбира се, това може да се промени до началото на квалификациите, но поне за момента изгледите за серия български трансфери в Бундеслигата или Примера не са големи.

Представянето на следващите ни три национални отбора също нямаше с какво да ни зарадва. Младежите до 21 г. завършиха на предпоследно място в квалификациите за Евро 2019 и записаха две загуби от последния в групата – Люксембург.

Юношите до 19 г. не успяха да прескочат първия квалификационен кръг за Евро 2019, след като в последния мач от групата си отстъпиха на Гърция с 0:3 и така останаха на трето място в класирането, изпреварвайки само Гибралтар. Подобно бе и представянето на юношите до 17 г., които отстъпиха на Австрия и Словения и победиха само Малта в първия кръг на квалификациите за Евро 2019.

Кризата на професионалните клубове

С подкрепата на множество чужди футболисти и треньори поне българските клубни отбори имаха шанс да оставят по-добра следа в турнирите на УЕФА, но не показаха възможности за това. Шампионът Лудогорец отпадна от унгарския МОЛ Види във 2-рия квалификационен кръг на Шампионската лига и завърши на последно място в групата си в Лига Европа без победа, с четири равенства, две загуби и двама българи в стартовите 11.

С два пъти повече българи в състава си ЦСКА отпадна от датския Копенхаген с общ резултат 2:4 в 3-ия квалификационен кръг на Лига Европа. Левски удари историческо дъно с отпадането си в 1-вия квалификационен кръг на същия турнир от микроскопичния Вадуц (Лихтенщайн). На реванша в София в стартовите 11 на „сините” имаше двама българи и девет чужденци. За втора поредна година в квалификациите на Лига Европа игра отборът на Славия, който отпадна във втория кръг от хърватския Хайдук (Сплит) с общ резултат 2:4 и девет българи в състава.

С подобно посредствено представяне, което, като изключим няколкото силни сезона на Лудогорец в Шампионската лига и Лига Европа, вече е традиционно, нашето първенство заема далечното 28-о място в европейската ранглиста. Така УЕФА запрати трите наши евроучастници след шампиона в новия, трети по сила континентален турнир, който за момента има работното заглавие Лига Европа 2. Връщането им в Лига Европа ще изисква първенството ни да се изкачи с над десет позиции, което в момента изглежда невероятно.

Да обобщим футболния ни застой: Има ни картата, но сме в нейната далечна периферия и то във всяко едно отношение.

Умерен оптимизъм в детско-юношеския ни футбол

Много по-вероятно е българският футбол да се радва на истинско Възраждане в следващите десетина години. Основната предпоставка за това е огромният ръст на трениращите деца и юноши в цялата страна от 2012 г. насам. Тази тенденция се усеща най-силно в София и областните градове, но постепенно масовизирането на детския футбол завладява все повече малки общински центрове и села. През настоящия сезон над 30 000 деца и юноши играят организиран футбол в над 200 клуба, работещи в цялата страна. Преобладаващата част от тези момчета са родени след 2001 година и именно върху този и следващите десет набора ще се градят очакванията ни за подготовката на множество силни български футболисти от европейска величнина.

Разбира се, количествените натрупвания далеч не са достатъчни за качествени изменения, особено в специфична спортно-социална и обществено-икономическа дейност като футбола. За да очакваме Възраждане на българския футбол, преди всичко трябва той да продължи да се развива и реформира: (1) Детско-юношеският по хоризонтала на масовизирането и вертикала на по-доброто обучение и (2) Професионалният с цялостна промяна на системата на управление, целеполагането и ежедневните средства за справяне с предизвикателствата – от политическа зависимост, схеми, скучновато слаб футбол и пренебрегване на българските момчета, към стремеж за силен, бърз и успешен футбол с много повече солидни български играчи, с което клубовете да започнат да генерират сериозни приходи от трансфери, спонсори, реклами, тв права, билети и продажба на фенски артикули.

Така те биха били устойчиви на промените в политическата конюнктура и далеч по-успешни на домашната и международната сцена.

В последните седем години детско-юношеският футбол много по-успешно от професионалния следва стратегическите си цели и е от изключителна важност босовете на клубовете от Първа и Втора лига в обозримо бъдеще да преосмислят и променят отношението си към играта. И тук, както и в много други сфери на обществената дейност, почтеността е най-добрата политика. В противен случай ефектът от развитието на футбола при подрастващите ще има предимно социална стойност, а голяма част от добре селектираните и подготвените млади играчи ще предпочетат да играят на малки вратички в множащите се любителски първенства и турнири, отколкото да потънат в „професионалното” блато. Малцина талантливи късметлии ще имат възможност да развият потенциала си - да играят на добро ниво в чужбина и от това може да се възползва националният ни отбор, а домашните ни първенства ще си останат все така периферни във всяко отношение.

Още по темата

12/12/2017

Футбол

Защо хървати и сърби доминират в Топ 5, а българските футболисти ги няма на картата

21/08/2016

Анализи

Катастрофата не е в Рио, а в неадекватното ни отношение към спорта