Как стигнахме дотам да се радваме на равни с Косово и Черна гора

Докога ще се оправдаваме с преход, бази и БФС

Донислав Донев | 26 март 2019 в 17:49 | 3266 |0

Българският национален отбор по футбол започна квалификациите за европейското първенство през 2020 с две равенства в първите два мача.

Добре е, че двете точки засега ни отреждат мечтаното второ място в нашата Група А. Но Англия вече е с 6. Също така е добре, че в отделни моменти от срещите на националите, ние, зрителите, видяхме сериозна доза мотивация и колективен дух. Но като цяло с ръка на сърце можем чистосърдечно да си признаем, че хубавото в градивен план никак не бе много.

Добре е и да си дадем ясна сметка срещу кого играхме. За Косово и Черна гора няма какво толкова да се каже. Та те са на футболната карта само от няколко години. И е меко казано странно селекционерът на националите ни Петър Хубчев да е доволен от мачовете.

Да, в последно време Черна гора роди няколко футболисти със сериозна визитка. Един истински таран в лицето на Стеван Йоветич, който защитава цветовете на клубния Монако и сърцатият защитник на Атлетико Мадрид Стефан Савич. 

Да, "лъвовете" нямат такива имена, които да играят за подобни отбори, това вече всички го знаят, но Черна гора? Сериозно?

Двете им звезди дори не играха във въпросния мач на националния стадион "Васил Левски" преди няколко дни. А вчера черногорците отнесоха от Англия 5 гола в собствената си врата. Направо отсега да те побият тръпки какво ще гледаме на 7 септември на "Уембли", когато нашите момчета се изправят срещу "трите лъва"?

За Косово оправданието с врящото котле на стадиона в Прищина до някаква степен е валидно. Статистиката сочи, че за всеки един отбор е трудно да разгърне играта си при такава мощна подкрепа на феновете, каквато беше снощи. Нищо обаче не оправдава факта, че те ни надиграха - 62:38% притежание на топката, 12:4 голови положения, 5:2 изстрели във вратата, 5:0 изстрели извън вратата. 

Нямам намерение да ви връщам назад във вече далечните 80-те и 90-те години на ХХ век. За онези времена всичко е казано, всеки си спомня с умиление за страхотните български постижения на национално и клубно ниво. Ще направя по-лошо, като ви върна само с десетина години. Тогава в европейски и световни квалификации имаше драми, когато на "Васил Левски" изпуснехме да победим Белгия (07.06.2003 - 2:2), Холандия (07.10.2006 - 1:1), Италия (11.10.2008 0:0, 07.09.2012 - 2:2) и още много други силни отбори. 

В наши дни правим измъчени равенства с Черна гора и Косово. До там ли стигнахме? Пак ли ще се оправдаваме с вече изтъркания преход, занемарените бази и неправилното управление на Българския футболен съюз? Нима Косово не изживява преход, а базите в Черна гора да са ултрамодерни? Дори човекът, който е "виновен за всичко в българския футбол" - Боби Михайлов сякаш е безсилен пред това, което се случва.

Вината не е и в самите футболисти. Бих спорил с всеки, който каже, че Тодор Неделев, Ивелин Попов и компания нямат таланта да станат футболисти от висока класа. Вярвам, че всеки един от нас малко или много вижда някакъв потенциал в играчите ни, но незнайно защо не се развиват. Трудният въпрос "Защо българският национален отбор продължава да потъва" все още търси отговор.

Летвата падна, амбициите са все по-ниски. По време на жребиите в миналото се надявахме на един футболен гигант в групата ни, от който предварително да се примирим, че ще имаме загуба и да търсим само победа от останалите отбори. Сега "ни очакват много тежи мачове"... с Косово. 

Накрая искам да уточня, че съм се "събличал по физическо" и не искам да остана неразбран. Снощи сърцето ми се сви, докато гледах как иначе талантливите ни футболисти се мъчат срещу напомпаните с адреналин играчи на Косово, които въпреки нелепите на моменти отигравания, неуморно търсеха победата на своя стадион, както "лъвовете" го правеха преди години на "Васил Левски". 

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !