Тони Уот: Мисията ми сега е ЦСКА, феновете са пълна лудост

OFFNews | 23 юни 2019 в 16:03 | 993 |0

Новият нападател на ЦСКА – Тони Уот говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е от „смелите шотландски сърца“ и е шампион с големия Селтик. Вкарвал е победен гол срещу великата Барселона в Шампионска лига. Има опит и с континенталния европейски футбол след като игра в три белгийски отбора. Но най-силният сезон в неговата кариера бе отминалият, когато имаше впечатляващи изяви с екипа на шотландския Сейнт Джонстън. Уот е минал през всички формации на шотландския национален отбор и очаква предизвикателството ЦСКА да го върне в тима на „смелите сърца“.

- Здравей, Тони! Как реши да поемеш това приключение и да подпишеш с ЦСКА?
- Мениджърът ми се обади преди няколко седмици. Каза ми да разгледам какъв клуб е ЦСКА и дали бих приел да играя там. Аз съм шотландско момче, но не ми е чуждо да заиграя в чужбина. Освен това аз знаех името ЦСКА и се вдъхнових от идеята да дойда тук.

- Какво знаехте за ЦСКА преди да дойде офертата?
- Знаех, че e клуб от калибъра на руските Спартак (Москва) и ЦСКА (Москва). Може би не съм могъл да кажа кой знае колко подробности по въпроса. Но със сигурност знаех, че ЦСКА е топ отбор.

- Кои са най-големите футболисти, които са играли в ЦСКА и вие ги знаете?
- Разбира се, Христо Стоичков. След него е Бербатов. Когато бях млад, много често го гледах по телевизията. Първо беше в Тотнъм, а след това отиде в Манчестър Юнайтед и стана световна звезда. Също знам, че Стилиян Петров е започнал в ЦСКА. Аз съм привърженик на Селтик и Стан беше от хората, на които най-много се възхищавах. Той е българинът, когото познавам най-добре досега. Също и Бербатов. По-малко спомени имам от Стоичков, който игра малко преди тях. Бях твърде млад, за да помня с подробности неговите мачове.

- Какво беше първото нещо, което прочетохте в интернет за ЦСКА?
- За феновете. Разглеждах в YouTube. Играехме с приятели на плейстейшън. Един ми каза да вляза във видеоканала и да погледна. Това, което видях, беше абсолютна емоция, направо лудост.

- Какви са първите ви впечатление от София, а и от България? Разбира се въпросът е към човек, който все още е прекарал малко време тук.
- София е много красива. Вече видях стадиона, където ще играем мачове. Повечето ми впечатления са от Тетевен, където планината наистина е божествена. Има много слънце, има река. Всичко е красиво.

- Може ли да го сравните с прочутите „високи земи” в Шотландия?
- Всички по света говорят колко красиви са нашите „високи земи”, но тук, в Тетевен е по-красиво.

- Подписването на договора с ЦСКА съвпадна с вашата сватба. Може ли 2019-а да е най-щастливата ви година?
- Надявам се да е така. Когато като юноша подписах със Селтик, бях изключително горд. Това е моят отбор. Сега идва ред на първото ми международно предизвикателство. Всичко се развива много бързо. Ожених се. Изкарах най-добрия си сезон преди това. Играх най-добре в цялата си кариера досега. В момента съм амбициран да съм още с поне 20 процента по-силен и да вкарам повече голове за новия ми тим. И да се борим за първото място, разбира се.

- Какво мисли съпругата ви за ЦСКА и България?
- И тя е много вдъхновена от новото начало. Нейното семейство е от Италия. Вече изпратих доста снимки и тя ги хареса. Няма търпение да дойде и да види на живо България.

- Много британци идват на почивка у нас. Вие или съпругата ви били ли сте в България преди?
- Много съм слушал за Слънчев бряг, но никога не съм го виждал. В Източна Европа досега бях ходил единствено в Русия. Не съм обикалял останалите страни.

- Коя е любимата ви позиция на терена?
- Аз съм нападател, но не съм типичната деветка. Обичам да се боря и да печеля топката. Харесва ми да правя комбинации с партньорите ми в атаката. Като цяло мога да играя на различните постове в нападение.

- С кого от световните звезди бихте се сравнили като позиция?
- Трудно е да правиш сравнения. Няма как когато си малко момче обаче да не си избираш идол и да не искаш да приличаш на него. Разбира се, че аз съм си избирал Роналдо, Меси, Неймар... Естествено, аз съм много далече от тях. Обичам да гледам как играят и да се уча от това. Не мога да се сравнявам с тях. Винаги се стремя да следя внимателно футболистите на моята позиция, за да мога да се подобря.

- Започнал сте кариерата си в Еърдри Юнайтед. Що за клуб е това?
- Моят дом е точно до Еърдри. Започнах да играя футбол на улицата. И така беше, докато станах на 15.

- До 15 години на улицата?
- Да, така беше. Тогава ме взеха в Еърдри Юнайтед. Започнах да тренирам.

- И мечтата се сбъдна – отидохте в Селтик.
- Сбъдна се. Бях на 17 години. Точно ги бях навършил. Винаги съм мечтал да облека зелено-бялата фланелка и да я нося гордо, както например феновете на ЦСКА носят червената. Случи се. Аз обичам да си изпълнявам мечтите. Селтик беше една от тях.

- Вярно ли е, че е имало възможност да заиграете и в Ливърпул?
- Бях там на проби. Много отбори от Висшата лига искаха да ме пробват. Но тогава Селтик беше голямата ми мечта.

- Кой беше треньор на Ливърпул по това време?
- Може би Кени Далглиш. Не съм тренирал с първия отбор, а само с младежите.

- А вярно ли е, че сте бил на проби и в големия враг Рейнджърс?
- Само за един ден.

- Как така само за един?
- Да, беше след пробния ми период в Селтик. И вече живеех с усещането, че ще ме вземат.

- Как се почувствахте със синята фланелка на Рейнджърс?
- Не съм я носил. Когато отидох на проби в Селтик, ми дадоха пълна екипировка. Клубът беше много по-професионален от Рейнджърс. Там ми казаха конкретно: „Вземи това, вземи онова.” А в Рейнджърс беше една синя фланелка „Умбро”, но на нея нямаше дори емблемата на клуба. Нищо нямаше като инициали. Но тогава бях много млад и единствената ми мечта беше да играя професионален футбол. Това е.

- Представете си история. Ако от Рейнджърс ви бяха харесали и ви бяха предложили подпис, какво щеше да се случи?
- Трудно е да отговоря. Аз съм фен на Селтик и щом моят отбор се обърна с лице към мен, друга опция за Тони Уот нямаше. Е, ако нямах това предложение и Рейнджърс ме бе поискал, може би щеше да е друго.

- Бихте ли разказали от първа ръка на българските фенове какво е „Олд Фърм”, голямото дерби между Селтик и Рейнджърс?
- Да си представят ЦСКА – Левски.

- Но кажете за вашето дерби. Ние нашето го знаем.
- Играх само веднъж. Три минути бях на терена. Дори не пипнах топката.

- На „Айброкс” или на „Селтик Парк”?
- На „Селтик Парк”. Гледах трибуните. Беше изумително, а аз бях долу на терена. Още една мечта ми се сбъдна. Казах ви вече, че обичам да ги отмятам. Първата беше да играя за Селтик, втората да играя в „Олд Фърм”. Всяка седмица си набелязвам какво ново да отметна.

- Значи сега чакате дербито с Левски?
- Точно така. Това ще е поредната отметната мечта. После да отметна титлата на България, също и Купата на България.

- Вече говорихме за Стилиян Петров, който е една от големите звезди на българския футбол. Познавате ли го лично?
- Не, но веднъж успях да го помоля за една снимка. Беше на един благотворителен мач на Селтик. Мисля, че беше в чест на Крис Бойд. Видях, че Петров е там и веднага го „хванах”. Тогава бях още малко момче. За мен той е велика звезда. Не го помня толкова добре от Селтик. Повечето ми впечатления са от времето, когато беше в Астън Вила. Винаги е бил великолепен футболист. Играеше страхотно. Оказа се, че освен това е и много смел човек. Пребори успешно битката с рака. Истинско вдъхновение за всички, които обичат футбола. Не само голям играч, но и голям човек.

- Има ли шанс феновете на Селтик да го забравят?
- Никога! Селтик спечели добри пари от трансфера му. А и спечели репутация, че е дал на Висшата лига голям футболист. Тръгна си като легенда и ще остане такава.

- Кой е вашият идол от Селтик?
- Хенрик Ларсон. Завинаги! В България вие имате Христо Стоичков. За Шотландия това е Ларсон. Да, той е швед. Но попитате ли фен на Селтик кой е неговият футболен бог, почти всеки ще ви отговори – Ларсон!

- Той беше истински кошмар за България. Вкара ни доста голове.
- Точно така. Той винаги вкарваше голове. Имал съм късмет да го наблюдавам от много близо.

- А вие вкарахте два гола в дебюта си за Селтик. Ще ни разкажете ли?
- За мен най-важното в този ден бе, че дебютирам в Селтик. Играхме срещу Мадъруел. Като дете ходих често на мачовете на въпросния отбор. В този двубой все едно всяко мое докосване ставаше гол. Със сигурност това е един от най-гордите моменти в кариерата ми.

- Но вероятно най-гордият ви би трябвало да е дебютът в Шампионската лига?
- Да, ако погледнем какво се случи в него. Но истинският ми дебют в Селтик означава повече. Аз бях много млад, мечтаех за този миг. И той се случи. Бях в отбор, който обичам безрезервно. Беше нещо велико, което не се случва на всеки и често.

- Но нека да разкажем и за дебюта в Шампионската лига. Той беше срещу Барселона и вие вкарахте победния гол. Как се случи?
- 99 процента късмет и един процент умения. Всичко просто се случи и мечтата се сбъдна. Много се радвам, че имах шанс да изживея такъв миг.

- Кой защитник на Барселона ви пази?
- Пазеха ме Хавиер Масчерано и Жерар Пике. На вратата беше Валдес. Но както вече казах - това беше огромен късмет. Радвам се, че се случи на мен.

- Това ли е най-ценният гол в кариерата ви?
- Мнозина го разглеждат така. Но това си остава един гол. Но също важно попадение бе срещу Андерлехт, което също се оказа победно. В кариерата си всеки има и добри, и лоши моменти. Аз се старая да работя за повече добри.

- Вие сте един от футболистите, които спечелихте 44-ата шампионска титла за Селтик. Какво означава тя за вас?
- Всъщност имам три шампионски сезона в Селтик. Но само в този натрупах достатъчно мачове, за да получа медал. Титлата означаваше много за мен. Това лято говорихме с мениджъра ми за бъдещето. Разгледахме клуба ЦСКА, както и класирането на българското първенство. Това е и целта ми
– отново да стана шампион. Искам да печеля трофеи.

- Защо решихте да отидете в Белгия преди години? Първо в Лиерс, а после в Стандард (Лиеж) и Лойвен?
- Беше добра възможност. Исках да опитам нещо напълно ново. В Белгия ми харесваше, но все се случваше нещо, което не беше окей. Във Великобритания хората са по-целеустремени. В Белгия футболът е непредвидим. Треньорите се сменят непрекъснато. Животът в страната определено ми харесваше, но повтарям - футболът е много непредвидим. А може би попаднах и на грешните отбори.

- Всеки британец иска да е част от английския футбол. Вие отидохте в Лондон и заиграхте в Чарлтън. Добро решение ли беше това за кариерата ви?
- Чарлтън е невероятен клуб. Може би е един от най-добрите тъй наречени „фамилни клубове“. Всеки човек ми помагаше за всичко и непрекъснато. Много хубаво беше. С изключение на последния ми сезон в отбора може би там играх най-добре. Нещата се развиваха отлично за мен. Имах условията да показвам най-доброто от себе си. Нормално беше и Чарлтън да иска да спечели пари от мен. Това е разбираемо и се случи. Така отидох в Кардиф. После бях и в Блекбърн. Там се натъкнах на трансферно ембарго. След това заиграх и в Хартс, и в Лойвен. Навсякъде, където съм бил, съм се наслаждавал на футбола.

- Сменил сте доста клубове в кариерата си. Мислите ли, че ще останете по-дълго в ЦСКА?
- Да, надявам се. Подписах договор за две години. В живота си съм видял много неща. Имах един ден в Рейнджърс, преживях трансферно ембарго, някакъв мениджър преди години се опита да бракониерства и да прави пари от мен. Може би много неща видях. Бих искал вече да остана на едно място за дълго време.

- Феновете на ЦСКА искат да знаят най-вече как сте се представил в Сейнт Джонстън през миналия сезон. Разкажете ни за него.
- Имах много успешен сезон и в края ми предложиха нов договор. Завършихме на пето място в класирането, което за Сейнт Джонстън е много добро постижение. Когато отказах нов договор в края на сезона, спряха да ме пускат. Приемам го и го разбирам. Не се сърдя. За мен сезонът беше много успешен. Направихме клубни рекорди за най-много поредни победи и за най-много поредни мача без поражение. Завърших като голмайстор на отбора, въпреки че не съм особено доволен от постижението си.

- Колко гола вкарахте?
- Имам осем гола и пет асистенции.

- Бил сте и национал на Шотландия.
- Да, имам един мач.

- Беше срещу Чехия, нали?
- Мисля, че играх десетина минути. Ето и това е отметната мечта от моя списък. Ако играя добре за ЦСКА, може да имам шанс да се завърна в националния отбор.


- На Евро 2016 участваха Англия, Уелс, Северна Ирландия и Ейре. Като шотландец завиждахте ли им?
- В никакъв случай. Всички те донесоха много позитиви на нашата страна. Справиха се отлично на първенството. Бях щастлив за тях. И вярвам, че на следващото европейско или световно първенство и Шотландия ще е сред най-добрите. Ние също имаме уникални фенове. Нашата страна също е прекрасна. Дано се класираме и се представим на ниво.

- Има ли голямо съперничество между отборите под британския флаг?
- Не. Не сме играли достатъчно мачове един срещу друг, за да има вражда. Много англичани идват в Шотландия и обратното. Няма омраза, няма съперничество.

- Кои треньори са повлияли най-много върху кариерата ви?
- Джими Бойд, когато бях младеж в Еърдри Юнайтед. Първият ми треньор е той. После Крис Маккар, който ме тренираше при младежите на Селтик. Имах много качествени треньори и в Стандард (Лиеж), които ми помогнаха. И накрая да не забравя Пол Ламбърт. Стремял съм се да уча от всеки мой треньор.

- Сега ще ви води Люпко Петрович, бивш европейски клубен шампион.
- Точно така. Всички изпитваме голямо уважение към него. Вярваме, че ще ни направи достатъчно добри като тим, за да сме първи.

- В историята на ЦСКА футболисти са преминавали във Висшата лига. Може ли това да е следващата ви отметната мечта?
- Много е рано да се говори за следващ мой отбор. Сега искам само да се подготвя добре и да изиграя силен сезон. Предпочитам да остана, колкото е възможно по-дълго в ЦСКА. В момента Висшата лига не е моя цел. Още не съм изиграл и един официален мач за ЦСКА. Това е предстоящата ми мечта. Не е правилно да мисля за друго. В главата ми е само ЦСКА.

- Мечтаете ли да се завърнете един ден в Селтик?
- Не. Вече съм играл там. Мечтал съм за това, но много отдавна и съм го постигнал. Разбира се, не изключвам един ден отново да заиграя в Селтик. Но това не ми е мисия в живота. Мисията сега е ЦСКА.

- Българските футболни фенове приличат на британските в любовта си към бирата. Опитахте ли нашата?
- Не пия алкохол. Като млад съм опитвал, но не и сега. Не съм фен на бирата. Пия вода и фрешове. Ето в този момент се сещам и за още една мечта, която трябва да отметна – да опитам възможно най-много български ястия.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !