28 хил. дка жито в България са напълно унищожени от сушата (видео)

Започват проверки за български храни в магазините

Александра Маркарян
29 май 2020 в 12:02 | 2639 |0

"28 хил. декара жито са напълно пропаднали от сушата. Те са основно в Североизточна, Източна България. В тези райони валежите през януари, февруари и март са били от 10 до 30% от месечната норма. Около 200 хил. декара са с пропадане под 100%, тоест там се очакват по-малки добиви." Това съобщи земеделският производител Десислава Танева в интервю за bTV тази сутрин, но подчерта, че България остава нетен износител с огромни запаси.

Тези декари са малък процент от площта, на която в България се отглежда пшеница - тя е 10-15 милиона декара.

"Вероятно няма да стигнем рекорда от миналата година, но пак оставаме в същата позиция - каза още Танева. - Пак ще имаме достатъчно реколта, за да изнесем много. Няма и 30% от общия добив е вътрешното потребление на хляб и фураж.

Цената на зърното, оттам - на брашното, оттам - на хляба, ще се формира по същия начин в качеството ни на нетен износител, в зависимост от борсовите цени по света, които в момента са на абсолютно същото ниво, на каквото бяха и миналата година."

Десислава Танева, министър на земеделието, сн.: Министерски съвет

Министерството на земеделието очаква приблизително 5 милиона тона добив на пшеница тази година, съобщи Танева на пресконференция по-късно днес, след заседание на Консултативния съвет по зърното. Песимистичната прогноза е, че той ще е 4,5 млн. тона, а тази на ЕК, направена на Съвета за растениевъдство в Брюксел преди два дни, сочи 5,8 милиона тона.

На нея министър Танева увери, че всички земеделци със 100% пропаднали площи ще получат за компенсация държавна помощ до края на 2020 г. Не така стои въпросът с тези, при които пропадането не е 100%, защото при тях не се предвижда никаква помощ, обърна внимание Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България, и изрази надежда за намирането на инструмент, с който и те да бъдат обезщетени.

По думите му заявленията за пропаднали площи са общо за около 240 хил. дка. Прогнозата на асоциацията е за 30% намаление на реколтата (около 4,2 млн. тона), което, увери той, няма да повлияе на зърнения баланс на страната.

"Очаква се доста добра реколта в световен мащаб, което ще доведе до завишаване на запасите, не се очакват никакви сътресения на пазарите", подчерта председателят на Консултативния съвет и бивш министър на земеделието в кабинета на Иван Костов Венцислав Върбанов. Той уточни, че много добра реколта се очаква в Русия и Австралия. Върбанов похвали начина, по който в земеделското министерство са анализирали цялата поднесена им информация и допълни, че прогнозата им съвпада с тази на земеделските неправителствени организации.

Венцислав Върбанов, сн.: Министерски съвет

"Няма никаква тревога по отношение на зърнения баланс на страната, камо ли да говорим за липса на качествена българска пшеница за производство на българския хляб. Хлябът на България и към този момент, независимо от количеството зърно, което ще приберем, е гарантиран", увери и Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хляба.

Европейски пари за земеделие

Десислава Танева направи и първи коментар на предложението за нов бюджет, който бе анонсиран от Европейската комисия, и увеличените средства за сектор „Земеделие“.

"По повод това предложение ние очакваме да получим увеличение на бюджета на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) с 376 млн. евро, което на практика ще е нетно, а ако запазим и новата концепция за демаркация с региони в растеж, на разположение на потенциалните бенефициенти – земеделски оператори, производители в селските райони ще бъдат и със значителен процент повече средствата.

По пакета „Директни плащания“ запазваме увеличението, дори леко го увеличаваме. Безспорно ще подкрепим това предложение за частта „Земеделие“, защото то е по-добро за нас", каза тя.

Африканска чума по свинете

След поголовното избиване на свине в личните стопанства на хората под заплаха от унищожаването им от властите заради Африканската чума по свинете миналата есен, от днешното интервю на Танева стана ясно, че всъщност хората ги били усвоили за собствена консумация, просто не било в подходящото време.

Министърката заяви: "Все пак трябва да кажем, че от тази мярка бяха засегнати около 38 000 лични стопанства. Те ги усвоиха за собствена консумация. Просто не беше в подходящото време. Всеки има право, той просто трябва да го извърши по закона, с регистрация".

Тя посъветва хората да изчакат до септември, за да си купят прасенца, които да отглеждат, защото опасността от чумата не била отминала - 70% от намерените трупове на диви прасета били заразени.

Български храни в магазините

Влезе в сила изискването на постановление в хипермаркетите да има отделно място за местна продукция и от днес Българската агенция по безопасност на храните започна да прави проверки как се изпълнява то, съобщи още Танева. По думите ѝ в резултат от него търговските вериги са увелиличи количествата продавана българска риба и рибни продукти, млечни продукти и яйца, като и зеленчуци.

"Има какво още да се желае в областта на плодовете. Ние правихме и нова извънредна среща" - каза обаче тя.

По повод писмото от Европейската комисия, която поставя въпроса не означават ли новите ни правила дикриминиране на веригите и фаворизиране на местните производители, Танева отговори: "Не фаворизираме абсолютно никого, първо. Второ, не налагаме никакви ограничения, не забраняваме каквато и да е търговия, какъвто и да е достъп на която и да е храна от която и да е държава. Напротив - всичко е направено с цел равнопоставеност и на българския производител."

За българската продукция даже няма квота - добави тя - а в Румъния подобен закон беше с квота.

"Две седмици исках това да стане на доброволно споразумение - така, както е във всяка развита европейска страна. При нас се наложи да си говорим (бел. ред. с веригите) през административен акт, но, в крайна сметка, ние се борим за равнопоставеност на българския производител, не за фаворизиране. Ще убеждаваме докрай Комисията, че не нарушаваме каквото и да е законодателство, като в хода на тази наша защита ще променим и чл. 2 от постановлението", увери министърът на земеделието.

Новият закон за храните

Тя коментира и новите правила за продажбата на храни, регламентирани в закон, приет тази седмица от Народното събрание. Основна част от него е забраната за рекламиране на храни с ГМО и регламентиране на онлайн търговията с храни.

"Законодателството за интернет търговията, факт е, доста закъсня да уреди обществени отношения, които пазарът на практика роди поради необходимостта на потребителя да пести време", коментира Танева и подчерта, че целта на документа е да създаде по-голяма сигурност у хората за това, което слагат на трапезата си.

Чрез него санкциите се завишават в пъти. Ако сега за подвеждане в етикетирането глобата е от 250 до 500 лева, след обнародването му ще стане от 2000 до 5000 лева.

"Законът дава възможност българският производител да сложи етикет с надпис "Добит в България продукт" или "Произведен в България продукт" и да го брандира. Въвежда се регистрация на бусовете, които доставят храни с животински произход и хлебни изделия. Това беше предложение от Съюза на хлебарите. Това трябва да гарантира запазването на храната, която отива до крайния потребител", каза Танева.

Градушките

Тази година пилотно ще бъде проведена обработка със самолет на градоносни облаци в Северна България, съобщи Танева.

"Ние сме в подготовка за пилотно представяне на самолетния способ в Северна България. Обществената поръчка за това мисля, че е приключила, има кандидат и се надявам в скоро време да се сключи договорът. Тоест за тази година пилотно ще се приложи.

Водим разговори и с Румъния за обработката на пограничните територии по Дунава, защото там има много развито земеделие. Мисля, че ще стигнем до такова споразумение, да убедим земеделците, че това е ефективно и да приложим и продължим работата по този модел, при който има финансова солидарност държава - земеделски производители и от следващата година, независимо, че сме в избори, това да работи на този принцип", допълни тя.

По думите ѝ самолетният способ е много по-ефективен, защото въздействието върху градоносните облаци може да започне много по-рано, отколкото при използването на ракети.

До момента Изпълнителната агенция за борба с градушките и направила 40 обработки на такива облаци, но ракетният способ има възможност да защитава само около 1/3 от обработваемите площи (22 млн. дка), стана ясно от думите на министър Танева. Именно затова се добавя и самолетният способ за обработка.

"Ракетният способ има възможност да защитава 22 млн. декара територия. Снимките, които обикновено виждаме от репортажите, с паднала градушка са от населени места, където не може да се въздейства по този начин. Това са територии, които не са защитавани", обясни Танева.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !