Миналата година е била най-топлата от началото на измерванията в Европа, показват резултатите от изследване на Европейската програма "Коперник", която осигурява спътниковото наблюдение на Земята.

"За съжаление, югоизточната част на Европа, в това число и България, попада в регион, който е силно уязвим на покачването на температурите. Това означава не само, че зимата ще става все по-топла и по-малко снежна, но и че валежите ще бъдат по-интензивни и следвани от дълги периоди на суша. С други думи, България е изложена на риск да загуби своите четири сезона, а редица сектори – да се сблъскат с предизвикателства, за които не са готови. Именно затова е важно взимащите решения у нас да приоритизират този проблем. Тъй като климатичната криза не е изчезнала и справянето с нея ще е несравнимо по-трудно, отколкото с настоящата пандемия", коментира Георги Стефанов, ръководител практика "Климат и Енергия" към WWF.

От доклада "Състояние на климата в Европа, 2019" става ясно, че средната годишна температура на континента през 2019 г. и е била рекордно висока, надвишавайки стойностите на други много топли години като 2014 г., 2015 г. и 2018 г.

Според проучването, което помага на политиците да вземат стратегически решения в областта на климата и енергетиката, 11 от най-топлите 12 регистрирани години в Европа са настъпили през този век.

От резултатите миналата година става ясно, че има дългосрочна тенденция за продължаваща тенденция към затопляне на атмосферата. 

През последните пет години средната глобална температура се повишава трайно с 1,1°C над прединдустриалните нива, а в Европа – с почти 2°C.

През изминалата година в някои части на континента летните температури са били с 3 до 4°C по-високи от нормалните, а интензивните горещи вълни през юни и юли миналата година, доведоха до суша в централна Европа и рекордни температури в страни като Франция и Германия.

Температурата на въздуха в европейска Арктика е била с 0,9°C по-висока от средната, а изместването на топлинната вълна на север допринесе за рекордни температури в Скандинавия, както и за притеснително топене на повърхностния лед в Гренландия.

Тези данни могат да бъдат използвани при планиране на по-доброто управление на редица сектори като селското стопанство, здравеопазването, застраховането, сигурността, туризма, градоустройството и енергетиката.

"Тенденцията за затопляне на климата е научно неоспорим факт и доказателства има навсякъде на нашата планета. Вследствие на това честотата на топлинните рекорди постоянно се увеличава. Сега е по-важно от всякога да имаме достъп до тази информация, за да можем да предвидим дългосрочните последици от изменението на климата и да преценим какво можем да направим веднага и какво в утрешния ден, за да ги предотвратим", казва Карло Буонтемпо, директор на департамента за наблюдение на промените в климата към програма "Коперник".

Парижкото споразумение от 2015 г. е ратифицирано от 188 държави, с него се цели да задържи покачването на средната температура на планетата под 2.0°C от прединдустриалните нива, а човечеството трябва да положи всички усилия да не допуска покачване на температурата с повече от 1,5°C. Разликата от половин градус може да има много значими негативни последици върху природата, икономиката и човешкото здраве в някои региони на света.

От доклада се вижда, че през 2019 г. глобалните нетни потоци на въглероден диоксид (CO2) и метан (CH4) продължават да следват своята възходяща тенденция от последните десетилетия. Учените смятат, че толкова висока концентрация на парникови газове в атмосферата може да се намери само ако се върнем милиони години назад в историята.

Последните данни на Глобалната лаборатория на НАСА за мониторинг на атмосферата на Хаваите сочат, че въпреки икономическата блокада заради COVID-19, ставаме свидетели на рекордна концентрация на СО2 в атмосферата от 418 частици въглероден диоксид на един милион частици атмосфера.