Икономическият растеж в България вероятно ще се забави през следващите две години, но ще остане близо до своя потенциал, посочва Европейската комисия в доклада си за есенните макроикономически прогнози.

ЕК очаква умерен темп на българския износ, в съответствие с перспективите за външно търсене.

Инфлацията в България се очаква да намалее с оглед на избледняване на временните проинфлацинни фактори и поради продължаващо намаляване на цените на петрола.

Комисията прогнозира, че държавният баланс ще остане в излишък, а българският публичен дълг ще продължи да намалява.

Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност зад граница динамиката на вътрешното търсене би трябвало да продължи да бъде в основата на растежа.

През настоящата година ЕК ревизира във възходяща посока прогнозата си за растежа на БВП на България до 3,6% (от предишната пролетна прогноза през май с растеж от 3,3%), визирайки силната икономическа експанзия от 1,1% през първото и 0,9% през второто тримесечие.

За 2020 г. обаче ЕК очаква сравнително рязко забавяне на растежа до 3,0% (под 3,4% от прогнозата през май) и до 2,9% през 2021 г.

Според Комисията през настоящата година износът ще отчете малък отрицателен растеж.

Вътрешното търсене се очаква да продължи да губи част от растежа си, но ще остане основен двигател на икономическия растеж.

Ограниченото пространство за по-нататъшно подобряване на заетостта ще натежи на динамиката на потреблението на домакинствата, докато реалните увеличения на заплатите ще подкрепят потребителските разходи.

През 2019 г. съвкупните инвестиции трябва да имат минимално разрастване поради сравнително слабото представяне през първата половина на годината.

В есенния доклад се посочва, че през следващите две години се очаква инвестициите да се увеличат с умерени темпове на фона на повишената икономическа несигурност зад граница и на влошените до известна степен перспективи за икономическия растеж.

Според ЕК се очаква по-слабо икономическо представяне, като това е свързано с потенциално рязко и продължително влошаване на външното търсене от основните търговски партньори на нашата страна и от потенциален вторичен ефект, свързан с евентуална по-висока безработица и по-ниско вътрешно търсене.

Инфлацията, която комисията очаква е от 2,4% в България през 2019-та година, като през 2020-та се предвижда тя да стигне до 1,6%, а 2021-ра леко ще нарасне до 2,1%. 

Нивото на безработица от 5,2% за миналата година се очаква да се понижи до 4,4%, като ще продължи да намалява до 4,1% догодина и до 4,0% през 2021-а година.

Растежът на заплащането на труда се очаква да бъде силен през тази година с оглед на историческо ниската безработица и планираното увеличение на заплатите в държавния сектор, като ЕК очаква този растеж да продължи да бъде силен и през следващите две години, макар и с по-ниски темпове от настоящата.

Правителственият бюджет се очаква да остане на излишък от 1,1% от БВП през 2019 г., като прогнозира, че бюджетният баланс ще се движи добре достигайки 0,9% от БВП за 2020-а и за 2021 г.

Очаква се запазване на тенденцията на намаляване на държавния дълг като процент от БВП от 22,3% през миналата година до 21,1% през тази, до 19,9% от БВП през 2020-а и до 18,6% през 2021-а година.

Голяма разлика има в есенната прогноза на Министерството на финансите на България, според която БНП ще нарасне с 3,4%, като ще запази добро темпо на растеж от 3,3% за всяка една от следващите три години.

Още по темата

06/11/2019

Интервю

Повтаряме, че сме най-бедните в ЕС, но не искаме да бягаме по-бързо от другите