Срещата на върха на Евросъюза в София мина, отчетен бе голям успех и рестарта на строителството на АЕЦ Белене вече е чиста формалност.

В парламента е внесен доклад на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, с който в прав текст се предлага проектът, определян от премиера Бойко Борисов преди време като "един гьол за милиарди", да бъде възобновен, тъй като можел да бъде икономически изгоден.

"В резултат на извършения анализ на отделните варианти за рационално използване на активите за изграждане на проекта АЕЦ "Белене", както и анализирайки предимствата и недостатъците на всеки един от тях, считам, че най-подходящ вариант за рационално използване на активите на проекта АЕЦ „Белене“ е Вариант №3.2: Възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество", се казва в документа, публикуван на сайта Клуб Z.

Според Петкова основният аргумент в подкрепа на този вариант е свързан с това, че само реализацията на проекта дава възможност на НЕК, БЕХ, респективно българската държава да възстановят напълно направените през годините разходи, свързани с проекта АЕЦ "Белене", както и да бъде гарантирана в дългосрочен план енергийната сигурност на страната.

"Наред с това следва да бъде отчетен и заявеният в последната година и половина сериозен инвеститорски интерес към възможността за реализация на проекта", твърди министър Петкова, която хвърли оставка след като се разбра, че е семейна приятелка на бизнесдамата Гинка от Пазарджик, но после размисли и остана на поста си.

Замисълът на Петкова е българската държава да участва в проекта чрез НЕК ЕАД с наличните активи за проекта АЕЦ "Белене".

"Направените анализи и прогнози както от страна на ЕСО ЕАД, така и от страна на БАН показват, че в дългосрочен план ще е налице необходимост от нова базова мощност не само в България, но и в региона. Следва да се има предвид и дългосрочната визия на ЕС, свързана с големите горивни инсталации. По повод приетия от ЕК референтен документ от април 2017 г. България ясно е заявила своята позиция за необходимост от получаване на дерогация за ГГИ, тъй като същите са основна базова мощност за електроенергийния сектор на страната и осигуряват повече от 41% от електрическата енергия, необходима на България. Изграждането на нова ядрена централа на площадката на АЕЦ "Белене" с наличното и платено оборудване и изградена и лицензирана площадка е възможност за търсене на решение относно енергийната сигурност на страната в дългосрочен аспект", пише още в аргументите на енергийния министър.

Твърди се и че съществено предимство на проекта АЕЦ „Белене“ е, че същият е нотифициран от ЕК през 2007 г. в съответствие с член 43 и член 105 от Договора за "Евратом".

"Наличието на платено оборудване и изградена и лицензирана площадка за АЕЦ "Белене" са фактори, който дават предимство на този проект спрямо други 24 подобни проекти в региона приблизително с 8-9 години. Това ще даде възможност на България да гарантира своята енергийна сигурност, както и да запази позицията си на лидер в производството на еленергия в региона", пише още в доклада. 

В него са преписани и изводите от доклада на БАН за това при какви варианти проектът би бил икономически изгоден. Посочено е, че при параметри под 10 млрд. евро, лихва под 4,5% и съотношение дълг-собствен капитал 70 към 30% са налице редица варианти, при които проектът е финансово жизнеспособен.

"Безспорно реализацията на проекта ще даде много сериозен икономически тласък не само на Северна България, но и за цялата страна. В процеса по изграждане, а впоследствие и при въвеждане в експлоатация на централата ще бъдат ангажирани български компании, респективно ще се осигурят заетост и доходи", твърди Петкова.

Според нея реализацията на проекта ще даде възможност за развитие на средното и висшето образование с цел създаване на висококвалифицирани кадри в областта на ядрената енергетика.

"Участието на НЕК ще гарантира най-малко блокираща квота при вземане на решения, свързани с дейността на дружеството, и ще представлява гаранция за управлението на централата в интерес на цялото общество. Това е важно от гледна точка на обстоятелството, че ядреният риск остава за държавата", пише още в доклада.